John 12

English Standard Version

from Crossway

Mary Anoints Jesus at Bethany

1 Six days before the Passover, Jesus therefore came to Bethany, where Lazarus was, whom Jesus had raised from the dead. (Mt 26:6; Mr 14:3; Joh 11:1; Joh 11:55; Joh 12:12; Joh 12:20) 

2 So they gave a dinner for him there. Martha served, and Lazarus was one of those reclining with him at table. (Lu 10:38; Lu 10:40) 

3 Mary therefore took a pound of expensive ointment made from pure nard, and anointed the feet of Jesus and wiped his feet with her hair. The house was filled with the fragrance of the perfume. (Lu 7:37) 

4 But Judas Iscariot, one of his disciples (he who was about to betray him), said, 

5 “Why was this ointment not sold for three hundred denarii and given to the poor?” (Joh 13:29) 

6 He said this, not because he cared about the poor, but because he was a thief, and having charge of the moneybag he used to help himself to what was put into it. (Joh 12:5) 

7 Jesus said, “Leave her alone, so that she may keep it for the day of my burial. 

8 For the poor you always have with you, but you do not always have me.” 

The Plot to Kill Lazarus

9 When the large crowd of the Jews learned that Jesus was there, they came, not only on account of him but also to see Lazarus, whom he had raised from the dead. (Joh 11:44) 

10 So the chief priests made plans to put Lazarus to death as well, (Lu 16:31) 

11 because on account of him many of the Jews were going away and believing in Jesus. (Joh 11:45; Joh 12:18) 

The Triumphal Entry

12 The next day the large crowd that had come to the feast heard that Jesus was coming to Jerusalem. (Mt 21:4; Mr 11:7; Lu 19:35) 

13 So they took branches of palm trees and went out to meet him, crying out, “Hosanna! Blessed is he who comes in the name of the Lord, even the King of Israel!” (Ps 118:25; Joh 1:49; Joh 5:43; Re 7:9) 

14 And Jesus found a young donkey and sat on it, just as it is written, 

15 “Fear not, daughter of Zion; behold, your king is coming, sitting on a donkey’s colt!” (Zec 9:9) 

16 His disciples did not understand these things at first, but when Jesus was glorified, then they remembered that these things had been written about him and had been done to him. (Mr 9:32; Joh 2:22; Joh 7:39; Joh 12:23; Joh 13:7) 

17 The crowd that had been with him when he called Lazarus out of the tomb and raised him from the dead continued to bear witness. (Lu 19:37) 

18 The reason why the crowd went to meet him was that they heard he had done this sign. (Joh 12:9) 

19 So the Pharisees said to one another, “You see that you are gaining nothing. Look, the world has gone after him.” (Joh 3:26; Joh 11:47) 

Some Greeks Seek Jesus

20 Now among those who went up to worship at the feast were some Greeks. (1Ki 8:41; Mr 7:26; Joh 7:35; Ac 8:27; Ac 17:4) 

21 So these came to Philip, who was from Bethsaida in Galilee, and asked him, “Sir, we wish to see Jesus.” (Joh 1:44) 

22 Philip went and told Andrew; Andrew and Philip went and told Jesus. (Mr 13:3) 

23 And Jesus answered them, “The hour has come for the Son of Man to be glorified. (Mr 14:41; Joh 2:4; Joh 12:16; Joh 12:27; Joh 13:31; Joh 17:1) 

24 Truly, truly, I say to you, unless a grain of wheat falls into the earth and dies, it remains alone; but if it dies, it bears much fruit. (1Co 15:36) 

25 Whoever loves his life loses it, and whoever hates his life in this world will keep it for eternal life. (Mt 10:39; Lu 14:26; Joh 11:25) 

26 If anyone serves me, he must follow me; and where I am, there will my servant be also. If anyone serves me, the Father will honor him. (1Sa 2:30; Ps 91:15; Joh 8:12; Joh 14:3; Joh 14:21; Joh 14:23; Joh 16:27; Joh 17:24; Joh 21:18; 2Co 5:8; 1Th 4:17) 

The Son of Man Must Be Lifted Up

27 “Now is my soul troubled. And what shall I say? ‘Father, save me from this hour’? But for this purpose I have come to this hour. (Mr 14:35; Lu 22:44; Joh 11:33; Joh 12:23; Joh 13:21; Joh 18:37; Heb 5:7) 

