Еремия 20:12 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Йеремия и Пасхор

1 А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник на ГОСПОДНИЯ дом, чу Йеремия, като пророкуваше тези неща. (1 Лет 24:14) 2 Тогава Пасхор удари пророка Йеремия и го сложи в кладата, която беше в горната Вениаминова порта до ГОСПОДНИЯ дом. 3 А на сутринта Пасхор извади Йеремия от кладата. Тогава Йеремия му каза: ГОСПОД не те нарече Пасхор, а Магор-мисавив^[1]. 4 Защото така казва ГОСПОД: Ето, ще те направя за ужас на самия теб и на всичките ти приятели; те ще паднат от меча на неприятелите си и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с меч. 5 При това ще предам цялото богатство на този град, всичките му печалби и скъпоценности, дори всичките съкровища на юдейските царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги занесат във Вавилон. (4 Цар 20:17; 4 Цар 24:12; 4 Цар 25:13; Ер 3:24)

4 Цар 20:174 Цар 24:124 Цар 25:13Ер 3:24

6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще пристигнеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо. (Ер 14:13; Ер 14:14; Ер 28:15)

Ер 14:13Ер 14:14Ер 28:15

Съдбата на пророка

7 ГОСПОДИ, примамил си ме и аз бях примамен; Ти си по-силен от мен и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене; (Ер 1:6; Ер 1:7; П Ер 3:14)

Ер 1:6Ер 1:7П Ер 3:14

8 защото отворя ли уста, не мога да не викам; трябва да викам: Насилие и грабеж! Защото словото ГОСПОДНЕ става причина за позор и присмех над мене цял ден. (Ер 6:7) 9 Но ако кажа: Няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога. (Йов 32:18; Йов 32:19; Пс 39:8; Д А 18:5)

Йов 32:18Йов 32:19Пс 39:8Д А 18:5

10 Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет. Обвинявайте! И ние ще го обвиним – казват всички, с които аз живеех в мир, които гледат да се спъна, – може би той ще се помами в някаква погрешка и ще надмогнем над него, и ще си му отмъстим. (Йов 19:19; Пс 31:18; Пс 41:9; Пс 55:13; Пс 55:14; Лк 11:53; Лк 11:54)

Йов 19:19Пс 31:18Пс 41:9Пс 55:13Пс 55:14Лк 11:53Лк 11:54

11 Но ГОСПОД е с мене като мощен и страшен защитник; затова гонителите ми ще се спънат и няма да ми надвият; те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави. (Ер 1:8; Ер 1:19; Ер 15:20; Ер 17:18; Ер 23:40)

Ер 1:8Ер 1:19Ер 15:20Ер 17:18Ер 23:40

12 Но, ГОСПОДИ на Силите, Който изпитваш праведния и гледаш вътрешностите на сърцето, нека видя Твоето въздаяние върху тях, защото на Тебе поверих делото си. (Пс 54:7; Пс 59:10; Ер 11:20; Ер 17:10)

Пс 54:7Пс 59:10Ер 11:20Ер 17:10

13 Пейте на ГОСПОДА, хвалете ГОСПОДА; защото избави душата на немотния от ръката на злодеите. (Пс 35:9; Пс 35:10; Пс 109:30; Пс 109:31)

Пс 35:9Пс 35:10Пс 109:30Пс 109:31

14 Проклет да бъде денят, в който се родих; да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми; (Йов 3:3; Ер 15:10) 15 проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, като каза: Роди ти се мъжко дете – и с това се зарадва много; 16 и да бъде този човек като градовете, които ГОСПОД не съжали и съсипа, и нека слуша сутрин вик, и по пладне тревога; (Бит 19:25; Ер 18:22) 17 защото не ме умъртви в утробата и така майка ми да ми е била гроб и утробата и да е останала винаги бременна. (Йов 3:10; Йов 3:11) 18 Защо излязох от утробата, за да гледам труд и скръб и дните ми да се довършат от срам?! (Йов 3:20; П Ер 3:1)