2 Царе 16:12 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Управлението на Авесалом в Йерусалим

1 Когато Давид беше превалил върха на хълма, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто наниза летни плодове и един мях с вино. (2 Цар 9:2; 2 Цар 15:30; 2 Цар 15:32)

2 Цар 9:22 Цар 15:302 Цар 15:32

2 Царят попита Сива: Защо носиш това? А Сива отвърна: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябовете и летните плодове – за да ги ядат момците, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята. (2 Цар 15:23; 2 Цар 17:29) 3 Тогава царят каза: Къде е синът на господаря ти? Сива му отговори: Остана в Йерусалим, защото си каза: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство. (2 Цар 19:27) 4 Царят каза на Сива: Твой е целият Мемфивостеев имот. И Сива каза: Кланям ти се. Нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю. (Пр 18:13) 5 А когато цар Давид стигна във Ваурим, оттам излезе един човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син. И като излезе, вървеше и проклинаше. (2 Цар 19:16; 3 Цар 2:8; 3 Цар 2:44)

2 Цар 19:163 Цар 2:83 Цар 2:44

6 И хвърляше камъни върху Давид и върху всичките му слуги. А целият народ и всички силни мъже бяха отдясно му и отляво му. 7 Семей, като проклинаше, говореше така: Излез, излез, убиецо и беззаконнико! (Вт 13:13) 8 ГОСПОД докара върху тебе цялата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари. ГОСПОД предаде царството в ръката на сина ти Авесалом. Ето те в нещастието ти, защото си убиец. (Съд 9:24; Съд 9:56; Съд 9:57; 2 Цар 1:16; 2 Цар 3:28; 2 Цар 3:29; 2 Цар 4:11; 2 Цар 4:12; 3 Цар 2:32; 3 Цар 2:33)

Съд 9:24Съд 9:56Съд 9:572 Цар 1:162 Цар 3:282 Цар 3:292 Цар 4:112 Цар 4:123 Цар 2:323 Цар 2:33

9 Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Позволи ми да мина отсреща и да му отсека главата. (Изх 22:28; 1 Цар 24:15; 2 Цар 9:8)

Изх 22:281 Цар 24:152 Цар 9:8

10 А царят отговори: Какво общо има между мен и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато ГОСПОД му е казал: Прокълни Давид, кой може да му каже: Защо правиш така? (2 Цар 19:22; 4 Цар 18:25; П Ер 3:28; Рим 9:20; 1 Пет 2:23)

2 Цар 19:224 Цар 18:25П Ер 3:28Рим 9:201 Пет 2:23

11 Давид каза още на Ависей и на всичките си слуги: Синът ми, който е излязъл от чреслата ми, търси да отнеме живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека проклина, защото ГОСПОД му е заповядал. (Бит 15:4; 2 Цар 12:11) 12 Може би ГОСПОД ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес. (Рим 8:28) 13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и проклинаше; като вървеше, хвърляше върху него камъни и прах. 14 А царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени и си починаха там. 15 В това време Авесалом и целият народ, т. е. израилските мъже, дойдоха в Йерусалим, и Ахитофел дойде с него. (2 Цар 15:37) 16 И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят! (2 Цар 15:37) 17 А Авесалом го попита: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си? (2 Цар 19:25; Пр 17:17) 18 Хусай отвърна на Авесалом: Не, а когото ГОСПОД и този народ, и всички израилски мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана. 19 При това на кого ще бъде служенето ми? Не е ли на сина на приятеля ми? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе. (2 Цар 15:34) 20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте ми съвет какво да правим. 21 И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата. Като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с теб. (Бит 34:30; 1 Цар 13:4; 2 Цар 2:7; 2 Цар 15:16; 2 Цар 20:3; Зах 8:13)

Бит 34:301 Цар 13:42 Цар 2:72 Цар 15:162 Цар 20:3Зах 8:13

22 И така, поставиха шатъра за Авесалом върху покрива на къщата, а Авесалом влезе при бащините си наложници пред очите на целия Израил. (2 Цар 12:11; 2 Цар 12:12) 23 А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, беше смятан все едно някой търсеше съвет от слово на Бога; за такъв се смяташе всеки Ахитофелов съвет и от Давид, и от Авесалом. (2 Цар 15:12)