Римляни 8 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Новият живот

1 И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух. (Рим 8:4; Гал 5:16; Гал 5:25)

Рим 8:4Гал 5:16Гал 5:25

2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта. (Йн 6:63; Йн 8:36; Рим 6:18; Рим 6:22; Рим 7:24; Рим 7:25; 1 Кор 15:54; 2 Кор 3:6; 2 Кор 3:7; Гал 2:19; Гал 5:1)

Йн 6:63Йн 8:36Рим 6:18Рим 6:22Рим 7:24Рим 7:251 Кор 15:542 Кор 3:62 Кор 3:7Гал 2:19Гал 5:1

3 Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, (Д А 13:39; Рим 3:20; 2 Кор 5:21; Гал 3:13; Евр 7:18; Евр 7:19; Евр 10:1; Евр 10:2; Евр 10:10; Евр 10:14)

Д А 13:39Рим 3:202 Кор 5:21Гал 3:13Евр 7:18Евр 7:19Евр 10:1Евр 10:2Евр 10:10Евр 10:14

4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух. (Рим 8:1) 5 Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното. (Йн 3:6; 1 Кор 2:14; Гал 5:22; Гал 5:25)

Йн 3:61 Кор 2:14Гал 5:22Гал 5:25

6 Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир. (Рим 6:21; Рим 8:13; Гал 6:8; Як 4:4)

Рим 6:21Рим 8:13Гал 6:8Як 4:4

7 Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; (1 Кор 2:14; Як 4:4) 8 и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога. (Евр 11:6) 9 Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. (Йн 3:34; 1 Кор 3:16; 1 Кор 6:19; Гал 4:6; Фил 1:19; 1 Пет 1:11)

Йн 3:341 Кор 3:161 Кор 6:19Гал 4:6Фил 1:191 Пет 1:11

10 Обаче ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата. 11 И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас. (Д А 2:24; Рим 6:4; Рим 6:5; 1 Кор 6:14; 2 Кор 4:14; Еф 2:5)

Д А 2:24Рим 6:4Рим 6:51 Кор 6:142 Кор 4:14Еф 2:5

12 И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски. (Рим 6:7; Рим 6:14) 13 Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете. (Рим 8:6; Гал 5:19; Гал 6:8; Еф 4:22; Кол 3:5)

Рим 8:6Гал 5:19Гал 6:8Еф 4:22Кол 3:5

14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. (Гал 5:18) 15 Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете^[1] в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! (Ис 56:5; Мк 14:63; 1 Кор 2:12; Гал 4:5; Гал 4:6; 2 Тим 1:7; Евр 2:15; 1 Йн 4:18)

Ис 56:5Мк 14:631 Кор 2:12Гал 4:5Гал 4:62 Тим 1:7Евр 2:151 Йн 4:18

16 Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда. (2 Кор 1:22; 2 Кор 5:5; Еф 1:13; Еф 4:30)

2 Кор 1:222 Кор 5:5Еф 1:13Еф 4:30

17 И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него. (Д А 14:22; Д А 26:18; Гал 4:7; Фил 1:29; 2 Тим 2:11; 2 Тим 2:12)

Д А 14:22Д А 26:18Гал 4:7Фил 1:292 Тим 2:112 Тим 2:12

Надеждата за спасение

18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас. (2 Кор 4:17; 1 Пет 1:6; 1 Пет 1:7; 1 Пет 4:13)

2 Кор 4:171 Пет 1:61 Пет 1:71 Пет 4:13

19 Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове. (2 Пет 3:13; 1 Йн 3:2)

2 Пет 3:131 Йн 3:2

20 Понеже творението беше подчинено на немощ^[2] не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини, (Бит 3:19; Рим 8:22) 21 с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца. 22 Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега. (Ер 12:11; Мк 16:15; Кол 1:23)

Ер 12:11Мк 16:15Кол 1:23

23 И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло. (Лк 20:36; 2 Кор 5:2; 2 Кор 5:4; 2 Кор 5:5; Еф 1:14; Еф 4:30; 1 Йн 3:2)

Лк 20:362 Кор 5:22 Кор 5:42 Кор 5:5Еф 1:14Еф 4:301 Йн 3:2

24 Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? (2 Кор 5:7; Евр 11:1) 25 Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме. 26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания; (Зах 12:10; Мт 20:22; Еф 6:18; Як 4:3)

Зах 12:10Мт 20:22Еф 6:18Як 4:3

27 а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля. (1 Цар 16:7; 1 Лет 28:9; Пс 7:9; Пр 17:3; Ер 11:20; Ер 17:10; Ер 20:12; Йн 14:17; Д А 1:24; 1 Сол 2:4; 1 Йн 5:14; Отк 2:23)

