Влезте безплатно

Матей 26

Верен

от Veren
1 Когато Иисус свърши тези думи, каза на учениците Си: 2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. 3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, 4 и се наговаряха как да уловят Иисус с хитрост и да Го убият; 5 но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа. 6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, 7 до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата. 8 А като видяха това, учениците започнаха да недоволстват, казвайки: Защо се прахоса това? 9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на бедните. 10 Но като разбра това, Иисус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши едно добро дело за Мен. 11 Защото бедните винаги се намират между вас, а Аз не винаги се намирам. 12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, го направи за Моето погребение. 13 Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи. 14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: 15 Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му определиха тридесет сребърника. 16 И оттогава той търсеше удобен случай, за да Го предаде. 17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? 18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят каза: Времето Ми е близо – у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си. 19 И учениците направиха, както им заръча Иисус, и приготвиха Пасхата. 20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици. 21 И като ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 А те бяха пренаскърбени и започнаха един по един всички да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 А Той в отговор каза: Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде. 24 Човешкият Син отива, както е писано за Него[1]; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил. 25 А Юда, който Го предаде, в отговор каза: Да не съм аз, Равви? Иисус му каза: Ти каза. 26 И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло. 27 Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички! 28 Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете. 29 Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. 30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 31 Тогава Иисус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат[2].“ 32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. 33 А Петър в отговор Му каза: Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна! 34 Иисус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от Менст. 75;. 35 Петър Му каза: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и всичките ученици. 36 Тогава Иисус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и каза на учениците Си: Седете тук, докато отида там и се помоля. 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува. 38 Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен. 39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш. 40 И дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Как! Не можахте ли поне един час да бдите с Мен? 41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. 42 Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля. 43 И като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали. 44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи. 45 Тогава дойде при учениците и им каза: Спете и почивайте! Ето, наближи часът, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 46 Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава. 47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество с мечове и тояги от главните свещеници и народните старейшини. 48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49 И веднага се приближи до Иисус и каза: Здравей, Равви! И Го целуваше. 50 А Иисус му каза: Приятелю, за какво си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха. 51 И ето, един от тези, които бяха с Иисус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, му отсече ухото. 52 Тогава Иисус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат. 53 Или мислиш, че не мога да се помоля на Моя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде такаст. 24;? 55 В същия час Иисус каза на множествата: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте. 56 Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците[3]. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. 57 А тези, които бяха хванали Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. 58 А Петър Го следваше отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края. 59 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият, 60 но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха: 61 Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. 62 Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? 63 Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син? 64 Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. 65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? 66 А те в отговор казаха: Той заслужава смъртно наказание. 67 Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го блъскат, а други Му удряха плесници и Му казваха: 68 Пророкувай ни, Христе! Кой Те удари? 69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Иисус Галилеянина. 70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш. 71 И когато излезе в преддверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина. 72 А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава. 74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя. 75 И Петър си спомни думата на Иисус, който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Менст. 34;. И той излезе вън и плака горко. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Матей 26

