1Now before the Feast of the Passover, when Jesus knew that his hour had come to depart out of this world to the Father, having loved his own who were in the world, he loved them to the end. (Joh 1:11; Joh 6:4; Joh 12:1; Joh 12:23; Joh 13:3; Joh 13:34; Joh 16:28; Joh 17:6; Joh 17:9)2During supper, when the devil had already put it into the heart of Judas Iscariot, Simon’s son, to betray him, (Joh 6:70; Joh 13:11; Joh 13:27; Ac 5:3)3Jesus, knowing that the Father had given all things into his hands, and that he had come from God and was going back to God, (Mt 11:27; Joh 8:42; Joh 14:12; Joh 16:28; Joh 17:2; Re 2:27)4rose from supper. He laid aside his outer garments, and taking a towel, tied it around his waist. (Lu 22:27; Joh 21:7)5Then he poured water into a basin and began to wash the disciples’ feet and to wipe them with the towel that was wrapped around him. (2Ki 3:11)6He came to Simon Peter, who said to him, “Lord, do you wash my feet?”7Jesus answered him, “What I am doing you do not understand now, but afterward you will understand.” (Joh 12:16; Joh 13:12; Joh 13:36; Joh 15:15)8Peter said to him, “You shall never wash my feet.” Jesus answered him, “If I do not wash you, you have no share with me.” (Mt 16:22; 1Co 6:11; Eph 5:26; Tit 3:5; Heb 10:22)9Simon Peter said to him, “Lord, not my feet only but also my hands and my head!”10Jesus said to him, “The one who has bathed does not need to wash, except for his feet,[1] but is completely clean. And you[2] are clean, but not every one of you.” (Ge 18:4; Joh 13:18; Joh 15:3)11For he knew who was to betray him; that was why he said, “Not all of you are clean.” (Joh 2:24; Joh 6:64; Joh 13:2)12When he had washed their feet and put on his outer garments and resumed his place, he said to them, “Do you understand what I have done to you? (Joh 13:4; Joh 13:7)13You call me Teacher and Lord, and you are right, for so I am. (Mt 23:8; Mt 23:10; Lu 6:46; 1Co 8:6; 1Co 12:3; Php 2:11)14If I then, your Lord and Teacher, have washed your feet, you also ought to wash one another’s feet. (1Ti 5:10; 1Pe 5:5)15For I have given you an example, that you also should do just as I have done to you. (Mt 11:29)16Truly, truly, I say to you, a servant[3] is not greater than his master, nor is a messenger greater than the one who sent him. (Mt 10:24; Joh 15:20)17If you know these things, blessed are you if you do them. (Lu 11:28; Jas 1:22)18I am not speaking of all of you; I know whom I have chosen. But the Scripture will be fulfilled,[4] ‘He who ate my bread has lifted his heel against me.’ (Ps 41:9; Mt 1:22; Mt 26:23; Mr 3:13; Lu 6:13; Joh 6:70; Joh 13:10; Joh 13:26; Joh 15:16; Joh 15:19; Joh 17:12; Ac 1:2)19I am telling you this now, before it takes place, that when it does take place you may believe that I am he. (Joh 14:29; Joh 16:4)20Truly, truly, I say to you, whoever receives the one I send receives me, and whoever receives me receives the one who sent me.” (Mt 10:40)
One of You Will Betray Me
21After saying these things, Jesus was troubled in his spirit, and testified, “Truly, truly, I say to you, one of you will betray me.” (Mt 26:21; Mr 14:18; Lu 22:21; Joh 12:27; Ac 1:17)22The disciples looked at one another, uncertain of whom he spoke. (Lu 22:23)23One of his disciples, whom Jesus loved, was reclining at table at Jesus’ side,[5] (Lu 16:22; Joh 19:26; Joh 20:2; Joh 21:7; Joh 21:20)24so Simon Peter motioned to him to ask Jesus[6] of whom he was speaking.25So that disciple, leaning back against Jesus, said to him, “Lord, who is it?” (Mr 4:36; Joh 21:20)26Jesus answered, “It is he to whom I will give this morsel of bread when I have dipped it.” So when he had dipped the morsel, he gave it to Judas, the son of Simon Iscariot. (Ru 2:14; Mt 26:23; Mt 26:25; Mr 14:20; Joh 6:71)27Then after he had taken the morsel, Satan entered into him. Jesus said to him, “What you are going to do, do quickly.” (Lu 12:50; Lu 22:3; Joh 13:2; 1Co 11:27)28Now no one at the table knew why he said this to him.29Some thought that, because Judas had the moneybag, Jesus was telling him, “Buy what we need for the feast,” or that he should give something to the poor. (Joh 12:5; Joh 12:6; Joh 13:1)30So, after receiving the morsel of bread, he immediately went out. And it was night. (1Sa 28:8)