1 Цар 16:71 Лет 28:9Пс 7:9Пр 17:3Ер 11:20Ер 17:10Ер 20:12Йн 14:17Д А 1:241 Сол 2:41 Йн 5:14Отк 2:23

28 Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение. (Рим 9:11; Рим 9:23; Рим 9:24; Еф 1:4; 2 Тим 1:9)

Рим 9:11Рим 9:23Рим 9:24Еф 1:42 Тим 1:9

29 Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; (Изх 33:12; Изх 33:17; Пс 1:6; Ер 1:5; Мт 7:23; Йн 17:22; Рим 11:2; 2 Кор 3:18; Еф 1:5; Еф 1:11; Фил 3:21; Кол 1:15; Кол 1:18; 2 Тим 2:19; Евр 1:6; 1 Пет 1:2; 1 Йн 3:2; Отк 1:5)

Изх 33:12Изх 33:17Пс 1:6Ер 1:5Мт 7:23Йн 17:22Рим 11:22 Кор 3:18Еф 1:5Еф 1:11Фил 3:21Кол 1:15Кол 1:182 Тим 2:19Евр 1:61 Пет 1:21 Йн 3:2Отк 1:5

30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави. (Йн 17:22; Рим 1:6; Рим 5:9; Рим 9:24; 1 Кор 6:11; Еф 2:6; Еф 4:4; Евр 9:15; 1 Пет 2:9)

Йн 17:22Рим 1:6Рим 5:9Рим 9:241 Кор 6:11Еф 2:6Еф 4:4Евр 9:151 Пет 2:9

Силата на Божията любов

31 И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? (Чис 14:9; Пс 56:12; Пс 118:6)

Чис 14:9Пс 56:12Пс 118:6

32 Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко? (Йн 3:16; Рим 4:25; Рим 5:6; Рим 5:10)

Йн 3:16Рим 4:25Рим 5:6Рим 5:10

33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? (Ис 50:8; Ис 50:9; Отк 12:10; Отк 12:11)

Ис 50:8Ис 50:9Отк 12:10Отк 12:11

34 Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас? (Йов 34:29; Мк 16:19; Кол 3:1; Евр 1:3; Евр 7:25; Евр 8:1; Евр 9:24; Евр 12:2; 1 Пет 2:22; 1 Йн 2:1)

Йов 34:29Мк 16:19Кол 3:1Евр 1:3Евр 7:25Евр 8:1Евр 9:24Евр 12:21 Пет 2:221 Йн 2:1

35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч? (2 Кор 12:10; 1 Йн 2:28)

2 Кор 12:101 Йн 2:28

36 Както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за клане.“ (Пс 44:22; Пс 44:23; 1 Кор 15:30; 1 Кор 15:31; 2 Кор 4:11)

Пс 44:22Пс 44:231 Кор 15:301 Кор 15:312 Кор 4:11

37 Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. (1 Кор 15:57; 2 Кор 2:14; 1 Йн 4:4; 1 Йн 5:4; 1 Йн 5:5; Отк 12:11)

1 Кор 15:572 Кор 2:141 Йн 4:41 Йн 5:41 Йн 5:5Отк 12:11

38 Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, (Еф 1:21; Еф 6:12; Кол 1:16; Кол 2:15; 1 Пет 3:22)

