1Therefore, there is now no condemnation for those who are in Christ Jesus,2because through Christ Jesus the law of the Spirit who gives life has set you[1] free from the law of sin and death.3For what the law was powerless to do because it was weakened by the flesh,[2] God did by sending his own Son in the likeness of sinful flesh to be a sin offering.[3] And so he condemned sin in the flesh,4in order that the righteous requirement of the law might be fully met in us, who do not live according to the flesh but according to the Spirit.5Those who live according to the flesh have their minds set on what the flesh desires; but those who live in accordance with the Spirit have their minds set on what the Spirit desires.6The mind governed by the flesh is death, but the mind governed by the Spirit is life and peace.7The mind governed by the flesh is hostile to God; it does not submit to God’s law, nor can it do so.8Those who are in the realm of the flesh cannot please God.9You, however, are not in the realm of the flesh but are in the realm of the Spirit, if indeed the Spirit of God lives in you. And if anyone does not have the Spirit of Christ, they do not belong to Christ.10But if Christ is in you, then even though your body is subject to death because of sin, the Spirit gives life[4] because of righteousness.11And if the Spirit of him who raised Jesus from the dead is living in you, he who raised Christ from the dead will also give life to your mortal bodies because of[5] his Spirit who lives in you.12Therefore, brothers and sisters, we have an obligation – but it is not to the flesh, to live according to it.13For if you live according to the flesh, you will die; but if by the Spirit you put to death the misdeeds of the body, you will live.14For those who are led by the Spirit of God are the children of God.15The Spirit you received does not make you slaves, so that you live in fear again; rather, the Spirit you received brought about your adoption to sonship.[6] And by him we cry, ‘Abba,[7] Father.’16The Spirit himself testifies with our spirit that we are God’s children.17Now if we are children, then we are heirs – heirs of God and co-heirs with Christ, if indeed we share in his sufferings in order that we may also share in his glory.
Present suffering and future glory
18I consider that our present sufferings are not worth comparing with the glory that will be revealed in us.19For the creation waits in eager expectation for the children of God to be revealed.20For the creation was subjected to frustration, not by its own choice, but by the will of the one who subjected it, in hope21that[8] the creation itself will be liberated from its bondage to decay and brought into the freedom and glory of the children of God.22We know that the whole creation has been groaning as in the pains of childbirth right up to the present time.23Not only so, but we ourselves, who have the firstfruits of the Spirit, groan inwardly as we wait eagerly for our adoption to sonship, the redemption of our bodies.24For in this hope we were saved. But hope that is seen is no hope at all. Who hopes for what they already have?25But if we hope for what we do not yet have, we wait for it patiently.26In the same way, the Spirit helps us in our weakness. We do not know what we ought to pray for, but the Spirit himself intercedes for us through wordless groans.27And he who searches our hearts knows the mind of the Spirit, because the Spirit intercedes for God’s people in accordance with the will of God.28And we know that in all things God works for the good of those who love him, who[9] have been called according to his purpose.29For those God foreknew he also predestined to be conformed to the image of his Son, that he might be the firstborn among many brothers and sisters.30And those he predestined, he also called; those he called, he also justified; those he justified, he also glorified.
More than conquerors
31What, then, shall we say in response to these things? If God is for us, who can be against us?32He who did not spare his own Son, but gave him up for us all – how will he not also, along with him, graciously give us all things?33Who will bring any charge against those whom God has chosen? It is God who justifies.34Who then is the one who condemns? No-one. Christ Jesus who died – more than that, who was raised to life – is at the right hand of God and is also interceding for us.35Who shall separate us from the love of Christ? Shall trouble or hardship or persecution or famine or nakedness or danger or sword?36As it is written: ‘For your sake we face death all day long; we are considered as sheep to be slaughtered.’ (Ps 44:22)37No, in all these things we are more than conquerors through him who loved us.38For I am convinced that neither death nor life, neither angels nor demons,[10] neither the present nor the future, nor any powers,39neither height nor depth, nor anything else in all creation, will be able to separate us from the love of God that is in Christ Jesus our Lord.
