1– – Тогава Соломон свика при себе си в Йерусалим Израилевите старейшини – всички първенци на племената и родоначалниците на израилтяните, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град – Сион. (3 Цар 8:22; 2 Лет 5:2; 2 Лет 6:12)2И всички израилтяни се събраха при цар Соломон на празника Шатри през седмия месец, етаним.3Дойдоха всички Израилеви старейшини; и свещениците вдигнаха ковчега4и понесоха ковчега Господен и скинията с всичките свещени принадлежности, които бяха в скинията; всичко това носеха свещениците и левитите.5А цар Соломон и цялото събрано при него Израилево общество вървяха пред ковчега, принасяйки като жертви овце и волове, които поради множеството си не можеха да се изброят и пресметнат.6И свещениците внесоха ковчега на Господния завет на неговото място, в давира на храма, в Светая светих, под крилата на херувимите,7защото херувимите простираха крилата си над мястото за ковчега и върлините му.8А върлините се издаваха така, че краищата им се виждаха откъм светилището, което е пред давира, но не излизаха навън; те са там и до днес.9В ковчега нямаше нищо освен двете плочи, които Мойсей беше поставил там на Хорив, където Господ сключи завет с израилтяните след излизането им от египетската земя. (Изх 25:21; Изх 40:20; Вт 10:2; Вт 10:5)10Когато свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния храм11и свещениците не можеха да стоят да служат, понеже славата на Господа изпълни Господния храм. (Изх 40:34; Ис 6:4; Ез 43:4; Отк 15:8)12Тогава Соломон каза: „Господ каза, че би обитавал в тъмен облак. (Пс 18:12; Пс 97:2)13Аз Ти съградих храм за прекрасно жилище, Господи, място да пребиваваш за вечни времена.“14И царят се обърна с лице към народа и благослови цялото събрание, а цялото Израилево общество стоеше.15Тогава той каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който обеща с устата Си на моя баща Давид и изпълни с ръката Си обещаното! Той каза:16„От деня, когато изведох Своя народ Израил от Египет, Аз не избрах нито в едно Израилево племе град, за да бъде построен в него храм, така че Моето име да бъде там; но избрах Давид да бъде над Моя народ Израил.“17Баща ми Давид силно желаеше да изгради храм за името на Господа, Бога Израилев. (2 Цар 7:1)18Но Господ каза на баща ми Давид: „Понеже ти имаш силно желание да построиш храм на Моето име, хубаво е, че това желаеш;19обаче ти няма да изградиш храма, а синът ти, произлязъл от тебе, той ще съгради храм на името Ми.“20И Господ изпълни обещанието Си, което даде. И когато аз застанах на мястото на своя баща Давид и седнах на Израилевия престол, както каза Господ, построих храм на името на Господа, Бога Израилев.21В него приготвих място за ковчега, в който е Господният завет, който Той сключи с нашите предци, когато ги изведе от египетската земя.“22И Соломон застана към жертвеника на Господа в присъствието на цялото събрание израилтяни, простря ръцете си към небето23и каза: „Господи, Боже Израилев, няма Бог като Тебе нито на небето горе, нито на земята долу. Ти пазиш завета и проявяваш милостта Си към служителите Си, които правят добро пред Тебе от цялото си сърце. (Вт 4:39; Вт 7:9)24Ти спази това, което беше обещал на Своя служител Давид, моя баща – Ти говори със Своята уста и го изпълни днес.25Сега, Господи, Боже Израилев, спази, каквото бе обещал на Своя служител Давид, моя баща, когато каза: „Пред лицето Ми винаги ще седи на Израилевия престол мъж от твоето потомство, но само ако твоите синове се придържат в пътя си, ходейки пред Мене, както ти ходеше пред Мене.