Съдии 11

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

1 Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад. (Съд 6:12; 4 Цар 5:1; Евр 11:32) 

2 Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка. 

3 Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха. (Съд 9:4; 1 Цар 22:2) 

4 А след известно време амонците воюваха против Израил. 

5 И когато амонците се биеха с Израил, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов. 

6 Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците. 

7 А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение? (Бит 26:27) 

8 Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители. (Съд 10:18; Лк 17:4) 

9 А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и ГОСПОД ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас? 

10 Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: ГОСПОД нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти. (Ер 42:5) 

11 Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред ГОСПОДА в Масфа. (Съд 10:17; Съд 11:8; Съд 20:1; 1 Цар 10:17; 1 Цар 11:15) 

12 След това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми? 

13 А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израил, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път. (Бит 32:22; Чис 21:24) 

14 Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат: 

15 Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците; (Вт 2:9; Вт 2:19) 

16 но когато Израил идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис, (Чис 13:26; Чис 14:25; Чис 20:1; Вт 1:40; Вт 1:46; И Н 5:6) 

17 Израил прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израил прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израил остана в Кадис. (Чис 20:1; Чис 20:14; Чис 20:18; Чис 20:21) 

18 Тогава Израил мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земя, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница. (Чис 21:4; Чис 21:11; Чис 21:13; Чис 22:36; Вт 2:1) 

19 След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място. (Чис 21:21; Чис 21:22; Вт 2:26; Вт 2:27) 

20 Но Сион не се довери на Израил дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израил. (Чис 21:23; Вт 2:31) 

21 ГОСПОД, Израилевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израил и те ги избиха. По този начин Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия. (Чис 21:24; Чис 21:25; Вт 2:33; Вт 2:34) 

22 Те завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан. (Вт 2:36) 

23 И сега, след като ГОСПОД, Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израил, ти ли ще притежаваш земите им? 

24 Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които ЙЕХОВА, нашият Бог, е изгонил пред нас. (Чис 21:29; Вт 9:4; Вт 9:5; Вт 18:12; И Н 3:10; 3 Цар 11:7; Ер 48:7) 

25 И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израил и воювал ли е някога против него? (Чис 22:2; И Н 24:9) 

26 Триста години са минали, откакто Израил се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно? (Чис 21:25; Вт 2:36) 

27 Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. ГОСПОД, Съдията, нека съди днес между израилтяните и амонците. (Бит 16:5; Бит 18:25; Бит 31:53; 1 Цар 24:12; 1 Цар 24:15) 

28 Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него. 

29 Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците. (Съд 3:10) 

30 Ефтай направи оброк на ГОСПОДА: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми, (Бит 28:20; 1 Цар 1:11) 

31 онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на ГОСПОДА и ще го принеса всеизгаряне. (Лев 27:2; Лев 27:11; Лев 27:12; 1 Цар 1:11; 1 Цар 1:28; 1 Цар 2:18; Пс 66:13) 

32 И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и ГОСПОД ги предаде в ръката му. 

33 Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израилтяните. (Ез 27:17) 

34 Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря. (Изх 15:20; Съд 10:17; Съд 11:11; 1 Цар 18:6; Пс 68:25; Ер 31:4) 

35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на ГОСПОДА и не мога да се отрека. (Бит 37:29; Бит 37:34; Чис 30:2; Пс 15:4; Екл 5:2; Екл 5:4; Екл 5:5) 

36 А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на ГОСПОДА, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като ГОСПОД е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците. (Чис 30:2; 2 Цар 18:19; 2 Цар 18:31) 

37 Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо – пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си. 

38 Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си. 

39 В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израил (Съд 11:31; 1 Цар 1:22; 1 Цар 1:24; 1 Цар 2:18) 

40 израилските дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай. 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание