3 Царе 2 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Наближи време да умре Давид, и той завеща на сина си Соломона, думайки: 2 ето, аз заминавам по пътя на целия свят, а ти бъди твърд, бъди и мъжествен (И Н 23:14) 3 и пази завета на Господа, твоя Бог, като ходиш по Неговите пътища и пазиш повелите Му и заповедите Му, съдбите Му и наредбите Му, както е написано в Моисеевия закон, за да бъдеш благоразумен във всичко, каквото и да правиш, и навред, където и да се обърнеш, (И Н 22:3; 1 Лет 28:9)

И Н 22:31 Лет 28:9

4 та Господ да изпълни думата Си, що бе казал за мене, думайки: ако твоите синове пазят пътищата си, за да вървят пред Мене в истината от все сърце и от все душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол. (3 Цар 8:23; 3 Цар 8:25; Пс 131:3)

3 Цар 8:233 Цар 8:25Пс 131:3

5 Още: ти знаеш, що ми стори Саруевият син Иоав, как постъпи с двамата воеводи на израилската войска, с Нировия син Авенира и с Иетеровия син Амесая, как ги уби и проля в мирно време кръв като в бой, и с бойна кръв обагри пояса на кръста си и обущата на нозете си; (2 Цар 3:27; 2 Цар 20:10) 6 постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш седината му смиром в преизподнята. 7 А на синовете на галаадеца Верзелия стори милост, та да бъдат между ония, които се хранят от твоята трапеза, понеже те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома. (2 Цар 19:31) 8 Ето, при тебе е и Семей, син на вениаминеца Гера от Бахурим; той ме хулеше с тежки хули, когато отивах в Маханаим; но той излезе насреща ми при Иордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч. (2 Цар 16:13; 2 Цар 19:16; 3 Цар 2:23)

2 Цар 16:132 Цар 19:163 Цар 2:23

9 Но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш какво трябва да направиш с него, та да свалиш седината му окървавена в преизподнята. 10 И Давид почина при отците си и биде погребан в Давидовия град. (Д А 2:29; Д А 13:36) 11 Давид царува над Израиля четирийсет години: в Хеврон царува седем години и в Иерусалим царува трийсет и три години. (2 Цар 5:4; 1 Лет 29:26) 12 Тогава Соломон седна на престола на баща си Давида, и царуването му беше много крепко. (1 Лет 29:23) 13 И Адония, Агитин син, дойде при Вирсавия, Соломонова майка (и и се поклони). Тя попита: с мир ли си дошъл? Той отговори: с мир. 14 И той каза: имам нещо да ти кажа. Тя отговори: казвай. 15 И той каза: ти знаеш, че царството се падаше на мене, и цял Израил обръщаше погледите си към мене, като към бъдещ цар; но царството отиде от мене и се падна на брата ми, понеже това му беше от Господа. (3 Цар 1:5; 1 Лет 22:9) 16 Сега те моля за едно; не ми отказвай. Тя му рече: говори. 17 И той каза: моля те, поговори на цар Соломона, понеже той няма да ти откаже, да ми даде за жена сунамитката Ависага. (3 Цар 1:3) 18 Вирсавия отговори: добре, аз ще поговоря на царя за тебе. 19 И Вирсавия влезе при цар Соломона да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони и се и седна на престола си. Поставиха престол и за царевата майка, и тя седна нему отдясно 20 и рече: една малка молба имам към тебе, не ми отказвай. А царят и отговори: искай, майко, няма да ти откажа. 21 И тя каза: дай сунамитката Ависага за жена на брата си Адония. 22 Цар Соломон отговори и рече майци си: а защо искаш сунамитката Ависага за Адония? Поискай за него и царството, понеже той ми е по-голям брат, откъм него са свещеник Авиатар и Саруевият син Иоав (военачалник, приятел). (3 Цар 1:7) 23 И цар Соломон се закле в Господа, думайки: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако Адония не е казал тия думи против душата си. 24 А сега, – жив ми Господ, Който ме укрепи и постави върху престола на баща ми Давида и Който ми основа дом, както Той бе говорил, – сега Адония трябва да умре. (2 Цар 7:12; 2 Цар 7:27) 25 И цар Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, който го удари, и той умря. 26 На свещеник Авиатара царят каза: иди си в Анатот на нивата си; ти заслужаваш смърт, но сега няма да те погубя, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред баща ми Давида, и си търпял всичко, що е търпял баща ми. (Чис 4:15; И Н 21:18; Ер 1:1)

Чис 4:15И Н 21:18Ер 1:1

27 И Соломон отстрани Авиатара от Господнето свещенство, и се изпълни словото на Господа, което бе казал за Илиевия дом в Силом. (1 Цар 2:31) 28 Дойде слух за това до Иоава, – понеже Иоав държеше страната на Адония, а не държеше страната на Соломона, – и Иоав побягна в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника. (3 Цар 1:50) 29 Обадиха на цар Соломона, че Иоав побягнал в Господнята скиния и че е при жертвеника. Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, думайки: иди, убий го (и го погреби). 30 Ванея дойде в Господнята скиния и му рече: тъй каза царят: излизай. А оня отговори: не, аз искам тук да умра. Ванея обади това на царя, като каза: тъй рече Иоав и тъй ми отговори. 31 Царят му рече: направи, както е той казал: убий го и го погреби, и проляната от Иоава невинна кръв ще умиеш от мене и от дома на баща ми; (Изх 21:14; 2 Цар 23:20) 32 Господ да обърне кръвта му върху неговата глава, задето уби двама невинни и по-добри от него мъже: той погуби с меч, без знанието на баща ми Давида, Нировия син Авенира, военачалник израилски, и Иетеровия син Амесая, военачалник иудейски; (2 Цар 3:27; 2 Цар 3:37; 2 Цар 20:10)

2 Цар 3:272 Цар 3:372 Цар 20:10

33 нека кръвта им се обърне върху главата на Иоава и върху главата на потомството му довека, а на Давида, и на потомството му, и на дома му, и на престола му нека бъде мир от Господа довека! (Бит 9:6; Мт 26:52; Отк 13:10)

Бит 9:6Мт 26:52Отк 13:10

34 И отиде Иодаевият син Ванея, удари Иоава и го уби; и тоя биде погребан в къщата си, в пустинята. (2 Цар 3:39) 35 Тогава цар Соломон постави Иодаевия син Ванея над войската вместо него; (а управлението на царството беше в Иерусалим,) свещеник Садока пък царят остави (за първосвещеник) вместо Авиатара. (Господ даде на Соломона разум, твърде голяма мъдрост и обширен ум като пясъка при морето. И Соломон имаше разум по-голям от разума на всички синове на Изток и на всички мъдри египтяни. Той си взе за жена фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си и, преди всичко, дома Господен и стените около Иерусалим; в седем години завърши той строежа. Соломон имаше седемдесет хиляди души преносвачи на товари и осемдесет хиляди каменоделци в планините. И Соломон направи море и подпорки, големи бани и стълбове, извор в двора и медно море, съгради кула и укрепленията и и раздели Давидовия град. Тогава фараоновата дъщеря мина от Давидовия град в своя дом, който той и построи; след това Соломон съгради стени около града. Соломон принасяше три пъти в годината всесъжение и мирни жертви върху жертвеника, който съгради Господу, и кадеше пред Господа върху него и завърши строежа на дома. Главните разпоредници над Соломоновите работи бяха три хиляди и шестстотин, и те управляваха народа, който извършваше работите. Той построи Асур и Магдон, Газер, Горний Веторон и Валалат; но тия градове той съгради, след като бе построил Господния дом и стените около Иерусалим. Още през живота си Давид завеща на Соломона, думайки: ето при тебе е Семей, син на Гера, Иеминиев син от Бахурим; той ме хулеше с тежка хула, когато отивах за Маханаим; но той излезе насреща ми при Иордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч; но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш, какво трябва да сториш с него, за да свалиш седината му окървавена в преизподнята.) (3 Цар 2:8; 3 Цар 4:29; 3 Цар 5:15; 3 Цар 6:38; 3 Цар 9:15; 3 Цар 9:17; 3 Цар 9:24; 3 Цар 11:27)

3 Цар 2:83 Цар 4:293 Цар 5:153 Цар 6:383 Цар 9:153 Цар 9:173 Цар 9:243 Цар 11:27

36 Царят изпрати, та повика Семея и му каза: построй си дом в Иерусалим и живей тука и никъде на излизай оттука; 37 и знай, че в оня ден, в който излезеш и минеш поток Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава. (2 Цар 15:23; 4 Цар 23:4; Йн 18:1)

2 Цар 15:234 Цар 23:4Йн 18:1

38 И Семей каза на царя: добре; както заповяда моят цар-господар, тъй ще направи твоят раб. И Семей живя в Иерусалим дълго време. 39 Но след три години се случи, че двама Семееви роби избягаха при гетския цар Анхуса, Маахов син. И обадиха на Семея, думайки: ето твоите роби са в Гет. (1 Цар 21:10; 1 Цар 27:2) 40 Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхуса да търси робите си. Семей се върна и доведе робите си от Гет. 41 И обадиха на Соломона, че Семей е ходил от Иерусалим в Гет и се върнал. 42 Тогава царят изпрати, та повика Семея и му рече: не ти ли се заклех в Господа и не ти ли обявих, думайки: знай, че в оня ден, в който излезеш и отидеш някъде, непременно ще умреш? И ти ми отговори: добре; 43 а защо не спази заповедта, що ти дадох пред Господа с клетва? 44 И царят рече на Семея: ти знаеш и знае сърцето ти всичкото зло, което си сторил на баща ми Давида; нека прочее Господ обърне злобата ти върху твоята глава! (2 Цар 16:5; 2 Цар 19:23) 45 А цар Соломон да бъде благословен, и Давидовият престол да стои твърдо пред Господа довека! (1 Мак 2:57) 46 И царят заповяда на Иодаевия син Ванея, и той отиде, та порази Семея и той умря.

English Standard Version

от Crossway

David’s Instructions to Solomon

1 When David’s time to die drew near, he commanded Solomon his son, saying, (Бит 47:29) 2 “I am about to go the way of all the earth. Be strong, and show yourself a man, (И Н 1:6; И Н 23:14) 3 and keep the charge of the Lord your God, walking in his ways and keeping his statutes, his commandments, his rules, and his testimonies, as it is written in the Law of Moses, that you may prosper in all that you do and wherever you turn, (Вт 29:9; 1 Лет 22:12) 4 that the Lord may establish his word that he spoke concerning me, saying, ‘If your sons pay close attention to their way, to walk before me in faithfulness with all their heart and with all their soul, you shall not lack^[1] a man on the throne of Israel.’ (2 Цар 7:12; 2 Цар 7:25; 3 Цар 3:6; 3 Цар 8:25; 3 Цар 9:4; 3 Цар 9:5; 4 Цар 20:3; Пс 132:12)

2 Цар 7:122 Цар 7:253 Цар 3:63 Цар 8:253 Цар 9:43 Цар 9:54 Цар 20:3Пс 132:12

5 “Moreover, you also know what Joab the son of Zeruiah did to me, how he dealt with the two commanders of the armies of Israel, Abner the son of Ner, and Amasa the son of Jether, whom he killed, avenging^[2] in time of peace for blood that had been shed in war, and putting the blood of war^[3] on the belt around his^[4] waist and on the sandals on his feet. (2 Цар 3:27; 2 Цар 3:39; 2 Цар 18:5; 2 Цар 18:12; 2 Цар 18:14; 2 Цар 20:10; 3 Цар 2:32)

2 Цар 3:272 Цар 3:392 Цар 18:52 Цар 18:122 Цар 18:142 Цар 20:103 Цар 2:32

6 Act therefore according to your wisdom, but do not let his gray head go down to Sheol in peace. (3 Цар 2:9) 7 But deal loyally with the sons of Barzillai the Gileadite, and let them be among those who eat at your table, for with such loyalty^[5] they met me when I fled from Absalom your brother. (2 Цар 9:7; 2 Цар 9:10; 2 Цар 17:27; 2 Цар 19:31)

2 Цар 9:72 Цар 9:102 Цар 17:272 Цар 19:31

8 And there is also with you Shimei the son of Gera, the Benjaminite from Bahurim, who cursed me with a grievous curse on the day when I went to Mahanaim. But when he came down to meet me at the Jordan, I swore to him by the Lord, saying, ‘I will not put you to death with the sword.’ (2 Цар 16:5; 2 Цар 17:24; 2 Цар 19:18)

2 Цар 16:52 Цар 17:242 Цар 19:18

9 Now therefore do not hold him guiltless, for you are a wise man. You will know what you ought to do to him, and you shall bring his gray head down with blood to Sheol.” (Бит 42:38; Бит 44:31; 3 Цар 2:6)

The Death of David

10 Then David slept with his fathers and was buried in the city of David. (3 Цар 1:21; 3 Цар 3:1; 3 Цар 9:24; Д А 2:29; Д А 13:36)

3 Цар 1:213 Цар 3:13 Цар 9:24Д А 2:29Д А 13:36

11 And the time that David reigned over Israel was forty years. He reigned seven years in Hebron and thirty-three years in Jerusalem. (2 Цар 5:4; 1 Лет 29:26) 12 So Solomon sat on the throne of David his father, and his kingdom was firmly established. (1 Лет 29:23; 2 Лет 1:1)

Solomon’s Reign Established

13 Then Adonijah the son of Haggith came to Bathsheba the mother of Solomon. And she said, “Do you come peacefully?” He said, “Peacefully.” (1 Цар 16:4) 14 Then he said, “I have something to say to you.” She said, “Speak.” 15 He said, “You know that the kingdom was mine, and that all Israel fully expected me to reign. However, the kingdom has turned about and become my brother’s, for it was his from the Lord. (3 Цар 1:5; 3 Цар 1:25; 1 Лет 22:9; 1 Лет 28:5)

3 Цар 1:53 Цар 1:251 Лет 22:91 Лет 28:5

16 And now I have one request to make of you; do not refuse me.” She said to him, “Speak.” 17 And he said, “Please ask King Solomon—he will not refuse you—to give me Abishag the Shunammite as my wife.” (3 Цар 1:3) 18 Bathsheba said, “Very well; I will speak for you to the king.” 19 So Bathsheba went to King Solomon to speak to him on behalf of Adonijah. And the king rose to meet her and bowed down to her. Then he sat on his throne and had a seat brought for the king’s mother, and she sat on his right. (Пс 45:9) 20 Then she said, “I have one small request to make of you; do not refuse me.” And the king said to her, “Make your request, my mother, for I will not refuse you.” 21 She said, “Let Abishag the Shunammite be given to Adonijah your brother as his wife.” (3 Цар 2:17) 22 King Solomon answered his mother, “And why do you ask Abishag the Shunammite for Adonijah? Ask for him the kingdom also, for he is my older brother, and on his side are Abiathar^[6] the priest and Joab the son of Zeruiah.” (3 Цар 1:6; 3 Цар 1:7; 3 Цар 2:17; 1 Лет 3:2; 1 Лет 3:5)

3 Цар 1:63 Цар 1:73 Цар 2:171 Лет 3:21 Лет 3:5

23 Then King Solomon swore by the Lord, saying, “God do so to me and more also if this word does not cost Adonijah his life! (Рут 1:17) 24 Now therefore as the Lord lives, who has established me and placed me on the throne of David my father, and who has made me a house, as he promised, Adonijah shall be put to death today.” (Рут 3:13; 2 Цар 7:11; 2 Цар 7:13; 1 Лет 22:10)

Рут 3:132 Цар 7:112 Цар 7:131 Лет 22:10

25 So King Solomon sent Benaiah the son of Jehoiada, and he struck him down, and he died. (2 Цар 8:18) 26 And to Abiathar the priest the king said, “Go to Anathoth, to your estate, for you deserve death. But I will not at this time put you to death, because you carried the ark of the Lord God before David my father, and because you shared in all my father’s affliction.” (И Н 21:18; 1 Цар 22:20; 1 Цар 23:6; 2 Цар 15:24; 2 Цар 15:29)

И Н 21:181 Цар 22:201 Цар 23:62 Цар 15:242 Цар 15:29

27 So Solomon expelled Abiathar from being priest to the Lord, thus fulfilling the word of the Lord that he had spoken concerning the house of Eli in Shiloh. (1 Цар 2:27; 3 Цар 2:35) 28 When the news came to Joab—for Joab had supported Adonijah although he had not supported Absalom—Joab fled to the tent of the Lord and caught hold of the horns of the altar. (2 Цар 17:25; 2 Цар 18:2; 3 Цар 1:7; 3 Цар 1:50)

2 Цар 17:252 Цар 18:23 Цар 1:73 Цар 1:50

29 And when it was told King Solomon, “Joab has fled to the tent of the Lord, and behold, he is beside the altar,” Solomon sent Benaiah the son of Jehoiada, saying, “Go, strike him down.” 30 So Benaiah came to the tent of the Lord and said to him, “The king commands, ‘Come out.’” But he said, “No, I will die here.” Then Benaiah brought the king word again, saying, “Thus said Joab, and thus he answered me.” 31 The king replied to him, “Do as he has said, strike him down and bury him, and thus take away from me and from my father’s house the guilt for the blood that Joab shed without cause. (Изх 21:14; Чис 35:33; Вт 19:13; Вт 21:8)

Изх 21:14Чис 35:33Вт 19:13Вт 21:8

32 The Lord will bring back his bloody deeds on his own head, because, without the knowledge of my father David, he attacked and killed with the sword two men more righteous and better than himself, Abner the son of Ner, commander of the army of Israel, and Amasa the son of Jether, commander of the army of Judah. (Съд 9:24; 2 Цар 3:27; 2 Цар 20:9; 3 Цар 2:5; 2 Лет 21:13)

Съд 9:242 Цар 3:272 Цар 20:93 Цар 2:52 Лет 21:13

33 So shall their blood come back on the head of Joab and on the head of his descendants forever. But for David and for his descendants and for his house and for his throne there shall be peace from the Lord forevermore.” (3 Цар 2:32) 34 Then Benaiah the son of Jehoiada went up and struck him down and put him to death. And he was buried in his own house in the wilderness. 35 The king put Benaiah the son of Jehoiada over the army in place of Joab, and the king put Zadok the priest in the place of Abiathar. (3 Цар 2:27; 3 Цар 4:4; 1 Лет 29:22)

3 Цар 2:273 Цар 4:41 Лет 29:22

36 Then the king sent and summoned Shimei and said to him, “Build yourself a house in Jerusalem and dwell there, and do not go out from there to any place whatever. (3 Цар 2:8) 37 For on the day you go out and cross the brook Kidron, know for certain that you shall die. Your blood shall be on your own head.” (2 Цар 1:16; 2 Цар 15:23) 38 And Shimei said to the king, “What you say is good; as my lord the king has said, so will your servant do.” So Shimei lived in Jerusalem many days. 39 But it happened at the end of three years that two of Shimei’s servants ran away to Achish, son of Maacah, king of Gath. And when it was told Shimei, “Behold, your servants are in Gath,” (1 Цар 27:2) 40 Shimei arose and saddled a donkey and went to Gath to Achish to seek his servants. Shimei went and brought his servants from Gath. 41 And when Solomon was told that Shimei had gone from Jerusalem to Gath and returned, 42 the king sent and summoned Shimei and said to him, “Did I not make you swear by the Lord and solemnly warn you, saying, ‘Know for certain that on the day you go out and go to any place whatever, you shall die’? And you said to me, ‘What you say is good; I will obey.’ 43 Why then have you not kept your oath to the Lord and the commandment with which I commanded you?” 44 The king also said to Shimei, “You know in your own heart all the harm that you did to David my father. So the Lord will bring back your harm on your own head. (1 Цар 25:39; 2 Цар 16:5) 45 But King Solomon shall be blessed, and the throne of David shall be established before the Lord forever.” (Пр 25:5) 46 Then the king commanded Benaiah the son of Jehoiada, and he went out and struck him down, and he died. So the kingdom was established in the hand of Solomon. (3 Цар 2:12; 2 Лет 1:1)