от Bulgarian Bible Society1И чу (Иаков) думите на Лавановите синове, които казваха: Иаков завладя всичко, що имаше баща ни, и от бащиния ни имот натрупа цялото това богатство.2И видя Иаков лицето Лаваново, и ето, то не беше към него такова, каквото вчера и завчера.3И рече Господ на Иакова: върни се в земята на отците си и в отечеството си; и Аз ще бъда с тебе.4Тогава Иаков прати, та повика Рахил и Лия на полето, при дребния си добитък,5и им рече: виждам лицето на баща ви, че то към мене не е такова, каквото беше вчера и завчера; но бащиният ми Бог беше с мене;6вие сами знаете, че аз с всички сили работих на баща ви,7а баща ви ме лъга и десет пъти промени наградата ми; но Бог го не остави да ми направи зло.8Кога той кажеше, че добитъкът с капките ще ти бъде награда, всичкият добитък раждаше капчести. А кога кажеше: шарените ще ти бъдат награда, всичкият добитък раждаше шарени.9И отне Бог (всичкия) добитък от баща ви и (го) даде на мене.10Еднаж, през времето, когато добитъкът се мърляше, погледнах и видях насъне, и ето пърчовете (и овните), които се бяха качили на добитъка (на козите и овците) бяха шарени, капчести и с петна.11Ангел Божий ми каза насъне: Иакове! Аз отговорих: ето ме.12Той рече: дигни очи и погледни: всички пърчове (и овни), които са се качили на добитъка (на козите и овците), са шарени, капчести и с петна; защото виждам всичко, що Лаван върши с тебе;13Аз съм Бог (Който ти се явих) във Ветил, дето ти поля елей върху паметника и дето Ми даде оброк; сега стани, излез от тая земя и се върни в твоята родна земя (и Аз ще бъда с тебе). (Бит 28:18)14Рахил и Лия му отговориха и рекоха: имаме ли още дял и наследство в дома на баща си?15Не смята ли ни той за чужди? защото ни продаде и дори изяде нашето сребро;16затова всичкото (имание и) богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на децата ни; и тъй, прави всичко, каквото Бог ти е казал.17И стана Иаков, та качи децата си и жените си на камили,18и взе със себе си всичкия си добитък и всичкото си богатство, което беше придобил, собствения си добитък, който беше придобил в Месопотамия (и всичко свое), за да отиде при баща си Исаака в Ханаанската земя.19А понеже Лаван бе отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна идолите, които бяха у баща и. (1 Цар 19:13)20Иаков измами арамееца Лавана, като му не обади, че си отива.21И замина с всичкия си имот; и като стана, премина реката и се упъти към планина Галаад.22На третия ден обадиха на Лавана (арамееца), че Иаков си заминал.23Тогава той взе със себе си (синовете и) сродниците си, гони го седем дена и го настигна на планина Галаад.24И дойде Бог при арамееца Лавана нощем насъне и му рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо.25И настигна Лаван Иакова; а Иаков разпъна шатрата си на планината, и Лаван със сродниците си разпъна своята на планина Галаад.26И рече Лаван на Иакова: какво стори ти? защо ме излъга и отвлече дъщерите ми, като с оръжие пленени?27Защо побягна тайно и се скри от мене и не ми обади? Аз щях да те изпратя с веселба и песни, с тимпани и гусли;28ти ми дори не даде да целуна внуците си и дъщерите си; неразумно ти постъпи.29В ръката ми има сила да ви сторя зло; но Бог на вашия баща вчера ми говори и рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо. (Бит 48:16)30Добре, тръгнал си, понеже с нетърпение желаеше да се намериш в бащиния си дом, – но защо си откраднал боговете ми?31Иаков отговори на Лавана и рече: боях се, защото мислех, да ми не отнемеш дъщерите си (и всичко мое).32(И рече Иаков): у когото намериш боговете си, той няма да бъде жив; пред нашите сродници узнай, какво (твое има) у мене, и си го вземи. (Но той нищо не намери у него.) Иаков не знаеше, че Рахил (жена му) ги бе откраднала.33И ходи Лаван в шатрата на Иакова и в шатрата на Лия и в шатрата на двете слугини (и ги претърси), но не намери. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил.34А Рахил бе взела идолите и бе ги турила под седлото на една камила и бе седнала над тях. Лаван претърси цялата шатра, но не намери.35И тя рече на баща си: да не се разгневиш, господарю мой, задето не мога да стана пред тебе; защото имам обикновеното у жените. И (Лаван) търси (в цялата шатра), но не намери идолите.36Иаков се разсърди и се скара с Лавана. И заговори Иаков и рече на Лавана: каква е вината ми, какъв е грехът ми, та ме преследваш?37Ти прегледа у мене всичките вещи (у дома ми), какво намери от всичките вещи на твоя дом? Посочи тук пред моите сродници и пред твоите; нека те отсъдят между двама ни.38Ето, двайсет години аз бях при тебе; твоите овци и твоите кози не помятаха; овни от стадото ти не ядох;39разкъсаното от зверове не ти донасях, то беше моя загуба; ти от мене търсеше и денем изгубеното и нощем пропадналото; (Изх 22:12)40денем се изнурявах от жега, а нощем – от студ, и сънят ми бягаше от очите ми.41Такива бяха моите двайсет години в твоя дом. Работих ти четиринайсет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти; а ти десет пъти промени наградата ми.42Да не беше с мене бащиният ми Бог, Авраамовият Бог и страхът на Исаака, ти щеше сега да ме изпратиш без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и се застъпи за мене вчера. (Бит 28:13; И Н 22:27; И Н 24:27; Ис 8:13)43Отговори Лаван и рече на Иакова: дъщерите са мои дъщери; децата са мои деца; добитъкът е мой добитък и всичко, що виждаш, е мое: мога ли да сторя нещо на моите дъщери и на децата им, които те са родили?44Сега нека аз и ти сключим съюз, и това ще бъде свидетелство между мене и тебе. (При това Иаков му рече: ето, при нас няма никого; гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.)45И взе Иаков един камък и го постави за паметник.46И рече Иаков на сродниците си: сберете камъни. Те сбраха камъни и направиха грамада, и ядоха (и пиха) там, на грамадата. (И рече му Лаван: тая грамада е днес свидетел между мене и тебе.)47И нарече я Лаван: Иегар-Сахадута; Иаков пък я нарече Галаад.48И рече Лаван (на Иакова): днес тая грамада (и паметникът, който поставих) е свидетел между мене и тебе. Затова се и нарече с име Галаад,49а също и: Мицпа, защото Лаван рече: да нагледва Господ над мене и над тебе, след като се разделим един от друг;50ако постъпваш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, то, макар че няма човек между нас (който да види), гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.51И рече Лаван на Иакова: ето грамадата, ето паметникът, който поставих между мене и тебе;52тая грамада е свидетел, и тоя паметник е свидетел, че за зло нито аз ще премина към тебе зад тая грамада, нито ти ще преминеш към мене зад тая грамада и зад тоя паметник;53Бог Авраамов и Бог Нахоров, Бог на баща им, нека съди между нас. Иаков се закле в страха на баща си Исаака. (Бит 26:3; Бит 28:13; И Н 24:2; Ис 8:13)54Тогава Иаков закла жертва на планината и повика сродниците си да ядат хляб; и те ядоха хляб (и пиха) и пренощуваха на планината.55А Лаван стана сутринта рано, целуна внуците и дъщерите си, и ги благослови; и тръгна, та се върна у тях си. (Бит 29:11)
1А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. (Пс 49:16)2И, ето, Яков видя, че Лаван не беше разположен към него, както преди. (Бит 4:5; Вт 28:54; 1 Цар 19:7)3А ГОСПОД каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си и Аз ще бъда с тебе. (Бит 28:15; Бит 28:20; Бит 28:21; Бит 32:9)4Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;5и им каза: Виждам, че баща ви не е разположен към мене, както преди, но Бог на баща ми е бил с мен. (Бит 31:2; Бит 31:3)6А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви. (Бит 30:29; Бит 31:38)7Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. (Бит 20:6; Бит 31:41; Чис 14:22; Неем 4:12; Йов 19:3; Пс 105:14; Зах 8:23)8Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени. (Бит 30:32)9Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мен. (Бит 31:1; Бит 31:16)10И по времето, когато стадото зачеваше, видях на сън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, капчести и сиви.11И ангел Божий ми каза в съня: Якове. А аз отговорих: Ето ме. (Бит 48:16)12Той каза: Погледни и виж, че всички козли, които оплождат стадото, са шарени, капчести и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван. (Изх 3:7)13Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза стълб с масло и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в родината си. (Бит 28:18; Бит 31:3; Бит 32:9)14Рахил и Лия му отговориха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? (Бит 2:24)15Не ни ли сметна той за чужденки, като ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? (Бит 29:15; Бит 29:27)16Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направи сега, каквото Бог ти е казал.17Тогава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите.18И подкара всичкия си добитък и цялото си имущество, което беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-арам, за да отиде в ханаанската земя при баща си Исаак.19А когато Лаван беше отишъл да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си. (Бит 35:2; Съд 17:5; 1 Цар 19:13; Ос 3:4)20И така, Яков побягна скришно от сириеца Лаван, без да му извести, че си отива.21Побягна с цялото си имущество, стана и премина Ефрат[1] и се отправи към хълмистата страна на Галаад. (Бит 46:28; 4 Цар 12:17; Лк 9:51; Лк 9:53)
