Влезте безплатно

Йоан 6

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 След това Иисус отиде на отвъдния бряг на Галилейското, тоест Тивериадското, езеро. (Мт 14:13; Мк 6:30; Мк 6:32; Лк 9:10) 2 Множество хора Го следваха, тъй като виждаха чудесата, които извършваше над болните. (Мт 15:29) 3 Иисус се изкачи на планината и там седеше с учениците Си. (Мт 5:1) 4 А наближаваше юдейският празник Пасха. 5 Иисус, като вдигна очи и видя, че множество народ идва към Него, каза на Филип: „Откъде да купим хляб, за да се нахранят тези хора?“ 6 Той каза това, за да го изпита, а сам знаеше какво щеше да направи. 7 Филип Му отговори: „Хляб за двеста динария няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.“ 8 Друг от учениците Му – Андрей, братът на Симон Петър, Му каза: 9 „Ето тук едно момче има пет ечемични хляба и две риби. Но какво са те за толкова хора?“ (4 Цар 4:42) 10 Иисус каза: „Нека хората да насядат.“ А на това място имаше много трева. И така, мъжете насядаха, на брой около пет хиляди. 11 Иисус взе хлябовете и като благодари на Бога, раздаде ги на учениците Си, а учениците – на седналите; същото направи и с рибите, кой колкото искаше. 12 А след като се наситиха, Той каза на учениците Си: „Съберете останалите къшеи, за да не се похаби нищо.“ 13 И така те събраха и напълниха дванадесет кошници къшеи от петте ечемични хляба, останали от тези, които бяха яли. 14 Тогава хората, които видяха чудото, което Иисус извърши, казаха: „Наистина, този е Пророкът, Който ще дойде в света.“ 15 А Иисус, като знаеше, че ще дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи на планината самичък. (Йн 18:36) 16 А когато се свечери, Неговите ученици слязоха при езерото, (Мт 14:22; Мк 6:45) 17 влязоха в лодка и тръгнаха обратно през езерото към Капернаум. Тъмнина настъпи, но Иисус още не беше дошъл при тях. 18 Езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. 19 След като учениците бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха, че Иисус върви по езерото и се приближава към лодката. Тогава се уплашиха. 20 Той им каза: „Аз съм. Не се бойте!“ 21 Тогава те поискаха да Го вземат в лодката и веднага лодката достигна до сушата, към която плаваха. 22 На другия ден народът, който беше останал на отвъдната страна на езерото, забеляза, че там не е имало друга лодка освен онази, в която бяха влезли учениците на Иисус[1]. Те знаеха, че Той не е пътувал в лодката с учениците Си, но учениците бяха отплавали сами. 23 Други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше изрекъл благодарствената молитва. 24 А когато хората видяха, че нито Иисус, нито учениците Му са там, влязоха в лодките и отидоха в Капернаум да търсят Иисус. 25 И след като Го намериха на другия бряг на езерото, попитаха Го: „Учителю, кога дойде тука?“ 26 Иисус им отговори: „Истината, истината ви казвам: търсите Ме не за това, че видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27 Трудете се не за тленната храна, но за храната, която води до вечен живот и която ще ви даде Синът човешки, защото Бог Отец е положил Своя печат върху Него.“ 28 Тогава Го попитаха: „Какво да правим, за да извършваме Божиите дела?“ 29 Иисус им отговори: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“ 30 А те Му казаха: „Какво знамение ще дадеш, за да видим и да Ти повярваме? Какво ще извършиш? (Мк 8:11; Мк 15:32; Йн 2:18; Йн 4:48; Йн 20:29) 31 Предците ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат“.“ (Изх 16:31; Пс 78:24) 32 Тогава Иисус им каза: „Истината, истината ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви даде истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.“ 34 А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“ (Йн 4:15) 35 Иисус им рече: „Аз съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее. (Ис 55:1; Йн 4:14) 36 Но казах ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате. 37 Всичко, което Отец Ми дава, ще дойде при Мене и който дойде при Мене, няма да го изпъдя, 38 защото слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил. (Йн 4:34; Йн 5:30) 39 А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. (Йн 10:28; Йн 17:12; Йн 18:9) 40 Защото такава е волята на Този, Който Ме е изпратил[2]: всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден[3].