1Итак нет ныне никакого осуждения тем, которые во Христе Иисусе живут не по плоти, но по духу,2потому что закон духа жизни во Христе Иисусе освободил меня от закона греха и смерти.3Как закон, ослабленный плотию, был бессилен, то Бог послал Сына Своего в подобии плоти греховной [в жертву] за грех и осудил грех во плоти,4чтобы оправдание закона исполнилось в нас, живущих не по плоти, но по духу.5Ибо живущие по плоти о плотском помышляют, а живущие по духу – о духовном.6Помышления плотские суть смерть, а помышления духовные – жизнь и мир,7потому что плотские помышления суть вражда против Бога; ибо закону Божию не покоряются, да и не могут.8Посему живущие по плоти Богу угодить не могут.9Но вы не по плоти живете, а по духу, если только Дух Божий живет в вас. Если же кто Духа Христова не имеет, тот [и] не Его.10А если Христос в вас, то тело мертво для греха, но дух жив для праведности.11Если же Дух Того, Кто воскресил из мертвых Иисуса, живет в вас, то Воскресивший Христа из мертвых оживит и ваши смертные тела Духом Своим, живущим в вас.12Итак, братия, мы не должники плоти, чтобы жить по плоти;13ибо если живете по плоти, то умрете, а если духом умерщвляете дела плотские, то живы будете.14Ибо все, водимые Духом Божиим, суть сыны Божии.15Потому что вы не приняли духа рабства, [чтобы] опять [жить] в страхе, но приняли Духа усыновления, Которым взываем: "Авва, Отче!"16Сей самый Дух свидетельствует духу нашему, что мы – дети Божии.17А если дети, то и наследники, наследники Божии, сонаследники же Христу, если только с Ним страдаем, чтобы с Ним и прославиться.18Ибо думаю, что нынешние временные страдания ничего не стоят в сравнении с тою славою, которая откроется в нас.19Ибо тварь с надеждою ожидает откровения сынов Божиих,20потому что тварь покорилась суете не добровольно, но по воле покорившего ее, в надежде,21что и сама тварь освобождена будет от рабства тлению в свободу славы детей Божиих.22Ибо знаем, что вся тварь совокупно стенает и мучится доныне;23и не только [она], но и мы сами, имея начаток Духа, и мы в себе стенаем, ожидая усыновления, искупления тела нашего.24Ибо мы спасены в надежде. Надежда же, когда видит, не есть надежда; ибо если кто видит, то чего ему и надеяться?25Но когда надеемся того, чего не видим, тогда ожидаем в терпении.26Также и Дух подкрепляет нас в немощах наших; ибо мы не знаем, о чем молиться, как должно, но Сам Дух ходатайствует за нас воздыханиями неизреченными.27Испытующий же сердца знает, какая мысль у Духа, потому что Он ходатайствует за святых по [воле] Божией.28Притом знаем, что любящим Бога, призванным по [Его] изволению, все содействует ко благу.29Ибо кого Он предузнал, тем и предопределил быть подобными образу Сына Своего, дабы Он был первородным между многими братиями.30А кого Он предопределил, тех и призвал, а кого призвал, тех и оправдал; а кого оправдал, тех и прославил.31Что же сказать на это? Если Бог за нас, кто против нас?32Тот, Который Сына Своего не пощадил, но предал Его за всех нас, как с Ним не дарует нам и всего?33Кто будет обвинять избранных Божиих? Бог оправдывает [их].34Кто осуждает? Христос Иисус умер, но и воскрес: Он и одесную Бога, Он и ходатайствует за нас.35Кто отлучит нас от любви Божией: скорбь, или теснота, или гонение, или голод, или нагота, или опасность, или меч? как написано:36за Тебя умерщвляют нас всякий день, считают нас за овец, [обреченных] на заклание.37Но все сие преодолеваем силою Возлюбившего нас.38Ибо я уверен, что ни смерть, ни жизнь, ни Ангелы, ни Начала, ни Силы, ни настоящее, ни будущее,39ни высота, ни глубина, ни другая какая тварь не может отлучить нас от любви Божией во Христе Иисусе, Господе нашем.
