1И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух. (Ro 8:4; Ga 5:16; Ga 5:25)2Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта. (Joh 6:63; Joh 8:36; Ro 6:18; Ro 6:22; Ro 7:24; Ro 7:25; 1Co 15:54; 2Co 3:6; 2Co 3:7; Ga 2:19; Ga 5:1)3Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, (Ac 13:39; Ro 3:20; 2Co 5:21; Ga 3:13; Heb 7:18; Heb 7:19; Heb 10:1; Heb 10:2; Heb 10:10; Heb 10:14)4за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух. (Ro 8:1)5Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното. (Joh 3:6; 1Co 2:14; Ga 5:22; Ga 5:25)6Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир. (Ro 6:21; Ro 8:13; Ga 6:8; Jas 4:4)7Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; (1Co 2:14; Jas 4:4)8и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога. (Heb 11:6)9Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. (Joh 3:34; 1Co 3:16; 1Co 6:19; Ga 4:6; Php 1:19; 1Pe 1:11)10Обаче ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.11И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас. (Ac 2:24; Ro 6:4; Ro 6:5; 1Co 6:14; 2Co 4:14; Eph 2:5)12И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски. (Ro 6:7; Ro 6:14)13Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете. (Ro 8:6; Ga 5:19; Ga 6:8; Eph 4:22; Col 3:5)14Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. (Ga 5:18)15Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете[1] в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! (Isa 56:5; Mr 14:63; 1Co 2:12; Ga 4:5; Ga 4:6; 2Ti 1:7; Heb 2:15; 1Jo 4:18)16Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда. (2Co 1:22; 2Co 5:5; Eph 1:13; Eph 4:30)17И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него. (Ac 14:22; Ac 26:18; Ga 4:7; Php 1:29; 2Ti 2:11; 2Ti 2:12)
Надеждата за спасение
18Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас. (2Co 4:17; 1Pe 1:6; 1Pe 1:7; 1Pe 4:13)19Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове. (2Pe 3:13; 1Jo 3:2)20Понеже творението беше подчинено на немощ[2] не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини, (Ge 3:19; Ro 8:22)21с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.22Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега. (Jer 12:11; Mr 16:15; Col 1:23)23И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло. (Lu 20:36; 2Co 5:2; 2Co 5:4; 2Co 5:5; Eph 1:14; Eph 4:30; 1Jo 3:2)24Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? (2Co 5:7; Heb 11:1)25Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.26Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания; (Zec 12:10; Mt 20:22; Eph 6:18; Jas 4:3)27а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля. (1Sa 16:7; 1Ch 28:9; Ps 7:9; Pr 17:3; Jer 11:20; Jer 17:10; Jer 20:12; Joh 14:17; Ac 1:24; 1Th 2:4; 1Jo 5:14; Re 2:23)28Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение. (Ro 9:11; Ro 9:23; Ro 9:24; Eph 1:4; 2Ti 1:9)29Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; (Ex 33:12; Ex 33:17; Ps 1:6; Jer 1:5; Mt 7:23; Joh 17:22; Ro 11:2; 2Co 3:18; Eph 1:5; Eph 1:11; Php 3:21; Col 1:15; Col 1:18; 2Ti 2:19; Heb 1:6; 1Pe 1:2; 1Jo 3:2; Re 1:5)30а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави. (Joh 17:22; Ro 1:6; Ro 5:9; Ro 9:24; 1Co 6:11; Eph 2:6; Eph 4:4; Heb 9:15; 1Pe 2:9)
Силата на Божията любов
31И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? (Nu 14:9; Ps 56:12; Ps 118:6)32Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко? (Joh 3:16; Ro 4:25; Ro 5:6; Ro 5:10)33Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? (Isa 50:8; Isa 50:9; Re 12:10; Re 12:11)34Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас? (Job 34:29; Mr 16:19; Col 3:1; Heb 1:3; Heb 7:25; Heb 8:1; Heb 9:24; Heb 12:2; 1Pe 2:22; 1Jo 2:1)35Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч? (2Co 12:10; 1Jo 2:28)36Както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за клане.“ (Ps 44:22; Ps 44:23; 1Co 15:30; 1Co 15:31; 2Co 4:11)37Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. (1Co 15:57; 2Co 2:14; 1Jo 4:4; 1Jo 5:4; 1Jo 5:5; Re 12:11)38Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, (Eph 1:21; Eph 6:12; Col 1:16; Col 2:15; 1Pe 3:22)39нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.