English Standard Version

от Crossway
1 When Jesus had finished all these sayings, he said to his disciples, 2 “You know that after two days the Passover is coming, and the Son of Man will be delivered up to be crucified.” (Мт 20:18; Мт 26:24; Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 6:4) 3 Then the chief priests and the elders of the people gathered in the palace of the high priest, whose name was Caiaphas, (Пс 2:2; Мт 26:57; Мт 26:58; Мт 26:69; Лк 3:2; Лк 11:21; Йн 11:47; Йн 11:49; Йн 18:13; Йн 18:15; Д А 4:6; Д А 4:27; Отк 11:2) 4 and plotted together in order to arrest Jesus by stealth and kill him. (Мт 21:46; Йн 11:53) 5 But they said, “Not during the feast, lest there be an uproar among the people.” (Мт 27:24) 6 Now when Jesus was at Bethany in the house of Simon the leper,[1] (Мт 21:17; Мк 14:3; Лк 7:37; Йн 11:18; Йн 12:1) 7 a woman came up to him with an alabaster flask of very expensive ointment, and she poured it on his head as he reclined at table. 8 And when the disciples saw it, they were indignant, saying, “Why this waste? 9 For this could have been sold for a large sum and given to the poor.” (Йн 13:29) 10 But Jesus, aware of this, said to them, “Why do you trouble the woman? For she has done a beautiful thing to me. (Мт 16:8) 11 For you always have the poor with you, but you will not always have me. (Вт 15:11; Мт 9:15; Йн 7:33) 12 In pouring this ointment on my body, she has done it to prepare me for burial. (Йн 19:40) 13 Truly, I say to you, wherever this gospel is proclaimed in the whole world, what she has done will also be told in memory of her.” (Мт 24:14; Д А 10:4) 14 Then one of the twelve, whose name was Judas Iscariot, went to the chief priests (Мт 10:4; Мт 27:3; Мк 14:10; Лк 22:3; Йн 6:71; Йн 12:4; Йн 13:2; Йн 13:27; Йн 13:30; Д А 1:16) 15 and said, “What will you give me if I deliver him over to you?” And they paid him thirty pieces of silver. (Бит 23:16; Изх 21:32; Ер 32:9; Зах 11:12; Мт 27:3; Мт 27:9) 16 And from that moment he sought an opportunity to betray him. (Мт 20:18) 17 Now on the first day of Unleavened Bread the disciples came to Jesus, saying, “Where will you have us prepare for you to eat the Passover?” (Изх 12:18; Мк 14:12; Лк 22:7) 18 He said, “Go into the city to a certain man and say to him, ‘The Teacher says, My time is at hand. I will keep the Passover at your house with my disciples.’” (Мт 26:45; Йн 7:6; Йн 7:8; Йн 7:30; Йн 8:20; Йн 11:28; Йн 13:1; Йн 17:1) 19 And the disciples did as Jesus had directed them, and they prepared the Passover. 20 When it was evening, he reclined at table with the twelve.[2] (Мк 14:17; Лк 22:14; Лк 22:21; Йн 13:21) 21 And as they were eating, he said, “Truly, I say to you, one of you will betray me.” (Йн 6:70) 22 And they were very sorrowful and began to say to him one after another, “Is it I, Lord?” 23 He answered, “He who has dipped his hand in the dish with me will betray me. (Йн 13:18) 24 The Son of Man goes as it is written of him, but woe to that man by whom the Son of Man is betrayed! It would have been better for that man if he had not been born.” (Мт 18:7; Мт 26:54; Мт 26:56; Мк 9:12; Лк 18:31; Лк 24:25; Лк 24:46; Йн 17:12; Д А 17:2; Д А 26:22; 1 Кор 15:3; 1 Пет 1:10) 25 Judas, who would betray him, answered, “Is it I, Rabbi?” He said to him, “You have said so.” (Мт 26:49; Мт 26:64; Лк 22:70; Йн 1:38) 26 Now as they were eating, Jesus took bread, and after blessing it broke it and gave it to the disciples, and said, “Take, eat; this is my body.” (Мт 14:19; Мк 14:22; Лк 22:18; Йн 6:53; 1 Кор 10:16; 1 Кор 11:23) 27 And he took a cup, and when he had given thanks he gave it to them, saying, “Drink of it, all of you, (Мт 15:36) 28 for this is my blood of the[3] covenant, which is poured out for many for the forgiveness of sins. (Изх 24:8; Зах 9:11; Мт 20:28; Мт 26:26; Мк 1:4; Лк 1:77; Евр 13:20) 29 I tell you I will not drink again of this fruit of the vine until that day when I drink it new with you in my Father’s kingdom.” (Мт 13:43) 30 And when they had sung a hymn, they went out to the Mount of Olives. (Мт 21:1; Мк 14:26; Лк 22:39; Йн 18:1) 31 Then Jesus said to them, “You will all fall away because of me this night. For it is written, ‘I will strike the shepherd, and the sheep of the flock will be scattered.’ (Зах 13:7; Йн 16:32) 32 But after I am raised up, I will go before you to Galilee.” (Мт 28:7; Мт 28:10; Мт 28:16; Мк 16:7) 33 Peter answered him, “Though they all fall away because of you, I will never fall away.” (Лк 22:31; Лк 22:33) 34 Jesus said to him, “Truly, I tell you, this very night, before the rooster crows, you will deny me three times.” (Мт 26:75; Лк 22:34; Йн 13:38) 35 Peter said to him, “Even if I must die with you, I will not deny you!” And all the disciples said the same. (Лк 22:33; Йн 13:37) 36 Then Jesus went with them to a place called Gethsemane, and he said to his disciples, “Sit here, while I go over there and pray.” (Мт 26:30; Мк 14:32; Лк 22:40) 37 And taking with him Peter and the two sons of Zebedee, he began to be sorrowful and troubled. (Мт 4:21; Мт 17:1) 38 Then he said to them, “My soul is very sorrowful, even to death; remain here, and watch[4] with me.” (Пс 42:5; Мт 24:42; Йн 12:27) 39 And going a little farther he fell on his face and prayed, saying, “My Father, if it be possible, let this cup pass from me; nevertheless, not as I will, but as you will.” (Мт 20:22; Мт 26:42; Йн 5:30; Йн 6:38; Фил 2:8; Евр 5:7) 40 And he came to the disciples and found them sleeping. And he said to Peter, “So, could you not watch with me one hour? 41 Watch and pray that you may not enter into temptation. The spirit indeed is willing, but the flesh is weak.” (Мт 6:13; Мт 26:38; 1 Пет 4:7) 42 Again, for the second time, he went away and prayed, “My Father, if this cannot pass unless I drink it, your will be done.” (Мт 6:10; Мт 26:39) 43 And again he came and found them sleeping, for their eyes were heavy. (Лк 9:32) 44 So, leaving them again, he went away and prayed for the third time, saying the same words again. (2 Кор 12:8) 45 Then he came to the disciples and said to them, “Sleep and take your rest later on.