1И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух. (Рим 8:4; Гал 5:16; Гал 5:25)2Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта. (Ин 6:63; Ин 8:36; Рим 6:18; Рим 6:22; Рим 7:24; Рим 7:25; 1Кор 15:54; 2Кор 3:6; 2Кор 3:7; Гал 2:19; Гал 5:1)3Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, (Деян 13:39; Рим 3:20; 2Кор 5:21; Гал 3:13; Евр 7:18; Евр 7:19; Евр 10:1; Евр 10:2; Евр 10:10; Евр 10:14)4за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух. (Рим 8:1)5Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното. (Ин 3:6; 1Кор 2:14; Гал 5:22; Гал 5:25)6Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир. (Рим 6:21; Рим 8:13; Гал 6:8; Иак 4:4)7Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; (1Кор 2:14; Иак 4:4)8и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога. (Евр 11:6)9Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. (Ин 3:34; 1Кор 3:16; 1Кор 6:19; Гал 4:6; Флп 1:19; 1Пет 1:11)10Обаче ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.11И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас. (Деян 2:24; Рим 6:4; Рим 6:5; 1Кор 6:14; 2Кор 4:14; Еф 2:5)12И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски. (Рим 6:7; Рим 6:14)13Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете. (Рим 8:6; Гал 5:19; Гал 6:8; Еф 4:22; Кол 3:5)14Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. (Гал 5:18)15Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете[1] в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! (Ис 56:5; Мр 14:63; 1Кор 2:12; Гал 4:5; Гал 4:6; 2Тим 1:7; Евр 2:15; 1Ин 4:18)16Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда. (2Кор 1:22; 2Кор 5:5; Еф 1:13; Еф 4:30)17И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него. (Деян 14:22; Деян 26:18; Гал 4:7; Флп 1:29; 2Тим 2:11; 2Тим 2:12)
Надеждата за спасение
18Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас. (2Кор 4:17; 1Пет 1:6; 1Пет 1:7; 1Пет 4:13)19Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове. (2Пет 3:13; 1Ин 3:2)20Понеже творението беше подчинено на немощ[2] не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини, (Быт 3:19; Рим 8:22)21с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.22Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега. (Иер 12:11; Мр 16:15; Кол 1:23)23И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло. (Лк 20:36; 2Кор 5:2; 2Кор 5:4; 2Кор 5:5; Еф 1:14; Еф 4:30; 1Ин 3:2)24Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? (2Кор 5:7; Евр 11:1)25Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.26Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания; (Зах 12:10; Мф 20:22; Еф 6:18; Иак 4:3)27а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля. (1Цар 16:7; 1Пар 28:9; Пс 7:9; Прит 17:3; Иер 11:20; Иер 17:10; Иер 20:12; Ин 14:17; Деян 1:24; 1Фес 2:4; 1Ин 5:14; Откр 2:23)28Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение. (Рим 9:11; Рим 9:23; Рим 9:24; Еф 1:4; 2Тим 1:9)29Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; (Исх 33:12; Исх 33:17; Пс 1:6; Иер 1:5; Мф 7:23; Ин 17:22; Рим 11:2; 2Кор 3:18; Еф 1:5; Еф 1:11; Флп 3:21; Кол 1:15; Кол 1:18; 2Тим 2:19; Евр 1:6; 1Пет 1:2; 1Ин 3:2; Откр 1:5)30а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави. (Ин 17:22; Рим 1:6; Рим 5:9; Рим 9:24; 1Кор 6:11; Еф 2:6; Еф 4:4; Евр 9:15; 1Пет 2:9)
Силата на Божията любов
31И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? (Чис 14:9; Пс 56:12; Пс 118:6)32Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко? (Ин 3:16; Рим 4:25; Рим 5:6; Рим 5:10)33Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? (Ис 50:8; Ис 50:9; Откр 12:10; Откр 12:11)34Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас? (Иов 34:29; Мр 16:19; Кол 3:1; Евр 1:3; Евр 7:25; Евр 8:1; Евр 9:24; Евр 12:2; 1Пет 2:22; 1Ин 2:1)35Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч? (2Кор 12:10; 1Ин 2:28)36Както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за клане.“ (Пс 44:22; Пс 44:23; 1Кор 15:30; 1Кор 15:31; 2Кор 4:11)37Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. (1Кор 15:57; 2Кор 2:14; 1Ин 4:4; 1Ин 5:4; 1Ин 5:5; Откр 12:11)38Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, (Еф 1:21; Еф 6:12; Кол 1:16; Кол 2:15; 1Пет 3:22)39нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.