Деяния 26:18 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Защитата на Павел пред Агрипа

1 Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита: 2 Честит се смятам, царю Агрипа, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите, 3 а най-вече, защото си вещ във всички обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение. 4 И така, какъв беше моят живот от младини, това всички юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Йерусалим. 5 Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелстват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей. (Д А 22:3; Д А 24:15; Д А 24:21; Фил 3:5)

Д А 22:3Д А 24:15Д А 24:21Фил 3:5

6 И сега стоя пред съда, понеже имам надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите ни, (Бит 3:15; Бит 22:18; Бит 26:4; Бит 49:10; Вт 18:15; 2 Цар 7:12; Пс 132:11; Ис 4:2; Ис 7:14; Ис 9:6; Ис 40:10; Ер 23:5; Ер 33:14; Ез 34:23; Ез 37:24; Дан 9:24; Мих 7:19; Д А 13:32; Д А 23:6; Рим 15:8; Тит 2:13)

Бит 3:15Бит 22:18Бит 26:4Бит 49:10Вт 18:152 Цар 7:12Пс 132:11Ис 4:2Ис 7:14Ис 9:6Ис 40:10Ер 23:5Ер 33:14Ез 34:23Ез 37:24Дан 9:24Мих 7:19Д А 13:32Д А 23:6Рим 15:8Тит 2:13

7 до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да стигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите! (Лк 2:37; Фил 3:11; 1 Сол 3:10; 1 Тим 5:5; Як 1:1)

Лк 2:37Фил 3:111 Сол 3:101 Тим 5:5Як 1:1

8 Защо се смята между вас за нещо невероятно, че Бог възкресява мъртвите? 9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исус Назарянина; (Йн 16:2; 1 Тим 1:13) 10 което и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях. (Д А 8:3; Д А 9:1; Д А 9:14; Д А 9:21; Д А 22:4; Д А 22:5; 1 Кор 15:9; Гал 1:13; 1 Тим 1:13)

Д А 8:3Д А 9:1Д А 9:14Д А 9:21Д А 22:4Д А 22:51 Кор 15:9Гал 1:131 Тим 1:13

11 И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове. (Д А 22:19) 12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчение от главните свещеници, (Д А 9:3; Д А 22:6) 13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия мен и тези, които пътуваха с мен. (Д А 22:6) 14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен. 15 И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Исус, Когото ти гониш. 16 Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, че си Ме видял, и на онова, което ще ти открия, (Д А 22:15) 17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам, (Д А 22:21) 18 да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене. (Ис 35:5; Ис 42:7; Ис 60:1; Лк 1:77; Лк 1:79; Лк 2:32; Йн 1:9; Йн 8:12; Д А 20:32; 2 Кор 4:4; 2 Кор 6:14; Еф 1:11; Еф 1:18; Еф 4:18; Еф 5:8; Кол 1:12; Кол 1:13; 1 Сол 5:5; 1 Пет 2:9; 1 Пет 2:25)

Ис 35:5Ис 42:7Ис 60:1Лк 1:77Лк 1:79Лк 2:32Йн 1:9Йн 8:12Д А 20:322 Кор 4:42 Кор 6:14Еф 1:11Еф 1:18Еф 4:18Еф 5:8Кол 1:12Кол 1:131 Сол 5:51 Пет 2:91 Пет 2:25

19 Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение, 20 но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им. (Ер 18:8; Ез 33:14; Мт 3:8; Д А 9:20; Д А 9:22; Д А 9:29; Д А 11:26; Д А 13:14; Д А 13:16)

Ер 18:8Ез 33:14Мт 3:8Д А 9:20Д А 9:22Д А 9:29Д А 11:26Д А 13:14Д А 13:16

21 По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. (Д А 21:30; Д А 21:31) 22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам – пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде, (Лк 24:27; Лк 24:44; Йн 5:46; Д А 24:14; Д А 28:23; Рим 3:21)

Лк 24:27Лк 24:44Йн 5:46Д А 24:14Д А 28:23Рим 3:21

23 а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците. (Ис 53:2; Дан 9:26; Зах 12:10; Лк 2:32; Лк 24:26; Лк 24:27; Лк 24:46; 1 Кор 15:20; Кол 1:18; Отк 1:5)

Ис 53:2Дан 9:26Зах 12:10Лк 2:32Лк 24:26Лк 24:27Лк 24:461 Кор 15:20Кол 1:18Отк 1:5

24 Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост. (4 Цар 9:11; Йн 10:20; 1 Кор 1:23; 1 Кор 2:13; 1 Кор 2:14; 1 Кор 4:10)

4 Цар 9:11Йн 10:201 Кор 1:231 Кор 2:131 Кор 2:141 Кор 4:10

25 А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум. 26 Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл. (Йн 18:20) 27 Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш. 28 А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин! 29 А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови. (Д А 24:27; 1 Кор 7:7)

Д А 24:271 Кор 7:7

30 Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях. 31 И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови. (Д А 23:9; Д А 23:29; Д А 25:25)

Д А 23:9Д А 23:29Д А 25:25

32 А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря. (Д А 25:11)