Изход 22

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

За собствеността

1 Ако някой открадне вол или овца и го заколи или продаде, да заплати пет вола за вола и четири овце за овцата. (2 Цар 12:6; Пр 6:31; Лк 19:8) 

2 (Ако крадецът бъде заварен, когато е влязъл с взлом, и го ударят, и умре, няма да бъде овъзмездено кръв за него. (Чис 35:27; Мт 24:43) 

3 Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще бъде овъзмездено кръв за него.) Крадецът трябва непременно да заплати; но ако няма с какво, да бъде продаден той за откраднатото. (Изх 21:2) 

4 И ако откраднатото, било вол, осел или овца, бъде намерено живо, ще плати двойно. (Изх 21:16; Изх 22:1; Изх 22:7; Пр 6:31) 

5 Ако някой стане причина за нива или лозе да бъдат изядени, като развърже животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати от най-доброто произведение на нивата си и от най-добрия плод на лозето си. 

6 Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят снопове жито или неожънати класове, или ниви, то, който е запалил огъня, непременно ще заплати за щетите. 

7 Ако някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако бъде намерен крадецът, той ще заплати двойно, (Изх 22:4) 

8 но ако не бъде намерен крадецът, тогава стопанинът на къщата ще бъде заведен пред съдиите, за да се издири дали е сложил ръка върху имота на ближния си. (Изх 21:6; Изх 22:28) 

9 За всякакъв вид престъпление – относно вол, осел, овца, дреха или каквото и да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово – делото между двамата ще дойде пред съдиите; и когото осъдят съдиите, той ще плати двойно на ближния си. (Вт 25:1; 2 Лет 19:10) 

10 Ако някой даде на ближния си осел или вол, или овца, или каквото и да било животно да го пази и то умре или се нарани, или бъде откарано, без да види някой, 

11 спорът ще бъде решен, когато пазачът се закълне в името на ГОСПОДА, че не е сложил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му да приеме това свидетелство, а пазачът няма да плаща. (Евр 6:16) 

12 Но ако животното бъде откраднато от него, ще плати на стопанина му. (Бит 31:39) 

13 Обаче ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща. 

14 Ако някой заеме от ближния си животно и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, ще го заплати. 

15 Но ако стопанинът му е с него, няма да плаща. Ако животното е било наето с пари, ще отиде за наема си. 

Закон за посегателство над личността

16 Ако някой прелъсти несгодена девица и легне с нея, да плати вено за нея и да я вземе за жена. (Вт 22:28; Вт 22:29) 

17 Но ако баща и откаже да му я даде, да плати в пари според веното на девиците. (Бит 34:12; Вт 22:29; 1 Цар 18:25) 

18 Жена магьосница да не оставиш жива. (Лев 19:26; Лев 19:31; Лев 20:27; Вт 18:10; Вт 18:11; 1 Цар 28:3; 1 Цар 28:9) 

19 Всеки скотоложник трябва да умре. (Лев 18:23; Лев 20:15) 

20 Който жертва на когото и да било бог, освен само на ГОСПОДА, да бъде обречен на изтребление. (Чис 25:2; Чис 25:7; Чис 25:8; Вт 13:1; Вт 13:2; Вт 13:5; Вт 13:6; Вт 13:9; Вт 13:13; Вт 17:2; Вт 17:3; Вт 17:5) 

21 Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш, защото и вие бяхте чужденци в египетската земя. (Изх 23:9; Лев 19:33; Лев 25:35; Вт 10:19; Ер 7:6; Зах 7:10; Мал 3:5) 

22 Да не тормозите вдовица или сираче. (Вт 10:18; Вт 24:17; Вт 27:19; Пс 94:6; Ис 1:17; Ис 1:23; Ис 10:2; Ез 22:7; Зах 7:10; Як 1:27) 

23 Защото, ако ги тормозите по някакъв начин и те извикат към Мене, ще послушам вика им (Изх 22:27; Вт 15:9; Вт 24:15; Йов 34:28; Йов 35:9; Пс 18:6; Пс 145:19; Лк 18:7; Як 5:4) 

24 и гневът Ми ще пламне, и ще ви избия с меч; и вашите жени ще останат вдовици, а вашите деца – сирачета. (Йов 31:23; Пс 69:24; Пс 109:9; П Ер 5:3) 

25 Ако дадеш в заем пари на някой свой беден съсед сред Моя народ, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва. (Лев 25:35; Вт 23:19; Вт 23:20; Неем 5:7; Пс 15:5; Ез 18:8; Ез 18:17) 

26 Ако вземеш в залог връхната дреха на ближния си, до залязване на слънцето да му я върнеш, (Вт 24:6; Вт 24:10; Вт 24:13; Вт 24:17; Йов 22:6; Йов 24:3; Йов 24:9; Пр 20:16; Пр 22:27; Ез 18:7; Ез 18:16; Ам 2:8) 

27 защото това е едничката му завивка, това е покривалото за тялото му; с какво ще спи? И като викне към Мен, Аз ще чуя, защото съм милостив. (Изх 22:23; Изх 34:6; 2 Лет 30:9; Пс 86:15) 

28 Да не хулиш съдиите, нито да кълнеш началник на народа си. (Екл 10:20; Д А 23:5; Юда 1:8) 

29 Да не се забавиш да принесеш първото зърно от почистеното на хармана си и на лина си. Първородния между синовете си да посветиш на Мене. (Изх 13:2; Изх 13:12; Изх 23:16; Изх 23:19; Изх 34:19; Пр 3:9) 

30 Така ще постъпиш с говедото и с овцата си; седем дни ще остане малкото с майка си, а на седмия ден ще го посветиш на Мене. (Лев 22:27; Вт 15:19) 

31 Бъдете за Мене святи хора; затова не яжте месо, разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата. (Изх 19:6; Лев 19:2; Лев 22:8; Вт 14:21; Ез 4:14; Ез 44:31) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание