Деяния 13

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Изпращането на апостолите Савел и Варнава

1 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел. (Д А 11:22; Д А 11:27; Д А 14:26; Д А 15:35; Рим 16:21) 

2 И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: Отделете ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал. (Чис 8:14; Мт 9:38; Д А 9:15; Д А 14:26; Д А 22:21; Рим 1:1; Рим 10:15; Гал 1:15; Гал 2:9; Еф 3:7; Еф 3:8; 1 Тим 2:7; 2 Тим 1:11; Евр 5:4) 

3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. (Д А 6:6) 

Апостолите Савел и Варнава в Кипър

4 И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия и оттам отплуваха за Кипър. (Д А 4:36) 

5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник. (Д А 12:25; Д А 13:46; Д А 15:37) 

6 И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус, (Д А 8:9) 

7 който беше с управителя Сергий Павел, един разумен човек. Той, последният, повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово. 

8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше и се стараеше да отвърне управителя от вярата. (Изх 7:11; Д А 8:9; 2 Тим 3:8) 

9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и каза: (Д А 4:8) 

10 О, ти, пълен с всякакво коварство и с всякакво лукавство, сине дяволски, враг на всичко, което е право, няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа? (Мт 13:38; Йн 8:44; 1 Йн 3:8) 

11 И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И в същия миг падна върху него тъма и мрак; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка. (Изх 9:3; 1 Цар 5:6) 

12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение. 

Проповедта в Антиохия Писидийска

13 А Павел и спътниците му, като отплаваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим. (Д А 15:38) 

14 А те тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. (Д А 16:13; Д А 17:2; Д А 18:4) 

15 И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете. (Лк 4:16; Д А 13:27; Евр 13:22) 

16 Така Павел стана, помаха с ръка и каза: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте. (Д А 10:35; Д А 12:17; Д А 13:26; Д А 13:42; Д А 13:43) 

17 Бог на този Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея. (Изх 1:1; Изх 6:6; Изх 13:14; Изх 13:16; Вт 7:6; Вт 7:7; Пс 105:23; Пс 105:24; Д А 7:17) 

18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята. (Изх 16:35; Чис 14:33; Чис 14:34; Пс 95:9; Пс 95:10; Д А 7:36) 

19 И като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели им тяхната земя, за да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години. (Вт 7:1; И Н 3:10; И Н 14:1; И Н 14:2; Пс 78:55) 

20 След това им даваше съдии до пророк Самуил. (Съд 2:16; 1 Цар 3:20) 

21 После поискаха цар; и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. (1 Цар 8:5; 1 Цар 9:16; 1 Цар 10:1) 

22 И него като отстрани, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, като каза: „Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“ (1 Цар 13:14; 1 Цар 15:23; 1 Цар 15:26; 1 Цар 15:28; 1 Цар 16:1; 1 Цар 16:13; 2 Цар 2:4; 2 Цар 5:3; Пс 89:20; Ос 13:11; Д А 7:46) 

23 От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Исус, (2 Цар 7:12; Пс 132:11; Ис 11:1; Мт 1:21; Лк 1:32; Лк 1:69; Д А 2:30; Рим 1:3; Рим 11:26) 

24 след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението за покаяние на целия израилски народ. (Мт 3:1; Лк 3:3) 

25 И като свършваше попрището си, Йоан казваше: Кой си мислите, че съм аз? Не съм Онзи, Когото очаквате; но ето, след мен иде Един, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете. (Мт 3:1; Мк 1:7; Лк 3:16; Йн 1:20; Йн 1:27; Йн 3:28) 

26 Братя, синове от Авраамовия род, и онези между вас, които се боят от Бога, на нас бе изпратена вестта за това спасение. (Мт 10:6; Лк 24:27; Д А 3:26; Д А 13:46) 