“ 41 Юдеите зароптаха против Него, понеже рече: „Аз съм хлябът, слязъл от небето“, 42 и казваха: „Този не е ли Иисус, Йосифовият син, Чиито баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: „Слязох от небето“?“ (Мт 13:55; Мк 6:3) 43 Иисус в отговор им рече: „Престанете с ропота помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е изпратил. И Аз ще го възкреся в последния ден. 45 У пророците е писано: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отец и се е научил от Него, идва при Мене. (Ис 54:13; Ер 31:33) 46 Това не означава, че някой е видял Отец освен Онзи, Който е от Бога. Именно Той е видял Отец. (Йн 1:18; Йн 3:13; Йн 7:29) 47 Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, има вечен живот. 48 Аз съм хлябът на живота. 49 Предците ви ядоха манната в пустинята, но умряха. 50 А хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, няма да умре. 51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее за вечни времена. А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.“ (Йн 10:11) 52 Тогава юдеите започнаха да се препират помежду си, казвайки: „Как може Той да ни даде да ядем плътта Му?“ 53 А Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: ако не ядете плътта на Сина човешки и не пиете кръвта Му, няма да имате живот у себе си. 54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден. 55 Защото плътта Ми е истинска храна и кръвта Ми е истинско питие. 56 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз – в него. (Йн 15:4) 57 Както живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отец, така и онзи, който яде от Мене, ще живее чрез Мене. (Йн 5:26) 58 Този е хлябът, слязъл от небето. Няма да е както с предците ви, които ядоха манната и все пак умряха – онзи, който яде този хляб, ще живее за вечни времена.“ 59 Това каза Иисус, когато поучаваше в синагогата в Капернаум. 60 Мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: „Трудни са тези слова. Кой може да ги слуша?“ 61 Но Иисус, като знаеше, че учениците Му негодуват против това, каза им: „Това ли ви съблазнява? 62 А ако видите Сина човешки да възлиза там, където беше преди? 63 Духът е, Който дава живот; плътта с нищо не помага. Думите, които ви говоря, са дух и живот. (Йн 3:6) 64 Но има някои от вас, които не вярват.“ Защото Иисус от самото начало знаеше кои са невярващи и кой ще Го предаде. 65 И рече: „Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мене, ако не му бъде дадено от Моя Отец.“ 66 Оттогава мнозина от учениците Му Го напуснаха и вече не ходеха с Него. 67 А Иисус каза на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“ 68 Симон Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот. 69 И ние сме повярвали и сме се убедили, че Ти си Христос, Синът на живия Бог[4].“ (Мт 16:16; Мк 8:29; Лк 9:20) 70 Иисус им отговори: „Нали Аз избрах вас, дванадесетте? И все пак един от вас е дявол.“ (Йн 13:18) 71 Той говореше за Юда Искариот, син на Симон, защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде. (Йн 13:2; Йн 13:21; Йн 18:2) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Йоан 6

English Standard Version

от Crossway
1 After this Jesus went away to the other side of the Sea of Galilee, which is the Sea of Tiberias. (Мт 4:18; Мт 14:13; Мк 6:32; Лк 9:10; Йн 21:1) 2 And a large crowd was following him, because they saw the signs that he was doing on the sick. 3 Jesus went up on the mountain, and there he sat down with his disciples. (Йн 6:15) 4 Now the Passover, the feast of the Jews, was at hand. (Йн 2:13; Йн 5:1; Йн 7:2; Йн 11:55) 5 Lifting up his eyes, then, and seeing that a large crowd was coming toward him, Jesus said to Philip, “Where are we to buy bread, so that these people may eat?” (Лк 6:20; Йн 1:44) 6 He said this to test him, for he himself knew what he would do. 7 Philip answered him, “Two hundred denarii[1] worth of bread would not be enough for each of them to get a little.” (Мк 6:37) 8 One of his disciples, Andrew, Simon Peter’s brother, said to him, (Йн 1:40; Йн 1:44) 9 “There is a boy here who has five barley loaves and two fish, but what are they for so many?” (4 Цар 4:42) 10 Jesus said, “Have the people sit down.” Now there was much grass in the place. So the men sat down, about five thousand in number. (Мк 6:39) 11 Jesus then took the loaves, and when he had given thanks, he distributed them to those who were seated. So also the fish, as much as they wanted. (Мт 15:36; Йн 6:23) 12 And when they had eaten their fill, he told his disciples, “Gather up the leftover fragments, that nothing may be lost.” 13 So they gathered them up and filled twelve baskets with fragments from the five barley loaves left by those who had eaten. 