1По-късно, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. (Д А 15:2)2А отидох по откровение и им предложих благовестието, което аз проповядвам сред езичниците. Представих го насаме и на най-видните, за да не би да тичам или да съм тичал напразно.3Дори и Тит, който беше с мене, макар и елин, не бе принуден да се обреже. (2 Кор 8:23; Тит 1:4)4Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят – (Гал 5:1)5пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието.6А що се отнася до най-видните – каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, – те нищо не добавиха към казаното от мене. (Вт 10:17; Д А 10:34; Рим 2:11; Еф 6:9)7Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните, (Д А 15:3)8понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците.9Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните.10Те ни поръчаха само да помним бедните, което и се постарах да изпълня точно. (Рим 15:26; 1 Кор 16:1)
Апостолите Петър и Павел в Антиохия
11А когато Петър дойде в Антиохия, аз му възразих открито, понеже заслужаваше укор.12Защото преди да пристигнат някои хора от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, отдръпна се и започна да страни, като се боеше от обрязаните.13Заедно с него на лицемерие се поддадоха и другите юдеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.14Но като видях, че те постъпват не според евангелската истина, казах на Петър пред всички: „Ако ти, който си юдеин, живееш по езически, а не по юдейски, защо караш езичниците да живеят по юдейски?“15Ние по рождение сме юдеи, а не грешни езичници.16Обаче като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела пред Бога според закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, и ние повярвахме в Иисус Христос, за да се оправдаем чрез вярата в Христос, а не чрез дела по закона, защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек. (Пс 143:2; Рим 3:20)17Ако пък, търсейки да се оправдаем чрез Христос, самите ние също се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Разбира се, не!18Защото, ако аз отново градя това, което съм разрушил, сам себе си правя престъпник.19Но аз чрез закона умрях за закона, за да живея за Бога. Разпънах се с Христос20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Божия Син, Който ме обикна и отдаде живота Си за мене. (Еф 5:2; Еф 5:25)21Не отхвърлям Божията благодат, защото, ако оправдаването става чрез закона, тогава Христос умря напразно. (Гал 5:4)