[5] See, the hour is at hand, and the Son of Man is betrayed into the hands of sinners. (Мт 17:22; Мт 20:18; Мт 26:18; Лк 22:53; Йн 12:23; Йн 12:27; Йн 13:1; Йн 17:1) 46 Rise, let us be going; see, my betrayer is at hand.” 47 While he was still speaking, Judas came, one of the twelve, and with him a great crowd with swords and clubs, from the chief priests and the elders of the people. (Мт 26:14; Мк 14:43; Лк 22:47; Йн 18:3; Д А 1:16) 48 Now the betrayer had given them a sign, saying, “The one I will kiss is the man; seize him.” 49 And he came up to Jesus at once and said, “Greetings, Rabbi!” And he kissed him. (Мт 26:25) 50 Jesus said to him, “Friend, do what you came to do.”[6] Then they came up and laid hands on Jesus and seized him. (Мт 20:13; Мт 22:12; Йн 13:27) 51 And behold, one of those who were with Jesus stretched out his hand and drew his sword and struck the servant[7] of the high priest and cut off his ear. (Лк 22:38) 52 Then Jesus said to him, “Put your sword back into its place. For all who take the sword will perish by the sword. (Бит 9:6; Ез 35:6; Отк 13:10) 53 Do you think that I cannot appeal to my Father, and he will at once send me more than twelve legions of angels? (4 Цар 6:17; Дан 7:10; Мт 4:11; Лк 8:30; Лк 22:43; Йн 10:18; Йн 18:36) 54 But how then should the Scriptures be fulfilled, that it must be so?” (Мт 1:22; Мт 26:24) 55 At that hour Jesus said to the crowds, “Have you come out as against a robber, with swords and clubs to capture me? Day after day I sat in the temple teaching, and you did not seize me. (Мт 4:23; Мт 21:23; Лк 2:46; Йн 8:2; Йн 18:20) 56 But all this has taken place that the Scriptures of the prophets might be fulfilled.” Then all the disciples left him and fled. (Пс 88:8; Пс 88:18; Мт 26:31; Мт 26:54; Йн 16:32) 57 Then those who had seized Jesus led him to Caiaphas the high priest, where the scribes and the elders had gathered. (Мт 26:3; Мк 14:53; Лк 22:54; Йн 18:12; Йн 18:19) 58 And Peter was following him at a distance, as far as the courtyard of the high priest, and going inside he sat with the guards to see the end. (Мт 26:57; Йн 7:32; Йн 18:3; Йн 18:15) 59 Now the chief priests and the whole council[8] were seeking false testimony against Jesus that they might put him to death, (Д А 6:11) 60 but they found none, though many false witnesses came forward. At last two came forward (Вт 19:15; Пс 27:12; Пс 35:11) 61 and said, “This man said, ‘I am able to destroy the temple of God, and to rebuild it in three days.’” (Мт 27:40; Йн 2:19; Д А 6:14) 62 And the high priest stood up and said, “Have you no answer to make? What is it that these men testify against you?”[9] 63 But Jesus remained silent. And the high priest said to him, “I adjure you by the living God, tell us if you are the Christ, the Son of God.” (Лев 5:1; 1 Цар 14:24; 1 Цар 14:26; Ис 53:7; Мт 1:17; Мт 14:33; Мт 16:16; Мт 22:42; Мт 27:12; Мт 27:14; Мк 5:7; Лк 22:67; Йн 10:24; Йн 19:9) 64 Jesus said to him, “You have said so. But I tell you, from now on you will see the Son of Man seated at the right hand of Power and coming on the clouds of heaven.” (Пс 110:1; Мт 16:27; Мт 24:30; Мт 26:25; Мк 16:19; Евр 1:3) 65 Then the high priest tore his robes and said, “He has uttered blasphemy. What further witnesses do we need? You have now heard his blasphemy. (Чис 14:6; Мт 9:3; Йн 10:36; Д А 14:14) 66 What is your judgment?” They answered, “He deserves death.” (Лев 24:16) 67 Then they spit in his face and struck him. And some slapped him, (Ис 50:6; Мт 5:39; Мт 27:30; Мк 10:34; Лк 22:63; Йн 18:22; Д А 23:2) 68 saying, “Prophesy to us, you Christ! Who is it that struck you?” (Мт 26:63) 69 Now Peter was sitting outside in the courtyard. And a servant girl came up to him and said, “You also were with Jesus the Galilean.” (Мт 26:3; Мк 14:66; Лк 22:55; Йн 18:16; Йн 18:25) 70 But he denied it before them all, saying, “I do not know what you mean.” 71 And when he went out to the entrance, another servant girl saw him, and she said to the bystanders, “This man was with Jesus of Nazareth.” (Мт 2:23) 72 And again he denied it with an oath: “I do not know the man.” 73 After a little while the bystanders came up and said to Peter, “Certainly you too are one of them, for your accent betrays you.” (Съд 12:6) 74 Then he began to invoke a curse on himself and to swear, “I do not know the man.” And immediately the rooster crowed. 75 And Peter remembered the saying of Jesus, “Before the rooster crows, you will deny me three times.” And he went out and wept bitterly. (Мт 26:34; Д А 3:13) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.