“ (3 Цар 2:4)26Затова сега, Боже Израилев, нека бъде потвърдено Твоето слово, което си изрекъл пред Своя служител Давид, моя баща!27Наистина ли Бог ще живее на земята? Ето небето, дори небето на небесата, не могат да Те поберат, колко по-малко – този храм, който построих[1]. (2 Лет 2:5; Ис 66:1; Д А 17:24)28Но погледни милостиво към молитвата на Своя служител и към молбата му, Господи, Боже мой, вслушай се в молбата и молитвата, с която Твоят служител Ти се моли днес,29така че очите Ти да бъдат отворени към този храм денем и нощем, към мястото, за което си казал: „Името Ми ще бъде там“ – и изслушвай молитвата, с която Твоят служител ще се моли на това място. (Вт 12:5; Вт 12:11; 2 Лет 33:4)30Вслушвай се в молбата на Своя служител и на Своя народ Израил, когато се молят на това място. Чуй в Своето място на обитаване в небето, чуй и прости.31Когато някой съгреши против ближния си и поискат от него да се закълне, и поради това дойдат пред Твоя жертвеник в този храм,32тогава чуй на небето и извърши правосъдие за служителите Си – обяви беззаконния, така че да стовариш постъпката му върху неговата глава, и оправдай невинния, като му въздадеш според правдата му.33Когато Твоят народ Израил претърпи поражение от неприятели заради греха си против Тебе, когато се обърне към Тебе, прослави името Ти и Те помоли в този храм, (Лев 26:17; Вт 28:25)34тогава чуй и прости греха на Своя народ Израил, и го върни в земята, която си дал на предците му.35Когато небето се затвори и не вали дъжд, защото израилтяните са съгрешили пред Тебе, когато се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от греха си, понеже Ти си ги смирил, (Вт 11:17; Вт 28:23)36чуй тогава от небето и прости греха на служителите Си и на Своя народ Израил, тъй като си им посочил добрия път, по който да вървят, и дай дъжд на Своята земя, която си дал на Своя народ в наследство.37Ако настанат глад в страната или мор, палещ вятър, мана, скакалци или пояждащи насекоми, или неприятел го притесни в земята му, както и някакво бедствие или болест, (Вт 28:21; Вт 28:38; Вт 28:42)38тогава при всяка молитва, при всяка молба, която се отправи от някой човек от целия Ти народ Израил, когато почувства болка в сърцето си и простре ръцете си към този храм,39чуй от небето, от мястото, което обитаваш, и помилвай; стори и въздай на всеки според всичките му постъпки като Сърцеведец, защото само Ти познаваш сърцето на всички човешки синове,40за да се боят от Тебе през цялото време, докато живеят на земята, която си дал на предците ни. (Вт 12:1)41Ако чужденец, който не е от Твоя народ Израил, дойде от далечна земя заради Твоето име,42защото всички ще чуят за Твоето велико име, за Твоята силна мощна ръка и за Твоята простряна ръка – дойде и се помоли в този храм,43чуй от небето, от мястото, което обитаваш, и стори всичко, за което чужденецът Те призовава, за да познаят Твоето име всички народи по земята и да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, и да разберат, че този храм, който изградих, е наречен на Твоето име.44Ако Твоят народ тръгне на война против свой неприятел, където Ти го изпращаш, и се помоли на Господа, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твоето име,45тогава чуй от небето молитвата и молбата му и стори за него, каквото му е нужно.46Когато съгрешат пред Тебе – защото няма човек, който да не греши – и Ти се разгневиш