36Simon Peter said to him, “Lord, where are you going?” Jesus answered him, “Where I am going you cannot follow me now, but you will follow afterward.” (Joh 7:34; Joh 13:7; Joh 14:2; Joh 21:18; 2Pe 1:14)37Peter said to him, “Lord, why can I not follow you now? I will lay down my life for you.” (Mt 26:33; Mr 14:29; Lu 22:33)38Jesus answered, “Will you lay down your life for me? Truly, truly, I say to you, the rooster will not crow till you have denied me three times. (Joh 18:27)
1А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. (Mt 26:2; Mt 26:17; Mr 14:1; Mr 14:12; Lu 22:7; Joh 12:23; Joh 17:1; Joh 17:11)2И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, (Lu 22:3; Joh 13:27)3Исус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, (Mt 11:27; Mt 28:18; Joh 3:35; Joh 8:42; Joh 16:28; Joh 17:2; Ac 2:36; 1Co 15:27; Heb 2:8)4стана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса. (Lu 17:8; Lu 22:27; Php 2:7; Php 2:8)5После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан.6И когато стигна до Симон Петър, той каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? (Mt 3:14)7Исус му отговори: Това, което Аз правя, ти сега не осъзнаваш, но после ще разбереш. (Joh 13:12)8Петър Му каза: Ти няма да умиеш краката ми вовеки. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене. (Joh 3:5; 1Co 6:11; Eph 5:26; Tit 3:5; Heb 10:22)9Симон Петър каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете ми и главата ми.10Исус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички. (Joh 15:3)11Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти. (Joh 6:64)12А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих?13Вие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв. (Mt 23:8; Mt 23:10; Lu 6:46; 1Co 8:6; 1Co 12:3; Php 2:11)14И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. (Lu 22:27; Ro 12:10; Ga 6:1; Ga 6:2; 1Pe 5:5)15Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. (Mt 11:29; Php 2:5; 1Pe 2:21; 1Jo 2:6)16Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. (Mt 10:24; Lu 6:40; Joh 15:20)17Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. (Jas 1:25)18Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен.“ (Ps 41:9; Ps 41:10; Mt 26:23; Joh 13:21; Ac 1:16)19Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм Този, за Когото ви говорих. (Joh 14:29; Joh 16:4)20Истина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. (Mt 10:40; Mt 25:40; Lu 10:16)
Исус предсказва, че ще бъде предаден
21Като каза това, Исус се развълнува в духа Си и засвидетелства: Истина, истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде. (Mt 26:20; Mt 26:21; Mr 14:17; Mr 14:18; Lu 22:21; Joh 12:27; Ac 1:17; 1Jo 2:19)22Учениците се спогледаха помежду си, като недоумяваха за кого говори.23А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на скута на Исус. (Joh 19:26; Joh 20:2; Joh 21:7; Joh 21:20; Joh 21:24)24Затова Симон Петър му кимна и му каза: Кажи ни за кого говори.25А той, както се беше облегнал на скута на Исус, се обърна и Му каза: Господи, кой е той?26Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам. И така, като натопи залъка, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски.27И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. (Lu 22:3; Joh 6:70)28А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това;29защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата[1], че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. (Joh 12:6)30И така, като прие залъка, Юда веднага излезе; а беше нощ.
36Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където Аз отивам, ти сега не можеш да дойдеш, но по-късно ще дойдеш. (Mt 26:31; Mr 14:27; Lu 22:31; Joh 21:18; 2Pe 1:14)37Петър Му каза: Господи, защо да не мога да Те последвам сега? Живота[2] си ще дам за Теб.38Исус отговори: Живота[3] си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: Петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене. (Mt 26:33; Mr 14:29; Lu 22:33; Lu 22:34)