1Ein Psalm Davids, zum Gedenkopfer.2HERR, strafe mich nicht in deinem Zorn und züchtige mich nicht in deinem Grimm!3Denn deine Pfeile stecken in mir, und deine Hand drückt mich. (Hi 6,4)4Es ist nichts Gesundes an meinem Leibe wegen deines Drohens und ist nichts Heiles an meinen Gebeinen wegen meiner Sünde.5Denn meine Sünden gehen über mein Haupt; wie eine schwere Last sind sie mir zu schwer geworden. (Kla 1,14)6Meine Wunden stinken und eitern wegen meiner Torheit.7Ich gehe krumm und sehr gebückt; den ganzen Tag gehe ich traurig einher.8Denn meine Lenden sind ganz verdorrt; es ist nichts Gesundes an meinem Leibe.9Ich bin matt geworden und ganz zerschlagen; ich schreie vor Unruhe meines Herzens.10Herr, du kennst all mein Begehren, und mein Seufzen ist dir nicht verborgen.11Mein Herz erbebt, meine Kraft hat mich verlassen, und das Licht meiner Augen ist dahin.12Meine Lieben und Freunde scheuen zurück vor meiner Plage, und meine Nächsten halten sich fern. (Hi 19,13; Ps 69,9; Ps 88,9)13Die mir nach dem Leben trachten, stellen mir nach; / und die mein Unglück suchen, bereden, wie sie schaden wollen; sie sinnen Arges den ganzen Tag.14Ich bin wie taub und höre nicht, und wie ein Stummer, der seinen Mund nicht auftut. (Ps 39,3)15Ich muss sein wie einer, der nicht hört und keine Widerrede in seinem Munde hat.16Aber ich harre, HERR, auf dich; du, Herr, mein Gott, wirst antworten.17Denn ich denke: Dass sie sich ja nicht über mich freuen! Wenn mein Fuß wankte, würden sie sich hoch rühmen wider mich.18Denn ich bin dem Fallen nahe, und mein Schmerz ist immer vor mir.19Denn ich bekenne meine Missetat und sorge mich wegen meiner Sünde. (Ps 32,5)20Aber meine Feinde leben und sind mächtig; die mich ohne Grund hassen, derer sind viele.21Die mir Gutes mit Bösem vergelten, feinden mich an, weil ich mich an das Gute halte.22Verlass mich nicht, HERR, mein Gott, sei nicht ferne von mir!23Eile, mir beizustehen, Herr, meine Hilfe!
1Давидов псалом, за спомен[1]. ГОСПОДИ, в негодуванието Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай. (Ps 6,1)2Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи на мене. (Hi 6,4; Ps 32,4)3Няма здраве в тялото ми поради Твоя гняв; няма спокойствие в костите ми поради моя грях. (Ps 6,2)4Защото беззаконията ми превишиха главата ми; като тежък товар натегнаха на мене. (Esr 9,6; Ps 40,12; Mt 11,28)5Смърдят и гноясват раните ми поради безумието ми.6Превит съм и съвсем се сгърбих; цял ден ходя нажален. (Hi 30,28; Ps 35,14; Ps 42,9; Ps 43,2)7Защото всичките ми вътрешности са запалени и няма здраве в тялото ми, (Hi 7,5; Ps 38,3)8изнемощях и премного съм смазан, охкам[2] поради безпокойствието на сърцето си. (Hi 3,24; Ps 22,1; Jes 59,11)9Господи, известно е пред Тебе всичкото ми желание и стенанието ми не е скрито от Тебе.10Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, а светлината на очите ми – и тя не е в мене. (Ps 6,7; Ps 88,9)11Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми и роднините ми стоят надалеч. (Ps 31,11; Lk 10,31; Lk 10,32; Lk 23,49)12Също и онези, които искат живота ми, слагат примки за мен; онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща и измислят лъжи цял ден. (2Sam 16,7; 2Sam 16,8; 2Sam 17,1; Ps 35,20)13Но аз, като глух, не чувам и съм като ням, който не отваря устата си. (2Sam 16,10; Ps 39,2; Ps 39,9)14Да! Като човек съм, който не чува, в чиято уста няма изобличения.15Понеже на Тебе, ГОСПОДИ, се надявам, Ти ще отговориш, Господи, Боже мой; (2Sam 16,12; Ps 39,7)16защото казах: Да не тържествуват над мене, да не се големеят над мене, когато се подхлъзне кракът ми. (5Mo 32,35; Ps 13,4)17Защото съм близо да падна и скръбта ми е винаги пред мене; (Ps 35,26)18понеже аз ще призная беззаконието си, ще тъжа за греха си. (Ps 32,5; Spr 28,13; 2Kor 7,9; 2Kor 7,10)19Но моите неприятели са пъргави и силни. И онези, които несправедливо ме мразят, се умножиха. (Ps 35,19)20Също и онези, които въздават зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто. (Ps 35,12; 1Petr 3,13; 1Joh 3,12)21Да не ме изоставиш, ГОСПОДИ; Боже мой, да не се отдалечиш от мене. (Ps 35,22)22Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой. (Ps 27,1; Ps 62,2; Ps 62,6; Jes 12,2)
Psalm 38
Верен
von Veren1Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!2Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.3Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.4Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.5Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.6Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.7Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.8Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.9Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.10Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми – и тя не е у мен.11Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.12И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.13Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.14Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправданиест. 13;.15Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.16Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.17Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.18Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.19Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.20И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.21Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!22Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!