Еф 1:21Еф 6:12Кол 1:16Кол 2:151 Пет 3:22

39 нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

La vie animée par l'Esprit

1 Il n'y a donc maintenant aucune condamnation pour ceux qui sont en Jésus-Christ, [qui ne vivent pas conformément à leur nature propre mais conformément à l'Esprit]. 2 En effet, la loi de l'Esprit qui donne la vie en Jésus-Christ m'a libéré de la loi du péché et de la mort, 3 car ce qui était impossible à la loi parce que la nature humaine la rendait impuissante, Dieu l'a fait: il a condamné le péché dans la nature humaine en envoyant à cause du péché son propre Fils dans une nature semblable à celle de l'homme pécheur. 4 Ainsi, la justice réclamée par la loi est accomplie en nous qui vivons non conformément à notre nature propre mais conformément à l'Esprit. 5 En effet, ceux qui se conforment à leur nature propre se préoccupent des réalités de la nature humaine, tandis que ceux qui se conforment à l'Esprit sont préoccupés par ce qui est de l'Esprit. 6 De fait, la nature humaine tend vers la mort, tandis que l'Esprit tend vers la vie et la paix. 7 En effet, la nature humaine tend à la révolte contre Dieu, parce qu'elle ne se soumet pas à la loi de Dieu et qu'elle n'en est même pas capable. 8 Or, ceux qui sont animés par leur nature propre ne peuvent pas plaire à Dieu. 9 Quant à vous, vous n'êtes pas animés par votre nature propre mais par l'Esprit, si du moins l'Esprit de Dieu habite en vous. Si quelqu'un n'a pas l'Esprit de Christ, il ne lui appartient pas. 10 Et si Christ est en vous, votre corps, il est vrai, est mort à cause du péché, mais votre esprit est vie à cause de la justice. 11 Et si l'Esprit de celui qui a ressuscité Jésus habite en vous, celui qui a ressuscité Christ rendra aussi la vie à votre corps mortel par son Esprit qui habite en vous. 12 Ainsi donc, frères et sœurs, nous avons une dette, mais pas envers notre nature propre pour nous conformer à ses exigences. 13 Si vous vivez en vous conformant à votre nature propre, vous allez mourir, mais si par l'Esprit vous faites mourir les manières d'agir du corps, vous vivrez. 14 En effet, tous ceux qui sont conduits par l'Esprit de Dieu sont fils de Dieu. 15 Et vous n'avez pas reçu un esprit d'esclavage pour être encore dans la crainte, mais vous avez reçu un Esprit d'adoption, par lequel nous crions: «Abba! Père!» 16 L'Esprit lui-même rend témoignage à notre esprit que nous sommes enfants de Dieu. 17 Or, si nous sommes enfants, nous sommes aussi héritiers: héritiers de Dieu et cohéritiers de Christ, si toutefois nous souffrons avec lui afin de prendre aussi part à sa gloire. 18 J'estime que les souffrances du moment présent ne sont pas dignes d'être comparées à la gloire qui va être révélée pour nous. 19 De fait, la création attend avec un ardent désir la révélation des fils de Dieu. 20 En effet, la création a été soumise à l'inconsistance, non de son propre gré, mais à cause de celui qui l'y a soumise^[1]. 21 Toutefois, elle a l'espérance d'être elle aussi libérée de l'esclavage de la corruption pour prendre part à la glorieuse liberté des enfants de Dieu. 22 Or nous savons que, jusqu'à maintenant, la création tout entière soupire et souffre les douleurs de l'accouchement. 23 Et ce n'est pas elle seule qui soupire, mais nous aussi, qui avons pourtant dans l'Esprit un avant-goût de cet avenir, nous soupirons en nous-mêmes en attendant l'adoption, la libération de notre corps. 24 En effet, c'est en espérance que nous avons été sauvés. Or l'espérance qu'on voit n'est plus de l'espérance: ce que l'on voit, peut-on l'espérer encore? 25 Mais si nous espérons ce que nous ne voyons pas, nous l'attendons avec persévérance. 26 De même l'Esprit aussi nous vient en aide dans notre faiblesse. En effet, nous ne savons pas ce qu'il convient de demander dans nos prières, mais l'Esprit lui-même intercède [pour nous] par des soupirs que les mots ne peuvent exprimer. 27 Et Dieu qui examine les cœurs sait quelle est la pensée de l'Esprit, parce que c'est en accord avec lui qu'il intercède en faveur des saints^[2]. 28 Du reste, nous savons que tout contribue au bien de ceux qui aiment Dieu, de ceux qui sont appelés conformément à son plan. 29 En effet, ceux qu'il a connus d'avance, il les a aussi prédestinés à devenir conformes à l'image de son Fils, afin que celui-ci soit le premier-né d'un grand nombre de frères. 30 Ceux qu'il a prédestinés, il les a aussi appelés; ceux qu'il a appelés, il les a aussi déclarés justes; et ceux qu'il a déclarés justes, il leur a aussi accordé la gloire. 31 Que dirons-nous donc de plus? Si Dieu est pour nous, qui sera contre nous? 32 Lui qui n'a pas épargné son propre Fils mais l'a donné pour nous tous, comment ne nous accorderait-il pas aussi tout avec lui? 33 Qui accusera ceux que Dieu a choisis? C'est Dieu qui les déclare justes! 34 Qui les condamnera? [Jésus-]Christ est mort, bien plus, il est ressuscité, il est à la droite de Dieu et il intercède pour nous! 35 Qui nous séparera de l'amour de Christ? Serait-ce la détresse, l'angoisse, la persécution, la faim, le dénuement, le danger ou l'épée? 36 De fait, il est écrit: C'est à cause de toi qu'on nous met à mort à longueur de journée, qu'on nous considère comme des brebis destinées à la boucherie.^[3] (Пс 44:23) 37 Au contraire, dans tout cela nous sommes plus que vainqueurs grâce à celui qui nous a aimés. 38 En effet, j'ai l'assurance que ni la mort ni la vie, ni les anges ni les dominations, ni le présent ni l'avenir, ni les puissances, 39 ni la hauteur, ni la profondeur, ni aucune autre créature ne pourra nous séparer de l'amour de Dieu manifesté en Jésus-Christ notre Seigneur.