срещу тях, и ги предадеш на неприятелите им, и завелите ги в плен ги отведат във вражеската страна, далечна или близка, (Йов 4:17; Пр 20:9; Екл 7:20; Рим 3:23; 1 Йн 1:8)47и когато в земята, където ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят, като кажат: „Съгрешихме, беззаконствахме, виновни сме“, (Вт 30:1)48и когато се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в страната на неприятелите си, които са ги пленили, и се помолят, като се обърнат към своята земя, която си дал на предците им, към града, който си избрал, и към храма, който изградих на Твоето име,49тогава чуй от небето, от мястото, което Ти обитаваш, тяхната молитва и молба, стори за тях, каквото им е нужно;50и прости на Своя народ това, което е съгрешил против Тебе, и всичките му престъпления, които е извършил пред Тебе, и възбуди състрадание към него в онези, които са го пленили, за да бъдат милостиви към него: (2 Лет 30:9)51защото той е Твой народ и Твой дял, който Ти изведе от Египет, от желязната пещ. (Вт 4:20; Вт 9:26; Ер 11:4)52Нека очите Ти бъдат открити към молбата на Твоя служител и молитвата на Твоя народ Израил, за да се вслушваш, когато Те призовават,53защото Ти си ги отделил за Свой дял измежду всички народи на земята, както си казал чрез Своя служител Мойсей, когато изведе предците ни от Египет, Господи Боже.“54След като Соломон коленичил произнесе към Господа цялата тази молитва и молба, той стана пред жертвеника Господен с ръце, прострени към небето.55И като застана, благослови на висок глас цялото Израилево събрание, казвайки:56„Благословен да бъде Господ, Който даде спокойствие на Своя народ Израил, както беше обещал. Не остана нито една неизпълнена дума от всички Негови добри обещания, които беше изрекъл чрез Своя служител Мойсей. (И Н 21:44)57Нека да бъде с нас Господ, нашият Бог, както Той беше с нашите предци. Да не ни изоставя, да не ни напуска,58да склони сърцата ни към Себе Си, за да ходим по всичките Му пътища и да спазваме заповедите Му, наредбите и решенията Му, които е дал на предците ни.59И тези думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат близо до Господа, нашия Бог, за да върши всеки ден, каквото е нужно за Неговия служител и за Неговия народ Израил,60за да разберат всички народи по света, че Господ е Бог и няма друг.61И нека вашето сърце да бъде напълно предано на Господа, нашия Бог, за да постъпвате според наредбите и да спазвате заповедите Му, както е днес.“62Тогава царят и цял Израил с него принесоха жертва на Господа.63Соломон принесе мирна жертва на Господа двадесет и две хиляди глави едър добитък и сто и двадесет хиляди глави дребен добитък. Така царят и всички израилтяни осветиха Господния храм.64В същия ден царят освети средната част на двора, който е пред Господния храм – принесе там всеизгаряния и хлебен принос, и тлъстината на мирните жертви. Защото бронзовият жертвеник, който е пред храма на Господа, беше малък да побере всеизгарянията, хлебния принос и тлъстината от мирните жертви.65Така Соломон отпразнува по онова време празника Шатри. И цял Израил беше с него – голямо събрание, от Емат до Египетския поток спазиха празника пред Господа, нашия Бог: седем дена и още седем дена[2] – четиринадесет дена. (2 Лет 30:23)66На осмия ден Соломон разпусна народа. И всички благословиха царя и се разотидоха по домовете си, като се радваха и веселяха от сърце за всичкото добро, което Господ направи на Своя служител Давид и на Своя народ Израил.
