1А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, се разгневи, възнегодува силно и се присмя на юдеите. (Неем 2:10; Неем 2:19)2И говори пред братята си и пред самарийската войска: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се закрепят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли за един ден? Ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?3А амонецът Товия, който беше при него, каза: Даже това, което градят, ако лисица се покачи по него, ще събори каменната им стена. (Неем 2:10; Неем 2:19)4Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници. (Пс 79:12; Пс 123:3; Пс 123:4; Пр 3:34)5Не покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред тези, които градят. (Пс 69:27; Пс 69:28; Пс 109:14; Пс 109:15; Ер 18:21)6Така съградихме стената; и стената бе свързана цялата до половината от височината си; защото народът имаше присърце работата.7Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на йерусалимските стени напредвало и че проломите почнали да се затварят, много се разгневиха; (Неем 4:1)8и всички заедно се наговориха да дойдат и да воюват против Йерусалим, и да го разрушат. (Пс 83:3)9А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях. (Пс 50:15)10Но Юда каза: Силата на носачите на товари вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.11А неприятелите ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.12И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас.13Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места – поставих народа по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.14След като разгледах, станах и казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си. (Чис 14:9; Вт 1:29; Вт 10:17; 2 Цар 10:12)15А когато неприятелите ни чуха, че намерението им ни е било известно и че Бог е осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки към работата си. (Йов 5:12)16И от това време нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина от тях държаха копията, малките щитове, лъковете и броните; и началниците насърчаваха[1] целия Юдов дом.17Всеки един от онези, които градеха стената и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;18и всеки от зидарите имаше меча, си опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене.19Тогава казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;20затова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас. (Изх 14:14; Изх 14:25; Вт 1:30; Вт 3:22; Вт 20:4; И Н 23:10)21Така вършехме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.22И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува сред Йерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.23И така, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха – никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже когато отиваше на водата да се мие.