14 When the people saw the sign that he had done, they said, “This is indeed the Prophet who is to come into the world!” (Мт 11:3; Мт 21:11; Йн 1:21; Йн 4:19; Йн 7:40; Йн 11:27) 15 Perceiving then that they were about to come and take him by force to make him king, Jesus withdrew again to the mountain by himself. (Мт 8:18; Мт 14:22; Мк 6:45; Йн 6:3; Йн 12:12) 16 When evening came, his disciples went down to the sea, 17 got into a boat, and started across the sea to Capernaum. It was now dark, and Jesus had not yet come to them. 18 The sea became rough because a strong wind was blowing. 19 When they had rowed about three or four miles,[2] they saw Jesus walking on the sea and coming near the boat, and they were frightened. 20 But he said to them, “It is I; do not be afraid.” (Лк 24:38) 21 Then they were glad to take him into the boat, and immediately the boat was at the land to which they were going. 22 On the next day the crowd that remained on the other side of the sea saw that there had been only one boat there, and that Jesus had not entered the boat with his disciples, but that his disciples had gone away alone. (Йн 21:8) 23 Other boats from Tiberias came near the place where they had eaten the bread after the Lord had given thanks. (Йн 6:11) 24 So when the crowd saw that Jesus was not there, nor his disciples, they themselves got into the boats and went to Capernaum, seeking Jesus. (Мт 14:34; Мк 6:53; Йн 6:17; Йн 6:59) 25 When they found him on the other side of the sea, they said to him, “Rabbi, when did you come here?” (Йн 1:38) 26 Jesus answered them, “Truly, truly, I say to you, you are seeking me, not because you saw signs, but because you ate your fill of the loaves. (Йн 6:2; Йн 6:24) 27 Do not work for the food that perishes, but for the food that endures to eternal life, which the Son of Man will give to you. For on him God the Father has set his seal.” (Ис 55:2; Ез 9:4; Дан 7:13; Йн 3:33; Йн 5:36; Йн 6:35; Йн 6:50; Йн 6:54; Йн 6:58; Йн 10:36; Рим 4:11; 1 Кор 9:2; 2 Тим 2:19) 28 Then they said to him, “What must we do, to be doing the works of God?” (1 Кор 15:58; Отк 2:26) 29 Jesus answered them, “This is the work of God, that you believe in him whom he has sent.” (Йн 3:17; 1 Йн 3:23) 30 So they said to him, “Then what sign do you do, that we may see and believe you? What work do you perform? (Мт 12:38) 31 Our fathers ate the manna in the wilderness; as it is written, ‘He gave them bread from heaven to eat.’” (Изх 16:15; Чис 11:7; Неем 9:15; Пс 78:24; Пс 105:40; Йн 6:49; Йн 6:58; 1 Кор 10:3) 32 Jesus then said to them, “Truly, truly, I say to you, it was not Moses who gave you the bread from heaven, but my Father gives you the true bread from heaven. 33 For the bread of God is he who comes down from heaven and gives life to the world.” (Йн 6:50) 34 They said to him, “Sir, give us this bread always.” (Йн 4:15; Йн 4:33) 35 Jesus said to them, “I am the bread of life; whoever comes to me shall not hunger, and whoever believes in me shall never thirst. (Мт 11:28; Йн 4:14; Йн 5:40; Йн 6:41; Йн 6:48; Йн 6:51; Йн 6:58; Йн 7:37; Отк 7:16) 36 But I said to you that you have seen me and yet do not believe. 37 All that the Father gives me will come to me, and whoever comes to me I will never cast out. (Йн 6:39; Йн 10:28; Йн 10:29; Йн 17:2; Йн 17:6; Йн 17:9; Йн 17:12; Йн 17:24) 38 For I have come down from heaven, not to do my own will but the will of him who sent me. (Йн 3:13; Йн 4:34; Йн 5:30) 39 And this is the will of him who sent me, that I should lose nothing of all that he has given me, but raise it up on the last day. (Мт 18:14; Йн 6:37; Йн 6:40; Йн 6:44; Йн 6:54; Йн 10:28; Йн 11:25; Йн 17:12; Йн 18:9; 1 Кор 6:14) 40 For this is the will of my Father, that everyone who looks on the Son and believes in him should have eternal life, and I will raise him up on the last day.” (Йн 3:15; Йн 4:14; Йн 6:27; Йн 6:47; Йн 6:54; Йн 12:45; Йн 14:17; Йн 14:19) 41 So the Jews grumbled about him, because he said, “I am the bread that came down from heaven.” (Йн 6:33; Йн 6:35; Йн 6:38) 42 They said, “Is not this Jesus, the son of Joseph, whose father and mother we know? How does he now say, ‘I have come down from heaven’?” (Мт 13:55; Йн 1:45; Йн 7:27) 43 Jesus answered them, “Do not grumble among yourselves. 