28 Father, glorify your name.” Then a voice came from heaven: “I have glorified it, and I will glorify it again.” (Mt 3:17; Mt 17:5; Mr 1:11; Mr 9:7; Lu 3:22; Lu 9:35; 2Pe 1:17) 

29 The crowd that stood there and heard it said that it had thundered. Others said, “An angel has spoken to him.” (Ac 23:9) 

30 Jesus answered, “This voice has come for your sake, not mine. (Joh 11:42) 

31 Now is the judgment of this world; now will the ruler of this world be cast out. (Mt 13:19; Lu 4:6; Lu 10:18; Joh 14:30; Joh 16:11; Joh 16:33; 2Co 4:4; Eph 2:2; Eph 6:12; Col 2:15; 1Jo 3:8; 1Jo 4:4; 1Jo 5:19) 

32 And I, when I am lifted up from the earth, will draw all people to myself.” (Joh 3:14; Joh 6:44; Joh 8:28; Ro 5:18; Ro 8:32; 2Co 5:15; 1Ti 2:6; Heb 2:9; 1Jo 2:2) 

33 He said this to show by what kind of death he was going to die. (Joh 18:32) 

34 So the crowd answered him, “We have heard from the Law that the Christ remains forever. How can you say that the Son of Man must be lifted up? Who is this Son of Man?” (Ps 89:4; Ps 110:4; Isa 9:7; Eze 37:25; Lu 1:33; Joh 12:32) 

35 So Jesus said to them, “The light is among you for a little while longer. Walk while you have the light, lest darkness overtake you. The one who walks in the darkness does not know where he is going. (Isa 9:2; Jer 13:16; Joh 1:4; Joh 1:9; Joh 7:33; Joh 8:12; Joh 11:10; Joh 12:46; Eph 5:8; 1Th 5:4; 1Jo 1:6; 1Jo 2:11) 

The Unbelief of the People

36 While you have the light, believe in the light, that you may become sons of light.” When Jesus had said these things, he departed and hid himself from them. (Lu 10:6) 

37 Though he had done so many signs before them, they still did not believe in him, 

38 so that the word spoken by the prophet Isaiah might be fulfilled: “Lord, who has believed what he heard from us, and to whom has the arm of the Lord been revealed?” (Isa 53:1; Mt 1:22; Ro 10:16) 

39 Therefore they could not believe. For again Isaiah said, (Joh 5:44) 

40 “He has blinded their eyes and hardened their heart, lest they see with their eyes, and understand with their heart, and turn, and I would heal them.” (Isa 6:10; Mt 13:14; Mr 6:52) 

41 Isaiah said these things because he saw his glory and spoke of him. (Isa 6:1; Joh 5:46) 

42 Nevertheless, many even of the authorities believed in him, but for fear of the Pharisees they did not confess it, so that they would not be put out of the synagogue; (Joh 3:1; Joh 7:13; Joh 7:48; Joh 9:22) 

43 for they loved the glory that comes from man more than the glory that comes from God. (Joh 5:44) 

Jesus Came to Save the World

44 And Jesus cried out and said, “Whoever believes in me, believes not in me but in him who sent me. (Mt 10:40; Joh 5:24; Joh 13:20; Joh 14:1; 1Pe 1:21) 

45 And whoever sees me sees him who sent me. (Joh 6:40; Joh 14:9) 

46 I have come into the world as light, so that whoever believes in me may not remain in darkness. (Joh 1:4; Joh 1:9; Joh 8:12; Joh 12:35) 

47 If anyone hears my words and does not keep them, I do not judge him; for I did not come to judge the world but to save the world. (Joh 3:17; Joh 3:36; Joh 4:42; Joh 8:15) 

48 The one who rejects me and does not receive my words has a judge; the word that I have spoken will judge him on the last day. (De 18:18; Lu 10:16; Ro 2:16) 

49 For I have not spoken on my own authority, but the Father who sent me has himself given me a commandment—what to say and what to speak. (Joh 3:17; Joh 5:19; Joh 5:30; Joh 15:10) 

50 And I know that his commandment is eternal life. What I say, therefore, I say as the Father has told me.” 

The ESV^® Bible (The Holy Bible, English Standard Version^®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV^® Text Edition: 2016. The ESV^® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV^® Bible (The Holy Bible, English Standard Version^®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

John 12

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Помазването на Исус Христос във Витания

1 А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. (Mt 26:6; Mr 14:3; Joh 11:1; Joh 11:2; Joh 11:43) 

2 Там му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата. (Mt 26:6; Mr 14:3; Lu 11:2) 

3 Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото. (Lu 10:38; Lu 10:39; Joh 11:2) 

4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза: 

5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? 