Лаван преследва Яков
22А на третия ден известиха на Лаван, че Яков побягнал.23Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гони го седем дни[2] и го стигна на Галаадската поляна. (Бит 13:8)24Но Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро. (Бит 20:3; Бит 24:50; Йов 33:15; Мт 1:20)25И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята сред хълмистата страна на Галаад.
Съюзът между Яков и Лаван
26Лаван запита Яков: Какво направи ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с меч запленени? (1 Цар 30:2)27Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми каза, за да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,28нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си направил това, без да мислиш. (Бит 31:55; Рут 1:9; Рут 1:14; 1 Цар 13:13; 3 Цар 19:20; 2 Лет 16:9; Д А 20:37)29Ръката ми е достатъчно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори през нощта, като каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро. (Бит 28:13; Бит 31:24; Бит 31:53)30И сега вече си тръгнал, понеже ти е домъчняло много за бащиния ти дом, обаче защо си откраднал боговете ми? (Бит 31:19; Съд 18:24)31А Яков отговори на Лаван: Побягнах, понеже се уплаших, защото си казах: Може би ще ми отнемеш насила дъщерите си.32В когото намериш боговете[3] си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай какво твое има в мен и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала). (Бит 44:9)33И така, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери идолите. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.34А Рахил беше взела домашните идоли, сложила ги беше в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси в цялата шатра, но не ги намери.35И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите. (Изх 20:12; Лев 19:32)36Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мене толкова разпалено?37Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и пред твоите братя и нека отсъдят между двама ни.38Двадесет години вече съм бил при теб, овцете ти и козите ти не се изяловиха и овните на стадото ти не изядох.39Разкъсано от звяр не ти донесох, аз теглих загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било, че се открадне през деня или през нощта. (Изх 22:10; Изх 22:12)40Ето как беше с мене: през деня пекът ме изтощаваше, а през нощта – мразът, и сънят бягаше от очите ми.41Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми. (Бит 29:27; Бит 29:28; Бит 31:7)42Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраам, Бог, от Когото се бои Исаак, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи през нощта. (Бит 29:32; Бит 31:53; Изх 3:7; 1 Лет 12:17; Пс 124:1; Пс 124:2; Ис 8:13; Юда 1:9)43А Лаван отговори на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко, което виждаш, е мое; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили?44Но сега ела, аз и ти да сключим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе. (Бит 26:28; И Н 24:27)45Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. (Бит 28:18)46Яков каза още на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада; и ядоха там край грамадата.47Лаван я нарече Иегар Сахадута[4], а Яков я нарече Галаад[5].48И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя бе наречена Галаад (И Н 24:27)49и Масфа[6], защото Лаван казваше: ГОСПОД да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. (Съд 11:29; 1 Цар 7:5)50Ако се отнасяш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми и няма никой човек с нас за свидетел, но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.51Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,52тази грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за да извършиш зло.53Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог нека съди между нас. И Яков се закле в Бога, от Когото се боеше Исаак. (Бит 16:5; Бит 21:23; Бит 31:42)54Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.55На сутринта Лаван стана рано, целуна синовете и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, и се върна в своето място. (Бит 18:33; Бит 28:1; Бит 30:25)