Псалм 139 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Божието всезнание и промисъл

(138)

1 За първия певец. Псалом на Давид. Господи, Ти ме изпита и ме познаваш. (Ер 12:3) 2 Ти знаеш кога сядам и кога ставам, Ти разбираш отдалече моите мисли. (4 Цар 19:27; Йов 31:4; Пс 44:22)

4 Цар 19:27Йов 31:4Пс 44:22

3 Ти определяш кога да странствам и кога да почивам и всички мои пътища са Ти известни. 4 Защото няма още дума на езика ми, а Ти, Господи, я знаеш цялата. 5 Обграждаш ме от всички страни и поставяш върху мене Своята ръка. 6 Чудно знание – недостижимо е за мене, не мога да го достигна. 7 Къде да се скрия от Твоя Дух и къде да избягам от Твоето присъствие? (Йов 23:8; Пр 15:11; Ер 23:23; Ам 9:2)

Йов 23:8Пр 15:11Ер 23:23Ам 9:2

8 Ако възляза на небето – Ти си там; ако легна в преизподнята – Ти си също там! 9 Ако взема крилете на зората, ако живея на запад край отдалеченото море, 10 и там Твоята ръка ще ме води и Твоята десница ще ме обгърне. 11 И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скрие и светлината около мене ще стане тъмнина. 12 Така и тъмнината не скрива от Тебе нищо и нощта блести като ден – тъмнината е точно като светлината. (Йов 12:22; Йов 34:22; Дан 2:22)

Йов 12:22Йов 34:22Дан 2:22

13 Защото Ти си ме създал, оформил си ме в утробата на моята майка. (Йов 10:8) 14 Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден. Чудни са Твоите дела и душата ми превъзходно знае това. 15 Моите кости не са били скрити от Тебе, когато съм бил създаден тайно, бил съм образуван в дълбините на земята. 16 Твоите очи видяха как произлязох и в Твоята книга са записани всичките определени за мене дни, преди да съществува нито един от тях. (Мал 3:16) 17 Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже, колко са многобройни те! (Йов 11:7; Рим 11:33) 18 Ако ги преброя, те са по-многобройни от пясъка. Събудих се и все още съм с Тебе. (Пс 40:6) 19 Ти, Боже, погубваш нечестивите, отдръпни от мен кръвожадните мъже, (Пс 119:115) 20 които говорят злобно против Тебе! Твоите врагове се вдигнаха напразно. 21 Господи, не мразя ли Твоите врагове и не се ли отвращавам от онези, които въстават против Тебе? (Пс 119:158) 22 От цялото си сърце ги мразя – те са врагове за мене. 23 Изпитай ме, Боже, и разбери сърцето ми! Подложи ме на изпитание и разбери моите тревожни мисли! (Пс 17:3; Пс 26:2) 24 Виж дали не вървя по лош път, води ме по вечния път!

Lutherbibel 2017

от Deutsche Bibelgesellschaft

Gott – allwissend und allgegenwärtig

1 Ein Psalm Davids, vorzusingen. HERR, du erforschest mich und kennest mich. (Пс 7:10; Ер 17:10) 2 Ich sitze oder stehe auf, so weißt du es; du verstehst meine Gedanken von ferne. 3 Ich gehe oder liege, so bist du um mich und siehst alle meine Wege. 4 Denn siehe, es ist kein Wort auf meiner Zunge, das du, HERR, nicht alles wüsstest. 5 Von allen Seiten umgibst du mich und hältst deine Hand über mir. 6 Diese Erkenntnis ist mir zu wunderbar und zu hoch, ich kann sie nicht begreifen. 7 Wohin soll ich gehen vor deinem Geist, und wohin soll ich fliehen vor deinem Angesicht? 8 Führe ich gen Himmel, so bist du da; bettete ich mich bei den Toten, siehe, so bist du auch da. (Ам 9:2) 9 Nähme ich Flügel der Morgenröte und bliebe am äußersten Meer, (Йона 1:3) 10 so würde auch dort deine Hand mich führen und deine Rechte mich halten. 11 Spräche ich: Finsternis möge mich decken und Nacht statt Licht um mich sein –, (Йов 34:22) 12 so wäre auch Finsternis nicht finster bei dir, und die Nacht leuchtete wie der Tag. Finsternis ist wie das Licht. 13 Denn du hast meine Nieren bereitet und hast mich gebildet im Mutterleibe. 14 Ich danke dir dafür, dass ich wunderbar gemacht bin; wunderbar sind deine Werke; das erkennt meine Seele. 15 Es war dir mein Gebein nicht verborgen, / da ich im Verborgenen gemacht wurde, da ich gebildet wurde unten in der Erde. 16 Deine Augen sahen mich, da ich noch nicht bereitet war, und alle Tage waren in dein Buch geschrieben, die noch werden sollten und von denen keiner da war. (Пс 31:16) 17 Aber wie schwer sind für mich, Gott, deine Gedanken! Wie ist ihre Summe so groß! (Пс 40:6) 18 Wollte ich sie zählen, so wären sie mehr als der Sand: Wenn ich aufwache, bin ich noch immer bei dir. (Пс 63:7) 19 Ach, Gott, wolltest du doch den Frevler töten! Dass doch die Blutgierigen von mir wichen! 20 Denn voller Tücke reden sie von dir, und deine Feinde erheben sich ohne Ursache. 21 Sollte ich nicht hassen, HERR, die dich hassen, und verabscheuen, die sich gegen dich erheben? 22 Ich hasse sie mit ganzem Ernst; sie sind mir zu Feinden geworden. 23 Erforsche mich, Gott, und erkenne mein Herz; prüfe mich und erkenne, wie ich’s meine. 24 Und sieh, ob ich auf bösem Wege bin, und leite mich auf ewigem Wege.