1Then Solomon assembled the elders of Israel and all the heads of the tribes, the leaders of the fathers’ houses of the people of Israel, before King Solomon in Jerusalem, to bring up the ark of the covenant of the Lord out of the city of David, which is Zion. (Чис 1:16; 2 Цар 5:7; 2 Цар 6:17; 2 Лет 5:2)2And all the men of Israel assembled to King Solomon at the feast in the month Ethanim, which is the seventh month. (Лев 23:34; 3 Цар 8:65; 2 Лет 7:8)3And all the elders of Israel came, and the priests took up the ark. (Чис 4:15; Вт 31:9; И Н 3:3; И Н 3:6; 1 Лет 15:14)4And they brought up the ark of the Lord, the tent of meeting, and all the holy vessels that were in the tent; the priests and the Levites brought them up. (3 Цар 3:4; 2 Лет 1:3)5And King Solomon and all the congregation of Israel, who had assembled before him, were with him before the ark, sacrificing so many sheep and oxen that they could not be counted or numbered. (2 Цар 6:13)6Then the priests brought the ark of the covenant of the Lord to its place in the inner sanctuary of the house, in the Most Holy Place, underneath the wings of the cherubim. (Изх 26:33; 2 Цар 6:17; 3 Цар 6:5)7For the cherubim spread out their wings over the place of the ark, so that the cherubim overshadowed the ark and its poles.8And the poles were so long that the ends of the poles were seen from the Holy Place before the inner sanctuary; but they could not be seen from outside. And they are there to this day. (Изх 25:13; 3 Цар 8:6)9There was nothing in the ark except the two tablets of stone that Moses put there at Horeb, where the Lord made a covenant with the people of Israel, when they came out of the land of Egypt. (Изх 25:21; Изх 34:27; Изх 40:20; Вт 4:13; Вт 10:2; Вт 10:5; Евр 9:4)10And when the priests came out of the Holy Place, a cloud filled the house of the Lord, (Изх 40:34; 2 Лет 5:13; 2 Лет 7:1; Ез 10:3)11so that the priests could not stand to minister because of the cloud, for the glory of the Lord filled the house of the Lord.
Solomon Blesses the Lord
12Then Solomon said, “The Lord[1] has said that he would dwell in thick darkness. (Лев 16:2; 2 Лет 6:1; Пс 18:11; Пс 97:2)13I have indeed built you an exalted house, a place for you to dwell in forever.” (Изх 15:17; 2 Цар 7:13; Пс 132:14)14Then the king turned around and blessed all the assembly of Israel, while all the assembly of Israel stood. (2 Цар 6:18; 3 Цар 8:55)15And he said, “Blessed be the Lord, the God of Israel, who with his hand has fulfilled what he promised with his mouth to David my father, saying, (3 Цар 6:12; Лк 1:68)16‘Since the day that I brought my people Israel out of Egypt, I chose no city out of all the tribes of Israel in which to build a house, that my name might be there. But I chose David to be over my people Israel.’ (Вт 12:11; 1 Цар 16:1; 2 Цар 7:4; 2 Цар 7:8; 2 Цар 7:25; 3 Цар 8:29; 1 Лет 28:4)17Now it was in the heart of David my father to build a house for the name of the Lord, the God of Israel. (2 Цар 7:2; 1 Лет 17:1)18But the Lord said to David my father, ‘Whereas it was in your heart to build a house for my name, you did well that it was in your heart.19Nevertheless, you shall not build the house, but your son who shall be born to you shall build the house for my name.’ (2 Цар 7:5; 2 Цар 7:12; 3 Цар 5:3; 3 Цар 5:5)20Now the Lord has fulfilled his promise that he made. For I have risen in the place of David my father, and sit on the throne of Israel, as the Lord promised, and I have built the house for the name of the Lord, the God of Israel. (1 Лет 28:5)21And there I have provided a place for the ark, in which is the covenant of the Lord that he made with our fathers, when he brought them out of the land of Egypt.” (Вт 31:26; 3 Цар 8:9)
Solomon’s Prayer of Dedication
22Then Solomon stood before the altar of the Lord in the presence of all the assembly of Israel and spread out his hands toward heaven, (Изх 9:33; 3 Цар 8:54; 2 Лет 6:12; Езд 9:5; Ис 1:15)23and said, “O Lord, God of Israel, there is no God like you, in heaven above or on earth beneath, keeping covenant and showing steadfast love to your servants who walk before you with all their heart; (Изх 15:11; Вт 7:9; 2 Цар 7:22)24you have kept with your servant David my father what you declared to him. You spoke with your mouth, and with your hand have fulfilled it this day. (3 Цар 8:15)25Now therefore, O Lord, God of Israel, keep for your servant David my father what you have promised him, saying, ‘You shall not lack a man to sit before me on the throne of Israel, if only your sons pay close attention to their way, to walk before me as you have walked before me.’ (3 Цар 2:4)26Now therefore, O God of Israel, let your word be confirmed, which you have spoken to your servant David my father. (2 Цар 7:25)27“But will God indeed dwell on the earth? Behold, heaven and the highest heaven cannot contain you; how much less this house that I have built! (2 Лет 2:6; Ис 66:1; Ер 23:24; Д А 7:49; Д А 17:24)28Yet have regard to the prayer of your servant and to his plea, O Lord my God, listening to the cry and to the prayer that your servant prays before you this day,29that your eyes may be open night and day toward this house, the place of which you have said, ‘My name shall be there,’ that you may listen to the prayer that your servant offers toward this place. (Вт 12:11; 3 Цар 8:16; 3 Цар 8:52; 3 Цар 9:3; 2 Лет 7:15; Неем 1:6)30And listen to the plea of your servant and of your people Israel, when they pray toward this place. And listen in heaven your dwelling place, and when you hear, forgive.31“If a man sins against his neighbor and is made to take an oath and comes and swears his oath before your altar in this house, (Изх 22:11)32then hear in heaven and act and judge your servants, condemning the guilty by bringing his conduct on his own head, and vindicating the righteous by rewarding him according to his righteousness. (Вт 25:1)33“When your people Israel are defeated before the enemy because they have sinned against you, and if they turn again to you and acknowledge your name and pray and plead with you in this house, (Лев 26:17; Лев 26:40; Вт 28:45; Неем 1:9)34then hear in heaven and forgive the sin of your people Israel and bring them again to the land that you gave to their fathers.35“When heaven is shut up and there is no rain because they have sinned against you, if they pray toward this place and acknowledge your name and turn from their sin, when you afflict them, (Лев 26:17; Вт 11:17; Вт 28:25; Лк 4:25)36then hear in heaven and forgive the sin of your servants, your people Israel, when you teach them the good way in which they should walk, and grant rain upon your land, which you have given to your people as an inheritance. (1 Цар 12:23; Пс 25:4; Пс 27:11; Пс 86:11)37“If there is famine in the land, if there is pestilence or blight or mildew or locust or caterpillar, if their enemy besieges them in the land at their gates,[2] whatever plague, whatever sickness there is, (Лев 26:16; Лев 26:25; Вт 28:21; Вт 28:37; Вт 28:42; Вт 28:52; 2 Лет 20:9)38whatever prayer, whatever plea is made by any man or by all your people Israel, each knowing the affliction of his own heart and stretching out his hands toward this house,39then hear in heaven your dwelling place and forgive and act and render to each whose heart you know, according to all his ways (for you, you only, know the hearts of all the children of mankind), (1 Цар 16:7; 1 Лет 28:9; Ер 17:10; Д А 1:24)40that they may fear you all the days that they live in the land that you gave to our fathers. (Вт 12:1)41“Likewise, when a foreigner, who is not of your people Israel, comes from a far country for your name’s sake42(for they shall hear of your great name and your mighty hand, and of your outstretched arm), when he comes and prays toward this house, (Вт 3:24; 2 Лет 6:32)43hear in heaven your dwelling place and do according to all for which the foreigner calls to you, in order that all the peoples of the earth may know your name and fear you, as do your people Israel, and that they may know that this house that I have built is called by your name. (И Н 4:24; 3 Цар 8:60; Пс 102:15)44“If your people go out to battle against their enemy, by whatever way you shall send them, and they pray to the Lord toward the city that you have chosen and the house that I have built for your name, (3 Цар 8:48)45then hear in heaven their prayer and their plea, and maintain their cause.46“If they sin against you—for there is no one who does not sin—and you are angry with them and give them to an enemy, so that they are carried away captive to the land of the enemy, far off or near, (Лев 26:34; Лев 26:44; Вт 28:36; Вт 28:64; Пр 20:9; Екл 7:20; Рим 3:23; Як 3:2; 1 Йн 1:8; 1 Йн 1:10)47yet if they turn their heart in the land to which they have been carried captive, and repent and plead with you in the land of their captors, saying, ‘We have sinned and have acted perversely and wickedly,’ (Лев 26:40; Неем 1:6; Пс 106:6; Дан 9:5)48if they repent with all their heart and with all their soul in the land of their enemies, who carried them captive, and pray to you toward their land, which you gave to their fathers, the city that you have chosen, and the house that I have built for your name, (1 Цар 7:3; 3 Цар 8:44; Пс 5:7; Ер 29:12; Дан 6:10; Йона 2:4)49then hear in heaven your dwelling place their prayer and their plea, and maintain their cause50and forgive your people who have sinned against you, and all their transgressions that they have committed against you, and grant them compassion in the sight of those who carried them captive, that they may have compassion on them (Пс 106:46)51(for they are your people, and your heritage, which you brought out of Egypt, from the midst of the iron furnace). (Вт 4:20; Вт 9:29; Неем 1:10; Ер 11:4)52Let your eyes be open to the plea of your servant and to the plea of your people Israel, giving ear to them whenever they call to you. (3 Цар 8:29)53For you separated them from among all the peoples of the earth to be your heritage, as you declared through Moses your servant, when you brought our fathers out of Egypt, O Lord God.” (Изх 19:5; Вт 9:26; Вт 9:29; Вт 14:2)
Solomon’s Benediction
54Now as Solomon finished offering all this prayer and plea to the Lord, he arose from before the altar of the Lord, where he had knelt with hands outstretched toward heaven. (2 Лет 6:13; 2 Лет 7:1)55And he stood and blessed all the assembly of Israel with a loud voice, saying, (3 Цар 8:14)56“Blessed be the Lord who has given rest to his people Israel, according to all that he promised. Not one word has failed of all his good promise, which he spoke by Moses his servant. (И Н 21:45; И Н 23:14)57The Lord our God be with us, as he was with our fathers. May he not leave us or forsake us, (Вт 31:6; И Н 1:5; 1 Цар 12:22)58that he may incline our hearts to him, to walk in all his ways and to keep his commandments, his statutes, and his rules, which he commanded our fathers. (Пс 119:36)59Let these words of mine, with which I have pleaded before the Lord, be near to the Lord our God day and night, and may he maintain the cause of his servant and the cause of his people Israel, as each day requires,60that all the peoples of the earth may know that the Lord is God; there is no other. (Вт 4:35; Вт 4:39; 3 Цар 8:43; 3 Цар 18:39)61Let your heart therefore be wholly true to the Lord our God, walking in his statutes and keeping his commandments, as at this day.” (3 Цар 11:4; 3 Цар 15:3; 3 Цар 15:14; 4 Цар 20:3)
Solomon’s Sacrifices
62Then the king, and all Israel with him, offered sacrifice before the Lord. (2 Лет 7:4; Езд 6:16)63Solomon offered as peace offerings to the Lord 22,000 oxen and 120,000 sheep. So the king and all the people of Israel dedicated the house of the Lord.64The same day the king consecrated the middle of the court that was before the house of the Lord, for there he offered the burnt offering and the grain offering and the fat pieces of the peace offerings, because the bronze altar that was before the Lord was too small to receive the burnt offering and the grain offering and the fat pieces of the peace offerings. (2 Лет 4:1)65So Solomon held the feast at that time, and all Israel with him, a great assembly, from Lebo-hamath to the Brook of Egypt, before the Lord our God, seven days.[3] (Лев 23:34; Чис 13:21; Чис 34:5; Чис 34:8; 3 Цар 8:2; 4 Цар 24:7)66On the eighth day he sent the people away, and they blessed the king and went to their homes joyful and glad of heart for all the goodness that the Lord had shown to David his servant and to Israel his people.