27 Защото жителите на Йерусалим и техните началници, като не Го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха. (Лк 23:34; Лк 24:20; Лк 24:44; Д А 3:17; Д А 13:14; Д А 13:15; Д А 15:21; Д А 26:22; Д А 28:23; 1 Кор 2:8) 

28 Без да намерят в Него нищо, достойно за смърт, те настояваха пред Пилат да Го погуби. (Мт 27:22; Мт 27:30; Мк 15:13; Мк 15:14; Лк 23:21; Лк 23:22; Йн 19:6; Йн 19:15; Д А 3:13; Д А 3:14) 

29 И когато изпълниха всичко, което беше писано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб. (Мт 27:59; Мк 15:46; Лк 18:31; Лк 23:53; Лк 24:44; Йн 19:28; Йн 19:30; Йн 19:36) 

30 Но Бог Го възкреси от мъртвите. (Мт 28:6; Мк 16:6; Д А 2:24; Д А 3:13; Д А 3:15; Д А 3:26; Д А 5:30) 

31 И Той в продължение на много дни се явяваше на тези, които бяха дошли с Него от Галилея в Йерусалим, които сега са свидетели за Него пред народа. (Мт 28:16; Йн 20:19; Д А 1:3; Д А 1:8; Д А 1:11; Д А 2:32; Д А 3:15; Д А 5:32; 1 Кор 15:5) 

32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни, (Бит 3:15; Бит 12:3; Бит 22:18; 2 Цар 7:12; Ис 4:2; Дан 9:24; Д А 26:6; Рим 4:13; Гал 3:16) 

33 че Бог го изпълни спрямо техните деца, като възкреси Исус; както е писано и във втория Псалм: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“ (Пс 2:7; Евр 1:5; Евр 5:5) 

34 А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в тление, казва така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“ (Ис 55:3) 

35 Защото и в друг Псалм казва: „Няма да оставиш Твоя Светия да види тление.“ (3 Цар 2:10; Пс 16:10; Д А 2:29; Д А 2:31) 

36 Защото Давид, след като беше послужил на Божието намерение в своето поколение, заспа и бе положен при бащите си, и видя тление. (3 Цар 2:10; Д А 2:29) 

37 А Този, Когото Бог възкреси, не видя тление. (Д А 2:31) 

38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете; (Ер 31:34; Дан 9:24; Лк 24:47; 1 Йн 2:12) 

39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон. (Ис 53:11; Рим 3:28; Рим 3:30; Рим 8:3; Евр 7:19) 

40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците: (Ис 29:14; Ав 1:5) 

41 „Погледнете, презрители, изумете се и погинете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, дело, което никак няма да повярвате, дори и да ви го разкаже някой.“ (Ав 1:5) 

42 Когато си излизаха от юдейската синагога, езичниците ги молиха да им се проповядват тези думи и следващата събота. 

43 И когато се разотиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които, като беседваха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат. (Д А 11:23; Д А 14:22; Тит 2:11; Евр 12:15; 1 Пет 5:12) 

44 На следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово. 

45 А юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха. (Д А 18:6; 1 Пет 4:4; Юда 1:10) 

46 Но Павел и Варнава говориха дръзновено и казаха: Нужно беше да се проповядва първо на вас Божието слово, но понеже го отхвърляте и смятате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците. (Изх 32:10; Вт 32:21; Ис 42:6; Ис 49:6; Ис 55:5; Мт 10:6; Мт 21:43; Лк 2:32; Д А 3:26; Д А 13:26; Д А 18:6; Д А 28:28; Рим 1:16; Рим 10:19) 

47 Защото така ни заповяда Господ, като каза: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“ (Ис 42:6; Ис 49:6; Лк 2:32) 

48 И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. (Д А 2:47) 

49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна. 

50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изгониха от пределите си. (2 Тим 3:11) 

51 А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония. (Мт 10:14; Мк 6:11; Лк 9:5; Д А 18:6) 

52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух. (Мт 5:12; Йн 16:22; Д А 2:46) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание