Вашият браузър е остарял. Ако ERF Bibleserver е много бавен, моля, актуализирайте браузъра си.

Вход
... и използвайте всички функции!

  • Прочетете го1. Mose 3
  • Бележки
  • Етикети
  • Харесвания
  • История
  • Речници
  • План за четене
  • Графики
  • Видеоклипове
  • Специални поводи
  • Дарете
  • Блог
  • Бюлетин
  • Партньор
  • Помощ
  • Контакт
  • Alexa умения
  • За уеб администратори
  • Политика за поверителност
  • Accessibility Statement
  • Общ регламент за защита на данните (GDPR)
  • Правна информация
  • Language: Български
© 2025 ERF
Влезте безплатно

Йоан 18

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му. (Мт 26:36) 2 А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си. 3 Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия. (Мт 26:47; Мк 14:43; Лк 22:47; Д А 1:16) 4 А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите? 5 Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше. 6 И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. 7 Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея. 8 Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат; 9 за да се сбъдне словото, казано от Него: „от ония, които си Ми дал, никого не погубих“. (Йн 17:6; Йн 17:12) 10 А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. (Мт 26:51) 11 Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец? 12 Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха, 13 и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник. (Мт 26:57; Мк 14:53; Лк 22:54) 14 А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа. (Йн 11:50) 15 След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников. 16 А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра. 17 Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм. (Мт 26:69; Мк 14:66; Лк 22:56) 18 А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше. 19 А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му. 20 Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил. 21 Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил. 22 Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника? 23 Иисус му отвърна: ако говорих зле, докажи злото; ако ли – добре, защо Ме биеш? 24 Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа. (Мт 26:57; Мк 14:53; Лк 22:54) 25 А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм. 26 Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него? 27 Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя. 28 Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата. (Мт 27:2; Мк 15:1; Лк 22:66) 29 Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек? 30 Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем. 31 Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого; 32 за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре. (Мт 20:19) 33 Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар? (Мт 27:11; Мк 15:2; Лк 23:3) 34 Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене? 35 Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил? 36 Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук. 37 А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми. (1 Тим 6:13) 38 Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него. 39 Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски? (Мт 27:15; Мк 15:6; Лк 23:17) 40 Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Варава. Варава пък беше разбойник. (Д А 3:14) 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.