1И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух. (Ro 8:4; Ga 5:16; Ga 5:25)2Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта. (Joh 6:63; Joh 8:36; Ro 6:18; Ro 6:22; Ro 7:24; Ro 7:25; 1Co 15:54; 2Co 3:6; 2Co 3:7; Ga 2:19; Ga 5:1)3Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, (Ac 13:39; Ro 3:20; 2Co 5:21; Ga 3:13; Heb 7:18; Heb 7:19; Heb 10:1; Heb 10:2; Heb 10:10; Heb 10:14)4за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух. (Ro 8:1)5Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното. (Joh 3:6; 1Co 2:14; Ga 5:22; Ga 5:25)6Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир. (Ro 6:21; Ro 8:13; Ga 6:8; Jas 4:4)7Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; (1Co 2:14; Jas 4:4)8и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога. (Heb 11:6)9Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. (Joh 3:34; 1Co 3:16; 1Co 6:19; Ga 4:6; Php 1:19; 1Pe 1:11)10Обаче ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.11И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас. (Ac 2:24; Ro 6:4; Ro 6:5; 1Co 6:14; 2Co 4:14; Eph 2:5)12И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски. (Ro 6:7; Ro 6:14)13Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете. (Ro 8:6; Ga 5:19; Ga 6:8; Eph 4:22; Col 3:5)14Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. (Ga 5:18)15Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете[1] в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! (Isa 56:5; Mr 14:63; 1Co 2:12; Ga 4:5; Ga 4:6; 2Ti 1:7; Heb 2:15; 1Jo 4:18)16Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда. (2Co 1:22; 2Co 5:5; Eph 1:13; Eph 4:30)17И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него. (Ac 14:22; Ac 26:18; Ga 4:7; Php 1:29; 2Ti 2:11; 2Ti 2:12)
Надеждата за спасение
18Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас. (2Co 4:17; 1Pe 1:6; 1Pe 1:7; 1Pe 4:13)19Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове. (2Pe 3:13; 1Jo 3:2)20Понеже творението беше подчинено на немощ[2] не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини, (Ge 3:19; Ro 8:22)21с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.22Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега. (Jer 12:11; Mr 16:15; Col 1:23)23И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло. (Lu 20:36; 2Co 5:2; 2Co 5:4; 2Co 5:5; Eph 1:14; Eph 4:30; 1Jo 3:2)24Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? (2Co 5:7; Heb 11:1)25Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.26Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания; (Zec 12:10; Mt 20:22; Eph 6:18; Jas 4:3)27а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля. (1Sa 16:7; 1Ch 28:9; Ps 7:9; Pr 17:3; Jer 11:20; Jer 17:10; Jer 20:12; Joh 14:17; Ac 1:24; 1Th 2:4; 1Jo 5:14; Re 2:23)28Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение. (Ro 9:11; Ro 9:23; Ro 9:24; Eph 1:4; 2Ti 1:9)29Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; (Ex 33:12; Ex 33:17; Ps 1:6; Jer 1:5; Mt 7:23; Joh 17:22; Ro 11:2; 2Co 3:18; Eph 1:5; Eph 1:11; Php 3:21; Col 1:15; Col 1:18; 2Ti 2:19; Heb 1:6; 1Pe 1:2; 1Jo 3:2; Re 1:5)30а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави. (Joh 17:22; Ro 1:6; Ro 5:9; Ro 9:24; 1Co 6:11; Eph 2:6; Eph 4:4; Heb 9:15; 1Pe 2:9)
Силата на Божията любов
31И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? (Nu 14:9; Ps 56:12; Ps 118:6)32Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко? (Joh 3:16; Ro 4:25; Ro 5:6; Ro 5:10)33Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? (Isa 50:8; Isa 50:9; Re 12:10; Re 12:11)34Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас? (Job 34:29; Mr 16:19; Col 3:1; Heb 1:3; Heb 7:25; Heb 8:1; Heb 9:24; Heb 12:2; 1Pe 2:22; 1Jo 2:1)35Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч? (2Co 12:10; 1Jo 2:28)36Както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за клане.“ (Ps 44:22; Ps 44:23; 1Co 15:30; 1Co 15:31; 2Co 4:11)37Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. (1Co 15:57; 2Co 2:14; 1Jo 4:4; 1Jo 5:4; 1Jo 5:5; Re 12:11)38Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, (Eph 1:21; Eph 6:12; Col 1:16; Col 2:15; 1Pe 3:22)39нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.