1Тогава Йов в отговор каза:2„Дори и днес моята жалба прозвучава горчиво и Неговата ръка тегне върху стенанието ми.3О, да знаех къде да Го намеря и как бих могъл да достигна до Неговия престол!4Пред Него бих изложил своето дело и устата си бих изпълнил с доказателства.5Бих желал да узная отговора, който би ми дал, и бих разбрал това, което би ми казал.6Би ли се съдил с мене с всички сили? Не! Поне да би ме изслушал.7Тогава праведният би спорил с Него и в съдебния си спор бих бил освободен.8Но ето обръщам се напред – няма Го, назад – не Го виждам; (Пс 139:7)9наляво ли върши нещо – не виждам, свия ли надясно – не съзирам,10тъй като Той знае всички мои пътища. Изпита ли ме, ще изляза чист като злато. (Пс 139:1)11Моят крак се придържа здраво към Неговите стъпки; запазвах Неговия път и не се отклонявах. (Пс 17:5)12От заповедта на устата Му не отстъпвах; Неговото слово запазвах в сърцето си.13Той сам решава – кой ще Го отклони? Каквото Той пожелае, извършва. (Ис 55:10)14Така Той ще изпълни това, което е решил за мене; и Той има много подобни замисли за мене.15Затова се боя пред Неговото лице; помисля ли – плаша се от Него. (Пс 119:120)16Бог ме обезсърчи и Всемогъщият ме уплаши,17понеже не изчезнах, и мрак закрива пред мене Неговото присъствие.“