от Veren1И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.2И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.3И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.4И те всички се изпълниха със Свети Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят.5А в Ерусалим се намираха юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето.6И като се чу този шум, се събра една навалица; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.7И всички, смаяни и учудени, си говореха помежду си: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?8Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?9Партяни, мидяни и еламити, жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,10Фригия и Памфилия, на Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, посетители от Рим, и юдеи, и прозелити,11критяни и араби ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела.12И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?13А други се присмиваха и казваха: Те са се напили със сладко вино.14А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички, които живеете в Ерусалим, нека това ви стане известно и внимавайте в моите думи.15Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е третият час на денясутринта;16а това е казаното чрез пророк Йоил:17„И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяко създание; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват; юношите ви ще виждат видения; старците ви ще сънуват сънища;18още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват.19И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу – кръв и огън, и пара от дим.20Слънцето ще се превърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит Ден Господен.21И всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“22Израилтяни, послушайте тези думи: Иисус Назарянина, Мъж, засвидетелстван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както вие сами знаете;23Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници[1].24Него Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея.25Защото Давид казва за Него: „Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя.26Затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда;27защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Светия да види изтление.28Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с радост.“29Братя, нека да ви кажа свободно за патриарха Давид, че и умря, и беше погребан, и гробът му е при нас и до днес.30И така, понеже беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал, че ще постави един от неговите потомци на престола му,31той предвидя и каза за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.32Този Иисус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.33И така, като беше възвисен с Божията десница и взе от Отца обещанието на Светия Дух, Той изля това, което вие сега виждате и чувате.34Защото Давид не се е възнесъл на небесата; а сам той казва: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,35докато положа враговете Ти под краката Ти.“36И така, нека добре знае целият израилев дом, че този Иисус, когото вие разпънахте[2], Него Бог е направил и Господ, и Христос.37Като чуха, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да направим, братя?38А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух.39Защото на вас е обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.40И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.41И така, тези, които приеха словото му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.42И те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите.43И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.44И всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;45и продаваха стоката и имота си и ги разпределяха между всички, според нуждата на всекиго.46И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,47като хвалеха Бога и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше онези, които се спасяваха.
1When the day of Pentecost arrived, they were all together in one place. (Лев 23:15; Д А 20:16; 1 Кор 16:8)2And suddenly there came from heaven a sound like a mighty rushing wind, and it filled the entire house where they were sitting. (3 Цар 19:11; Йов 38:1; Ез 1:4; Д А 4:31; Д А 16:26)3And divided tongues as of fire appeared to them and rested[1] on each one of them. (Мт 3:11)4And they were all filled with the Holy Spirit and began to speak in other tongues as the Spirit gave them utterance. (Мк 16:17; Д А 4:31; Д А 13:52; 1 Кор 12:10)5Now there were dwelling in Jerusalem Jews, devout men from every nation under heaven.6And at this sound the multitude came together, and they were bewildered, because each one was hearing them speak in his own language. (Д А 2:2)7And they were amazed and astonished, saying, “Are not all these who are speaking Galileans? (Мт 26:73; Д А 1:11; Д А 2:12)8And how is it that we hear, each of us in his own native language?9Parthians and Medes and Elamites and residents of Mesopotamia, Judea and Cappadocia, Pontus and Asia, (Бит 14:1; Бит 14:9; 4 Цар 17:6; Ис 11:11; Дан 8:2)10Phrygia and Pamphylia, Egypt and the parts of Libya belonging to Cyrene, and visitors from Rome,11both Jews and proselytes, Cretans and Arabians—we hear them telling in our own tongues the mighty works of God.” (Мт 23:15; Д А 6:5; Д А 13:43)12And all were amazed and perplexed, saying to one another, “What does this mean?” (Д А 2:7)13But others mocking said, “They are filled with new wine.” (Д А 17:32; 1 Кор 14:23)
Peter’s Sermon at Pentecost
14But Peter, standing with the eleven, lifted up his voice and addressed them: “Men of Judea and all who dwell in Jerusalem, let this be known to you, and give ear to my words.15For these people are not drunk, as you suppose, since it is only the third hour of the day.[2] (1 Сол 5:7)16But this is what was uttered through the prophet Joel:17“‘And in the last days it shall be, God declares, that I will pour out my Spirit on all flesh, and your sons and your daughters shall prophesy, and your young men shall see visions, and your old men shall dream dreams; (Ис 32:15; Ис 44:3; Ез 36:27; Йоил 2:28; Д А 2:18; Д А 2:33; Д А 10:45; Д А 21:9; Рим 5:5; Тит 3:6)18even on my male servants and female servants in those days I will pour out my Spirit, and they shall prophesy. (Д А 11:28; Д А 21:10; 1 Кор 12:10)19And I will show wonders in the heavens above and signs on the earth below, blood, and fire, and vapor of smoke;20the sun shall be turned to darkness and the moon to blood, before the day of the Lord comes, the great and magnificent day. (Мт 24:29; 1 Сол 5:2; Отк 16:14)21And it shall come to pass that everyone who calls upon the name of the Lord shall be saved.’ (Д А 16:31; Рим 10:13)22“Men of Israel, hear these words: Jesus of Nazareth, a man attested to you by God with mighty works and wonders and signs that God did through him in your midst, as you yourselves know— (Мт 12:28; Лк 24:19; Йн 3:2; Д А 10:38; 2 Кор 12:12; 2 Сол 2:9; Евр 2:4)23this Jesus,[3] delivered up according to the definite plan and foreknowledge of God, you crucified and killed by the hands of lawless men. (Мт 20:19; Мт 26:24; Лк 22:22; Лк 24:20; Д А 3:13; Д А 3:18; Д А 4:28; Д А 5:30; Д А 13:27; 1 Пет 1:2; 1 Пет 1:20; Отк 13:8)24God raised him up, loosing the pangs of death, because it was not possible for him to be held by it. (Лк 24:5; Йн 10:18; Д А 2:32; Д А 3:15; Д А 4:10; Д А 10:40; Д А 13:30; Д А 13:33; Д А 13:37; Д А 17:31; Рим 4:24; Рим 6:4; Рим 8:11; Рим 10:9; 1 Кор 6:14; 1 Кор 15:15; 2 Кор 4:14; Гал 1:1; Еф 1:20; Еф 2:5; Кол 2:12; 1 Сол 1:10; 2 Тим 1:10; Евр 2:14; Евр 13:20; 1 Пет 1:21; Отк 1:17)25For David says concerning him, “‘I saw the Lord always before me, for he is at my right hand that I may not be shaken; (Пс 16:8)26therefore my heart was glad, and my tongue rejoiced; my flesh also will dwell in hope. (Рим 4:18)27For you will not abandon my soul to Hades, or let your Holy One see corruption. (Мт 11:23; Лк 2:26; Д А 2:31; Д А 13:35; Евр 7:26)28You have made known to me the paths of life; you will make me full of gladness with your presence.’29“Brothers, I may say to you with confidence about the patriarch David that he both died and was buried, and his tomb is with us to this day. (3 Цар 2:10; Неем 3:16; Д А 7:8; Д А 13:36; Евр 7:4)30Being therefore a prophet, and knowing that God had sworn with an oath to him that he would set one of his descendants on his throne, (2 Цар 23:2; Мт 22:43; Лк 1:32; Евр 11:32)31he foresaw and spoke about the resurrection of the Christ, that he was not abandoned to Hades, nor did his flesh see corruption. (Д А 2:27)32This Jesus God raised up, and of that we all are witnesses. (Д А 1:22; Д А 2:24; Д А 4:33)33Being therefore exalted at the right hand of God, and having received from the Father the promise of the Holy Spirit, he has poured out this that you yourselves are seeing and hearing. (Изх 15:6; Пс 98:1; Йн 16:7; Д А 1:4; Д А 2:17; Д А 5:31; Гал 3:14; Еф 1:20; Фил 2:9; Евр 2:9; 1 Пет 3:22)34For David did not ascend into the heavens, but he himself says, “‘The Lord said to my Lord, “Sit at my right hand, (Пс 110:1; Йн 3:13)35until I make your enemies your footstool.”’36Let all the house of Israel therefore know for certain that God has made him both Lord and Christ, this Jesus whom you crucified.” (Мт 28:18; Д А 2:23; Рим 14:9; 2 Кор 4:5)37Now when they heard this they were cut to the heart, and said to Peter and the rest of the apostles, “Brothers, what shall we do?” (Лк 3:10; Д А 5:33; Д А 7:54; Д А 16:30)38And Peter said to them, “Repent and be baptized every one of you in the name of Jesus Christ for the forgiveness of your sins, and you will receive the gift of the Holy Spirit. (Мк 1:4; Мк 16:16; Лк 24:47; Йн 7:39; Д А 3:19; Д А 8:12; Д А 8:15; Д А 8:16; Д А 8:20; Д А 10:45; Д А 10:48; Д А 11:17; Д А 20:21; Д А 22:16; Д А 26:18; Д А 26:20)39For the promise is for you and for your children and for all who are far off, everyone whom the Lord our God calls to himself.” (Ис 44:3; Ис 54:13; Ис 57:19; Йоил 2:32; Д А 3:25; Д А 22:21; Рим 8:30; Рим 9:4; Еф 2:13; Еф 2:17)40And with many other words he bore witness and continued to exhort them, saying, “Save yourselves from this crooked generation.” (Вт 32:5; Мт 17:17; Д А 2:21; Д А 2:47; Фил 2:15)41So those who received his word were baptized, and there were added that day about three thousand souls. (Д А 2:47)