Марко 14

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Заговорът за убийството на Исус Христос

1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжниците търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го погубят. (Мт 26:1; Мт 26:2; Лк 22:1; Йн 11:45; Йн 11:55; Йн 13:1) 

2 Защото си казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение между народа. 

3 И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на Симон Прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му. (Мт 26:6; Лк 7:37; Йн 11:2; Йн 12:1; Йн 12:3) 

4 А имаше някои, които негодуваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 

5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на сиромасите. И негодуваха против нея. 

6 Но Исус каза: Оставете я. Защо и досаждате? Тя извърши добро дело за Мене. 

7 Защото сиромасите всякога са между вас и когато искате, можете да им направите добро; но Аз невинаги съм между вас. (Вт 15:11) 

8 Тя извърши това, което можеше; предварително помаза тялото Ми за погребение. 

9 Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи. 

Предателството на Юда

10 Тогава Юда Искариотски, онзи, който беше един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. (Мт 26:14; Лк 22:3; Лк 22:4) 

11 Те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде. 

Тайната вечеря

12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата? (Мт 26:17; Лк 22:7; Йн 13:1) 

13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него. 

14 И където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Къде е приготвената за Мене гостна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си? 

15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. 

16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха каквото беше им казал; и приготвиха Пасхата. 

17 След като се свечери, Той дойде с дванадесетте. (Мт 26:20) 

18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. (Пс 41:9; Мт 26:20; Мт 26:21; Лк 22:14; Йн 13:21) 

19 Те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз? 

20 А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. 

21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. (Мт 26:24; Лк 22:22) 

22 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло. (Мт 26:26; Лк 22:19; 1 Кор 11:23; 1 Кор 11:24) 

23 Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея. 

24 И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина. 

25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство. 

26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. (Мт 26:30) 

27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат.“ (Зах 13:7; Мт 26:31; Йн 16:32) 

28 А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. (Мк 16:7) 

29 А Петър Му каза: Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма. (Мт 26:33; Мт 26:34; Лк 22:33; Лк 22:34; Йн 13:37; Йн 13:38) 

Предсказанието на Исус Христос за отричането на апостол Петър

30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да изпее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен. (Мт 26:31; Мт 26:34; Лк 22:31; Лк 22:34; Йн 13:36; Йн 13:38) 

31 А той още по-разпалено говореше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите. 

Молитва в Гетсиманската градина

32 Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля. (Мт 26:36; Лк 22:39; Йн 18:1) 

33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва. 

34 И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. (Йн 12:27) 

35 И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше: 

36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш. (Мт 26:39; Йн 5:30; Йн 6:38; Рим 8:15; Гал 4:6; Фил 2:8; Евр 5:7) 

37 И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? 

38 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. (Лк 22:40; Рим 7:23; Гал 5:17) 

39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 

40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. 

41 И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците. (Йн 13:1) 

42 Станете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава. (Мт 26:46; Йн 18:1; Йн 18:2) 

Залавянето на Исус Христос

43 И веднага, докато Той говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините. (Мт 26:47; Лк 22:47; Йн 18:1; Йн 18:3) 

44 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав – Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво. 

45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И Го целуна. 

46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. 

47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. 

48 Исус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите? (Мт 26:55; Лк 22:52) 

49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията. (Йов 19:13; Пс 22:6; Пс 69:8; Пс 88:8; Ис 53:12; Лк 22:37; Лк 24:44) 

50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. 

51 И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха. 

52 А той, като остави плащеницата, избяга гол. 

Исус Христос на съд пред синедриона

53 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събраха и всички главни свещеници, и старейшините, и книжниците. (Мт 26:57; Лк 22:54; Лк 22:63; Йн 18:13; Йн 18:19) 

54 А Петър Го беше следвал отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със слугите, и се грееше на огъня. 

55 И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха. (Пс 27:12; Пс 35:11; Мт 26:59) 

56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха. 

57 После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: 

58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. (Мк 15:29; Йн 2:19) 

59 Но и в това свидетелствата им се различаваха. 

60 Тогава първосвещеникът се изправи насред синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? (Мт 26:62) 

61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения? (Ис 53:7; Мт 26:63; Д А 8:32; Евр 1:5) 

62 А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идещ с небесните облаци. (Мт 24:30; Мт 26:64; Лк 22:69; 2 Сол 1:10) 

63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 

64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. 

65 И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници. 

Отричането на апостол Петър

66 И когато Петър беше долу, на двора, дойде една от слугините на първосвещеника; (Мт 26:58; Мт 26:69; Лк 22:54; Лк 22:55; Лк 22:56; Йн 18:15; Йн 18:25) 

67 и като видя Петър, че се грее, вгледа се в него и каза: И ти беше с Исус Назарянина. 

68 А той се отрече и каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя. (Мт 26:71; Лк 22:58; Йн 18:25) 

69 Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях. 

70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин и говорът те издава. (Мт 26:73; Лк 22:59; Йн 18:26; Д А 2:7) 

71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за Когото говорите. 

72 И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: Преди петелът да пропее два пъти, три пъти ще се отречеш от Мен. И като се замисли за това, заплака. (Мт 26:75; Мк 14:30) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание