1В Кесария имаше един човек на име Корнилий, стотник от полка, наричан Италийски.2Той, както и целият му дом, беше благочестив и богобоязлив, правеше много добрини на народа и винаги се молеше на Бога. (Д А 10:35)3Един следобед, около три часа, той ясно видя във видение Божий ангел, който влезе при него и му рече: „Корнилий!“4А той се вгледа в него и уплашен попита: „Какво, Господи?“ Ангелът му отговори: „Твоите молитви и добрини достигнаха до Бога и Той не те забрави.5А сега изпрати хора в Йопия и повикай Симон, наричан Петър.6Той е на гости у някой си кожар Симон, чиято къща се намира при морето. Той ще ти каже думи, чрез които ще се спасите ти и целият ти дом[1].“7Когато си отиде ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от онези, които постоянно се намираха при него,8разказа им всичко и ги изпрати в Йопия.9На другия ден, когато те бяха на път и наближаваха града, около дванадесет часа Петър се качи на плоския покрив на къщата, за да се помоли. (Лев 11:1; Д А 11:4)10А когато поогладня, поиска да яде. Докато му приготвяха, той изпадна в унес,11видя небето отворено и някакъв съд да слиза към него, който беше като голямо платнище, вързано за четирите краища, и се спускаше на земята.12В него имаше от всички земни четириноги, зверове, влечуги и птици. (Вт 14:3)13И се чу глас към него: „Стани, Петре, заколи и яж!“14А Петър рече: „В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нищо скверно или нечисто.“ (Ез 4:14)15И повторно се чу глас към него: „Което Бог е очистил, ти не смятай за нечисто.“ (Мк 7:19; Рим 14:14)16Това се случи три пъти и съдът пак се вдигна към небето.17И докато Петър недоумяваше какво ли ще означава видението, което видя, ето изпратените от Корнилий хора, които разпитваха за Симоновата къща, се спряха пред вратата,18извикаха и попитаха: „Тука ли гостува Симон, наричан Петър?“19И както Петър размисляше за видението, Духът му рече: „Ето търсят те трима души.20Стани, слез и тръгни с тях, без да се двоумиш, защото Аз ги изпратих.“21Като слезе при пратениците, Петър рече: „Аз съм този, когото търсите. По каква работа сте дошли?“22А те отговориха: „Стотникът Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име сред целия юдейски народ, получи от свят ангел откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите думи.“23Тогава Петър ги покани вътре и ги нагости. А на другия ден стана и отиде с тях. С него заминаха и някои братя от Йопия.24На следващия ден те влязоха в Кесария. Корнилий ги чакаше и беше свикал своите роднини и близки приятели.25Когато Петър влезе, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и му се поклони.26Но Петър го повдигна с думите: „Стани, и аз самият съм човек!“ (Д А 14:15)27И разговаряйки с него, влезе вътре и намери събрани много хора.28Тогава им рече: „Вие знаете, че не е простено на юдеин да се сближава или да влиза в дома на другоплеменник. Но на мене Бог ми показа да не смятам никой човек за скверен или нечист. (Д А 11:3; Гал 2:12)29Затова и когато бях поканен, дойдох без възражения. Сега кажете, защо изпратихте да ме повикат?“30Корнилий отговори: „От четири дена досега постих, а в деветия молитвен час се молех у дома си. И ето пред мене застана един мъж в светла дреха31и рече: „Корнилий, твоята молитва е чута и Бог не забрави твоите добрини.32Затова изпрати в Йопия да повикат Симон, наричан Петър, който гостува у кожаря Симон, край морето. Той ще дойде и ще ти говори[2]“.33Веднага изпратих за тебе и ти добре стори, че дойде. А сега ние всички сме се събрали пред Бога, за да чуем всичко, което Бог ти е възложил.“
Проповед на апостол Петър в дома на Корнилий
34Петър започна с думите: „Наистина, сега разбирам, че Бог не гледа кой какъв е, (Вт 10:17; Рим 2:11; Гал 2:6; Еф 6:9)35но Той приема от всеки народ онзи, който се бои от Него и постъпва праведно. (Д А 10:2; Д А 13:26; Рим 2:14)36Той отправи към израилтяните Своето слово, като благовестеше мир чрез Иисус Христос, Който е Господ на всички. (Лк 19:38; Рим 10:12)37Вие знаете какво стана по цяла Юдея, като се започна от Галилея след кръщението, което проповядваше Йоан: (Лк 3:21; Лк 4:14; Лк 4:18)38как Бог помаза със Светия Дух и със сила Иисус от Назарет, Който обикаляше, вършейки добрини и изцелявайки всички онези, които бяха под властта на дявола, защото Бог беше с Него. (Д А 2:22)39И ние сме свидетели на всичко, което Той извърши в юдейската страна и в Йерусалим, и как Го убиха, като Го приковаха на дърво. (Д А 1:8; Д А 1:22)40Но Бог Го възкреси на третия ден и Му даде да се явява – (Д А 17:31)41не на целия народ, а на нас, изначално избраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след възкресението Му от мъртвите. (Лк 24:41; Д А 1:4; Д А 13:30)42И ни заповяда да проповядваме на хората и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живи и мъртви.43За Него всички пророци свидетелстват, че всеки, който вярва в Него, ще получи прошка за греховете чрез призоваване Неговото име.“ (Д А 2:38)
Езичници приемат Светия Дух
44Докато Петър още говореше тези думи, Светия Дух слезе върху всички, които слушаха словото.45А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петър, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светия Дух; (Д А 11:1)46защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза: (Д А 2:4)47„Може ли някой да попречи на тези, които приеха Светия Дух, да се кръстят с вода, както и ние?“ (Д А 8:36; Д А 15:7)48И им нареди да се кръстят в името на Иисус Христос. След това го помолиха да остане при тях няколко дена.
1At Caesarea there was a man named Cornelius, a centurion of what was known as the Italian Cohort, (Мт 27:27; Мк 15:16; Йн 18:3; Йн 18:12)2a devout man who feared God with all his household, gave alms generously to the people, and prayed continually to God. (Д А 10:22; Д А 13:16; Д А 13:26)3About the ninth hour of the day[1] he saw clearly in a vision an angel of God come in and say to him, “Cornelius.” (Д А 3:1; Д А 8:26; Д А 10:17; Д А 10:19)4And he stared at him in terror and said, “What is it, Lord?” And he said to him, “Your prayers and your alms have ascended as a memorial before God. (Пс 141:2; Дан 10:12; Мт 26:13; Мк 14:9; Д А 10:31; Евр 6:10; Отк 8:4)5And now send men to Joppa and bring one Simon who is called Peter.6He is lodging with one Simon, a tanner, whose house is by the sea.” (Д А 9:43)7When the angel who spoke to him had departed, he called two of his servants and a devout soldier from among those who attended him,8and having related everything to them, he sent them to Joppa.
Peter’s Vision
9The next day, as they were on their journey and approaching the city, Peter went up on the housetop about the sixth hour[2] to pray. (1 Цар 9:25; 4 Цар 23:12; Пс 55:17; Ер 19:13; Ер 32:29; Соф 1:5; Д А 11:5)10And he became hungry and wanted something to eat, but while they were preparing it, he fell into a trance (Д А 22:17)11and saw the heavens opened and something like a great sheet descending, being let down by its four corners upon the earth. (Йн 1:51)12In it were all kinds of animals and reptiles and birds of the air.13And there came a voice to him: “Rise, Peter; kill and eat.”14But Peter said, “By no means, Lord; for I have never eaten anything that is common or unclean.” (Лев 11:2; Лев 20:25; Вт 14:4; Ез 4:14; Дан 1:8; Д А 10:28)15And the voice came to him again a second time, “What God has made clean, do not call common.” (Мт 15:11; Мк 7:15; Мк 7:19; Рим 14:2; Рим 14:14; Рим 14:20; 1 Кор 10:25; 1 Тим 4:4; Тит 1:15)16This happened three times, and the thing was taken up at once to heaven.17Now while Peter was inwardly perplexed as to what the vision that he had seen might mean, behold, the men who were sent by Cornelius, having made inquiry for Simon’s house, stood at the gate (Д А 10:3; Д А 10:7)18and called out to ask whether Simon who was called Peter was lodging there.19And while Peter was pondering the vision, the Spirit said to him, “Behold, three men are looking for you. (Д А 8:29; Д А 10:17)20Rise and go down and accompany them without hesitation,[3] for I have sent them.” (Д А 15:7)21And Peter went down to the men and said, “I am the one you are looking for. What is the reason for your coming?”22And they said, “Cornelius, a centurion, an upright and God-fearing man, who is well spoken of by the whole Jewish nation, was directed by a holy angel to send for you to come to his house and to hear what you have to say.” (Мк 8:38; Д А 10:2; Д А 11:14)23So he invited them in to be his guests. The next day he rose and went away with them, and some of the brothers from Joppa accompanied him. (Йн 21:23; Д А 10:45; Д А 11:12)24And on the following day they entered Caesarea. Cornelius was expecting them and had called together his relatives and close friends.25When Peter entered, Cornelius met him and fell down at his feet and worshiped him. (Дан 2:46; Мт 8:2; Д А 16:29)26But Peter lifted him up, saying, “Stand up; I too am a man.” (Д А 14:15; Отк 19:10; Отк 22:8)27And as he talked with him, he went in and found many persons gathered.28And he said to them, “You yourselves know how unlawful it is for a Jew to associate with or to visit anyone of another nation, but God has shown me that I should not call any person common or unclean. (Йн 4:9; Йн 18:28; Д А 10:14; Д А 10:35; Д А 11:3; Гал 2:12)29So when I was sent for, I came without objection. I ask then why you sent for me.”30And Cornelius said, “Four days ago, about this hour, I was praying in my house at the ninth hour,[4] and behold, a man stood before me in bright clothing (Д А 1:10; Д А 3:1; Д А 10:9; Д А 10:23)31and said, ‘Cornelius, your prayer has been heard and your alms have been remembered before God. (Д А 10:4)32Send therefore to Joppa and ask for Simon who is called Peter. He is lodging in the house of Simon, a tanner, by the sea.’33So I sent for you at once, and you have been kind enough to come. Now therefore we are all here in the presence of God to hear all that you have been commanded by the Lord.”
44While Peter was still saying these things, the Holy Spirit fell on all who heard the word. (Д А 2:4; Д А 11:15; Д А 15:8; 1 Сол 1:5)45And the believers from among the circumcised who had come with Peter were amazed, because the gift of the Holy Spirit was poured out even on the Gentiles. (Д А 2:17; Д А 2:38; Д А 10:23; Д А 11:2)46For they were hearing them speaking in tongues and extolling God. Then Peter declared, (Мк 16:17)47“Can anyone withhold water for baptizing these people, who have received the Holy Spirit just as we have?” (Д А 2:4; Д А 8:36; Д А 11:17; Д А 15:8)48And he commanded them to be baptized in the name of Jesus Christ. Then they asked him to remain for some days. (Д А 2:38; Д А 8:12; Д А 8:16; 1 Кор 1:14)