6 А това каза, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея. (Joh 13:29) 

7 Тогава Исус каза: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми. 

8 Сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не съм всякога между вас. (De 15:11; Mt 26:11; Mr 14:7) 

9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само заради Исус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. (Joh 11:43; Joh 11:44) 

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар, (Lu 16:31) 

11 защото поради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Исус. (Joh 11:45; Joh 12:18) 

Тържественото влизане в Йерусалим

12 На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Исус пристига в Йерусалим, (Mt 21:1; Mt 21:8; Mr 11:1; Mr 11:8; Lu 19:28; Lu 19:35; Lu 19:36) 

13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име, Израилевият Цар! (Ps 118:25; Ps 118:26; Mt 21:8; Lu 19:36) 

14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано: (Mt 21:7) 

15 „Не бой се, дъще Сионова. Ето, твоят Цар иде, възседнал осле.“ (Isa 62:11; Zec 9:9; Mt 21:5) 

16 Учениците Му отначало не разбраха това. А когато Исус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че това направиха за Него. (Lu 18:34; Joh 7:39; Joh 14:26) 

17 А множеството, което беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо. 

18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение. (Joh 12:11) 

19 Затова фарисеите си говореха помежду си: Вижте, че нищо не постигаме! Ето, светът отиде след Него. (Joh 11:47; Joh 11:48) 

Елините искат да видят Исус Христос

20 А между онези, които дойдоха на поклонение на празника, имаше и някои гърци. (1Ki 8:41; 1Ki 8:42; Ac 8:27; Ac 17:4) 

21 Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха с думите: Господине, искаме да видим Исус. (Joh 1:44) 

22 Филип отиде и каза на Андрей, а Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус. 

23 А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. (Joh 13:32; Joh 17:1) 

24 Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод. (1Co 15:36) 

25 Който обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. (Mt 10:39; Mt 16:25; Mr 8:35; Lu 9:24; Lu 14:27; Lu 17:33) 

26 Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. (Joh 14:3; Joh 17:24; 1Th 4:17) 

Исус Христос говори за Своята смърт

27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час. 

28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя. (Mt 3:17) 

29 Тогава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори. 

30 Исус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас. (Joh 11:42) 

31 Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. (Mt 12:29; Lu 10:18; Joh 14:30; Joh 16:11; Ac 26:18; 2Co 4:4; Eph 2:2; Eph 6:12) 

32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. (Joh 3:14; Joh 8:28) 

33 А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре. (Joh 18:32) 

34 Тогава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син? (2Sa 7:13; Ps 89:36; Ps 89:37; Ps 110:4; Isa 9:7; Isa 53:8; Eze 37:25; Da 2:44; Da 7:14; Da 7:27; Mic 4:7; Lu 1:33) 

35 Тогава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. (Jer 13:16; Joh 1:9; Joh 8:12; Joh 9:5; Joh 11:10; Joh 12:46; 1Jo 2:11) 

36 Докато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях. (Lu 16:8; Joh 8:59; Joh 11:54; Eph 5:8; 1Th 5:5; 1Jo 2:9) 

37 Но независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него; 

38 за да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза: „Господи, кой е повярвал в известеното от нас? И мишцата Господня на кого се е открила?“ (Isa 53:1; Ro 10:16) 

39 Те затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал: 

40 „Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“ (Isa 6:9; Isa 6:10; Mt 13:14; Mr 4:12; Lu 8:10; Ac 28:20; Ro 11:8) 

41 Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него. (Isa 6:1) 

42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; (Joh 7:13; Joh 9:22) 

43 защото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога. (Joh 5:44) 

44 А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил. (Mr 9:37; 1Pe 1:21) 

45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил. (Joh 14:9) 

46 Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен, (Joh 3:19; Joh 8:12; Joh 9:5; Joh 9:39; Joh 12:35; Joh 12:36) 

47 и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. (Joh 3:17; Joh 5:45; Joh 8:15; Joh 8:26) 

48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. (De 18:19; Mr 16:16; Lu 10:16) 

49 Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря. (De 18:18; Joh 8:38; Joh 14:10) 

50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец. 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.