1Истину говорю во Христе, не лгу, свидетельствует мне совесть моя в Духе Святом,2что великая для меня печаль и непрестанное мучение сердцу моему:3я желал бы сам быть отлученным от Христа за братьев моих, родных мне по плоти,4то есть Израильтян, которым принадлежат усыновление и слава, и заветы, и законоположение, и богослужение, и обетования;5их и отцы, и от них Христос по плоти, сущий над всем Бог, благословенный во веки, аминь.6Но не то, чтобы слово Божие не сбылось: ибо не все те Израильтяне, которые от Израиля;7и не все дети Авраама, которые от семени его, но сказано: в Исааке наречется тебе семя.8То есть не плотские дети суть дети Божии, но дети обетования признаются за семя.9А слово обетования таково: в это же время приду, и у Сарры будет сын.10И не одно это; но [так было] и с Ревеккою, когда она зачала в одно время [двух сыновей] от Исаака, отца нашего.11Ибо, когда они еще не родились и не сделали ничего доброго или худого (дабы изволение Божие в избрании происходило12не от дел, но от Призывающего), сказано было ей: больший будет в порабощении у меньшего,13как и написано: Иакова Я возлюбил, а Исава возненавидел.14Что же скажем? Неужели неправда у Бога? Никак.15Ибо Он говорит Моисею: кого миловать, помилую; кого жалеть, пожалею.16Итак [помилование зависит] не от желающего и не от подвизающегося, но от Бога милующего.17Ибо Писание говорит фараону: для того самого Я и поставил тебя, чтобы показать над тобою силу Мою и чтобы проповедано было имя Мое по всей земле.18Итак, кого хочет, милует; а кого хочет, ожесточает.19Ты скажешь мне: "за что же еще обвиняет? Ибо кто противостанет воле Его?"20А ты кто, человек, что споришь с Богом? Изделие скажет ли сделавшему его: "зачем ты меня так сделал?"21Не властен ли горшечник над глиною, чтобы из той же смеси сделать один сосуд для почетного [употребления], а другой для низкого?22Что же, если Бог, желая показать гнев и явить могущество Свое, с великим долготерпением щадил сосуды гнева, готовые к погибели,23дабы вместе явить богатство славы Своей над сосудами милосердия, которые Он приготовил к славе,24над нами, которых Он призвал не только из Иудеев, но и из язычников?25Как и у Осии говорит: не Мой народ назову Моим народом, и не возлюбленную – возлюбленною.26И на том месте, где сказано им: вы не Мой народ, там названы будут сынами Бога живаго.27А Исаия провозглашает об Израиле: хотя бы сыны Израилевы были числом, как песок морской, [только] остаток спасется;28ибо дело оканчивает и скоро решит по правде, дело решительное совершит Господь на земле.29И, как предсказал Исаия: если бы Господь Саваоф не оставил нам семени, то мы сделались бы, как Содом, и были бы подобны Гоморре.30Что же скажем? Язычники, не искавшие праведности, получили праведность, праведность от веры.31А Израиль, искавший закона праведности, не достиг до закона праведности.32Почему? потому что [искали] не в вере, а в делах закона. Ибо преткнулись о камень преткновения,33как написано: вот, полагаю в Сионе камень преткновения и камень соблазна; но всякий, верующий в Него, не постыдится.
1Казвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух, (Рим 1:9; 2Кор 1:23; 2Кор 11:31; 2Кор 12:19; Гал 1:20; Флп 1:8; 1Тим 2:7)2че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. (Рим 10:1)3Защото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът, (Исх 32:32)4които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията, (Исх 4:22; Исх 20:1; Втор 7:6; Втор 14:1; 1Цар 4:21; 3Цар 8:11; Пс 63:2; Пс 78:61; Пс 147:19; Иер 31:9; Деян 3:25; Деян 13:32; Рим 3:2; Еф 2:12; Евр 8:8; Евр 9:1)5чиито са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин. (Втор 10:15; Иер 23:6; Лк 3:23; Ин 1:1; Деян 20:28; Рим 1:3; Рим 11:28; Евр 1:8; 1Ин 5:20)6Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни, (Чис 23:19; Ин 8:39; Рим 2:28; Рим 2:29; Рим 3:3; Рим 4:12; Рим 4:16; Гал 6:16)7нито са всички Авраамови чеда, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаак, казва Бог, ще се наименува твоето потомство“. (Быт 21:12; Гал 4:23; Евр 11:18)8Значи, не децата, родени по плът, са Божии деца; а децата, родени според обещанието, се смятат за потомство. (Гал 4:28)9Защото това беше нещо обещано, понеже каза: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“ (Быт 18:10; Быт 18:14)10И не само това, но и когато Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак, (Быт 25:21)11макар че близнаците още не бяха родени и не бяха още направили нещо добро или лошо, но за да почива Божието намерение по избор, не на дела, а на Онзи, Който призовава, (Рим 4:17; Рим 8:28)12и се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“; (Быт 25:23)13както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“ (Втор 21:15; Прит 13:24; Мал 1:2; Мал 1:3; Мф 10:37; Лк 14:26; Ин 12:25)14И така, какво? Да кажем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! (Втор 32:4; 2Пар 19:7; Иов 8:3; Иов 34:10; Пс 92:15)15Защото каза на Моисей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“ (Исх 33:19)16И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.17Защото Писанието казва на Фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят.“ (Исх 9:16; Исх 14:4; Гал 3:8; Гал 3:22)18И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска – закоравява.
Божият гняв и милосърдие
19На това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му? (2Пар 20:6; Иов 9:12; Иов 23:13; Ис 46:10; Иер 49:13; Дан 4:35)20Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще каже на майстора си: „Защо така си ме направил?“ (Ис 29:16; Ис 45:9; Ис 64:8)21Или грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част – съд за непочтена употреба? (Прит 16:4; Иер 18:4; Иер 18:6; 2Тим 2:20)22А какво ще кажем, ако Бог, при все че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на Своя гняв, приготвени за погибел, (Рим 2:4; 1Фес 5:9; 1Пет 2:8; Иуд 1:4)23и е търпял, за да изяви богатството на славата Си върху предметите на милостта Си, които е приготвил отпреди за слава – (Рим 2:4; Рим 8:28; Еф 1:7; Кол 1:27)24върху нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду езичниците? (Рим 3:29)25Както казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена.“ (Ос 2:23; 1Пет 2:10)26И на същото място, където им се казва: „Не сте Мой народ, там ще се нарекат синове на живия Бог.“ (Ос 1:10)27А Исайя вика за Израил: „Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатъкот тях ще се спаси; (Ис 10:22; Ис 10:23; Рим 11:5)28защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него“, като го извърши и свърши скоро. (Ис 10:22; Ис 28:22)29И както Исайя е казал в по-предишно място: „Ако Господ на Силите не беше ни оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили.“ (Быт 19:24; Ис 1:9; Ис 13:19; Иер 50:40; Плач 3:22)
Израил и Благовестието
30И така, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра; (Рим 1:17; Рим 4:11; Рим 10:20)31а Израил, който търсеше закон за придобиване на правда, не стигна до такъв закон. (Рим 10:2; Рим 11:7; Гал 5:4)32Защо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват; (Лк 2:34; 1Кор 1:23)33както е писано: „Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; и който вярва в Него, няма да се посрами.“ (Пс 118:22; Ис 8:14; Ис 28:16; Мф 21:42; Мф 21:44; Мр 12:10; Лк 2:34; Лк 20:17; Рим 10:11; 1Пет 2:6)