44 No one can come to me unless the Father who sent me draws him. And I will raise him up on the last day. (Ер 31:3; Ос 11:4; Йн 4:23; Йн 6:39; Йн 6:65; Йн 12:32) 45 It is written in the Prophets, ‘And they will all be taught by God.’ Everyone who has heard and learned from the Father comes to me— (Ис 54:13; Ер 31:33; Йн 6:37; 1 Кор 2:13; 1 Сол 4:9; Евр 8:10; 1 Йн 2:20) 46 not that anyone has seen the Father except he who is from God; he has seen the Father. (Йн 1:18; Йн 3:32; Йн 7:29; Йн 8:38) 47 Truly, truly, I say to you, whoever believes has eternal life. (Йн 3:36) 48 I am the bread of life. (Йн 6:35) 49 Your fathers ate the manna in the wilderness, and they died. (Йн 6:31; Йн 6:58) 50 This is the bread that comes down from heaven, so that one may eat of it and not die. (Йн 6:33; Йн 6:51; Йн 6:58) 51 I am the living bread that came down from heaven. If anyone eats of this bread, he will live forever. And the bread that I will give for the life of the world is my flesh.” (Лк 22:19; Йн 1:14; Йн 3:13; Йн 6:53; Йн 6:57) 52 The Jews then disputed among themselves, saying, “How can this man give us his flesh to eat?” (Йн 3:9; Йн 6:60; Йн 9:16; Йн 10:19) 53 So Jesus said to them, “Truly, truly, I say to you, unless you eat the flesh of the Son of Man and drink his blood, you have no life in you. (Йн 6:27; Йн 20:31) 54 Whoever feeds on my flesh and drinks my blood has eternal life, and I will raise him up on the last day. (Йн 6:39; Йн 6:40) 55 For my flesh is true food, and my blood is true drink. 56 Whoever feeds on my flesh and drinks my blood abides in me, and I in him. (Йн 15:4; 1 Йн 3:24; 1 Йн 4:13; 1 Йн 4:15) 57 As the living Father sent me, and I live because of the Father, so whoever feeds on me, he also will live because of me. (Мт 16:16; Йн 3:17; Йн 5:26; Йн 11:25; Отк 1:18) 58 This is the bread that came down from heaven, not like the bread[3] the fathers ate, and died. Whoever feeds on this bread will live forever.” (Йн 6:31; Йн 6:33; Йн 6:49) 59 Jesus[4] said these things in the synagogue, as he taught at Capernaum. (Йн 6:24) 60 When many of his disciples heard it, they said, “This is a hard saying; who can listen to it?” (Йн 6:64; Йн 6:66) 61 But Jesus, knowing in himself that his disciples were grumbling about this, said to them, “Do you take offense at this? (Йн 2:24) 62 Then what if you were to see the Son of Man ascending to where he was before? (Мк 16:19; Йн 3:13; Йн 6:27; Йн 17:5) 63 It is the Spirit who gives life; the flesh is no help at all. The words that I have spoken to you are spirit and life. (Йн 3:6; Йн 6:68; 1 Кор 15:45; 2 Кор 3:6) 64 But there are some of you who do not believe.” (For Jesus knew from the beginning who those were who did not believe, and who it was who would betray him.) (Йн 6:61; Йн 6:66; Йн 6:71; Йн 13:11) 65 And he said, “This is why I told you that no one can come to me unless it is granted him by the Father.” (Йн 3:27; Йн 6:44) 66 After this many of his disciples turned back and no longer walked with him. (Йн 6:60; Йн 6:64) 67 So Jesus said to the twelve, “Do you want to go away as well?” (Йн 6:70) 68 Simon Peter answered him, “Lord, to whom shall we go? You have the words of eternal life, (Йн 12:50; Йн 17:8; Д А 5:20) 69 and we have believed, and have come to know, that you are the Holy One of God.” (Мк 1:24; Йн 1:49; Йн 11:27; 1 Йн 4:16) 70 Jesus answered them, “Did I not choose you, the twelve? And yet one of you is a devil.” (Йн 6:67; Йн 13:2; Йн 13:18; Йн 13:27; Йн 17:12) 71 He spoke of Judas the son of Simon Iscariot, for he, one of the twelve, was going to betray him. (Йн 6:64; Йн 6:67; Йн 13:26) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.