Влезте безплатно

Матей 27

Верен

от Veren
1 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Иисус, за да Го убият. 2 И като Го вързаха, Го заведоха и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски. 3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че беше осъден, се разкая и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза: 4 Съгреших, че предадох невинна кръвст. 24;. А те казаха: На нас какво ни е от това? Ти гледай. 5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси. 6 А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в касата на храма, понеже са цена на кръв. 7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, в която да се погребват чужденци. 8 Затова онази нива е наречена и до днес Кръвна нива. 9 Тогава се изпълни говореното чрез пророк Еремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, когото оцениха израилевите синове, 10 и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“ 11 А Иисус застана пред управителя. И управителят Го попита, като каза: Ти юдейският Цар ли си?[1] А Иисус му каза: Ти казваш. 12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше. 13 Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Теб? 14 Но Той не му отговори на нито едно нещост. 12;, така че управителят се чудеше много. 15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на множеството един от затворниците, когото биха поискали. 16 А тогава имаха един прочут затворник на име Варава. 17 И така, когато се бяха събрали, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисус, наричан Христос? 18 Понеже знаеше, че от завист Го предаваха. 19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Нямай нищо с този Праведник, защото днес много пострадах насън поради Него. 20 А главните свещеници и старейшините убедиха множествата да изпросят Варава, а Иисус да убият. 21 Управителят в отговор им каза: Кого от двамата искате да ви пусна? И те казаха: Варава. 22 Пилат им каза: Тогава какво да правя с Иисус, наричан Христос[2]? Те всички казаха: Разпъни Го! 23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Разпъни Го! 24 И така, Пилат, като видя, че никак не помага, а напротив, че се надига размирица, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на този Праведник[3]. Вие гледайте[4]. 25 А целият народ в отговор каза: Кръвта Му да бъде на нас и на децата ни! 26 Тогава той им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде да бъде разпънат. 27 После войниците на управителя заведоха Иисус в преторията и събраха около Него цялата дружина. 28 И като Го съблякоха, Го облякоха в пурпурна мантия. 29 И сплетоха венец от тръни, който наложиха на главата Му, и сложиха тръстика в дясната Му ръка; и като коленичиха пред Него, Му се подиграваха и викаха: Привет, Царю юдейски[5]! 30 И като Го заплюваха, взеха тръстиката и Го удряха по главата. 31 И след като Му се подиграха, Му съблякоха мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат. 32 А на излизане намериха един киринеец на име Симон; него заставиха да носи кръста Му. 33 И като стигнаха на едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място, 34 Му дадоха да пие оцет, примесен с жлъчка[6]; но Той, като вкуси, не прие да пие. 35 И след като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий. 36 И седнаха там да Го пазят. 37 И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Този е Иисус, юдейският Царст. 11;. 38 Заедно с Него бяха разпънати и двама разбойници – един отдясно и един отляво. 39 А минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и говореха: 40 Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста. 41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Му се подиграваха, казвайки: 42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. 43 Упова се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божи Син съм. 44 Със същия укор Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници. 45 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час. 46 А около деветия час Иисус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? – тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 47 Някои от стоящите там, като чуха това, казаха: Той вика Илия. 48 И веднага един от тях се затича, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстика, Му даде да пиест. 34;. 49 А другите казваха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави. 50 А Иисус, като извика пак със силен гласст. 46;, предаде дух. 51 И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, 52 гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени, 53 които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. 54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и това, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина Този беше Син на Бога! 55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Иисус от Галилея и Му служеха; 56 сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майката на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове. 57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус. 58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да му се даде. 59 Йосиф, като взе тялото, Го обви с чиста плащаница 60 и Го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и търколи голям камък на входа на гроба и си отиде. 61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба. 62 И на следващия ден, който беше след деня на приготовлението, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха: 63 Господарю, спомнихме си, че онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна. 64 Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата. 65 Пилат им каза: Вземете стража. Идете и го пазете, както знаете. 66 И те отидоха и завардиха гроба, като запечатаха камъка и поставиха стражата. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Матей 27

English Standard Version

от Crossway
1 When morning came, all the chief priests and the elders of the people took counsel against Jesus to put him to death. (Мт 26:4; Мк 15:1; Лк 22:66) 2 And they bound him and led him away and delivered him over to Pilate the governor. (Мт 20:19; Лк 3:1; Лк 13:1; Лк 23:1; Йн 18:28; Д А 3:13; Д А 4:27; 1 Тим 6:13) 3 Then when Judas, his betrayer, saw that Jesus[1] was condemned, he changed his mind and brought back the thirty pieces of silver to the chief priests and the elders, (Мт 21:29; Мт 26:14; Мт 26:15) 4 saying, “I have sinned by betraying innocent blood.” They said, “What is that to us? See to it yourself.” (Мт 27:24) 5 And throwing down the pieces of silver into the temple, he departed, and he went and hanged himself. (2 Цар 17:23; Д А 1:18) 6 But the chief priests, taking the pieces of silver, said, “It is not lawful to put them into the treasury, since it is blood money.” (Мк 12:41; Мк 12:43; Лк 21:1; Йн 8:20) 7 So they took counsel and bought with them the potter’s field as a burial place for strangers. 8 Therefore that field has been called the Field of Blood to this day. (Мт 28:15; Д А 1:19) 9 Then was fulfilled what had been spoken by the prophet Jeremiah, saying, “And they took the thirty pieces of silver, the price of him on whom a price had been set by some of the sons of Israel, (Зах 11:13; Мт 1:22) 10 and they gave them for the potter’s field, as the Lord directed me.” 11 Now Jesus stood before the governor, and the governor asked him, “Are you the King of the Jews?” Jesus said, “You have said so.” (Мт 2:2; Мт 27:29; Мт 27:37; Мт 27:42; Мк 15:2; Лк 22:70; Лк 23:2; Йн 18:29; Йн 18:39; Йн 19:3; 1 Тим 6:13) 12 But when he was accused by the chief priests and elders, he gave no answer. (Мт 26:63) 13 Then Pilate said to him, “Do you not hear how many things they testify against you?” (Йн 19:10) 14 But he gave him no answer, not even to a single charge, so that the governor was greatly amazed. 15 Now at the feast the governor was accustomed to release for the crowd any one prisoner whom they wanted. (Мк 15:6; Лк 23:18; Йн 18:39; Йн 19:16) 16 And they had then a notorious prisoner called Barabbas. 17 So when they had gathered, Pilate said to them, “Whom do you want me to release for you: Barabbas, or Jesus who is called Christ?” (Мт 27:22) 18 For he knew that it was out of envy that they had delivered him up. (Йн 12:19) 19 Besides, while he was sitting on the judgment seat, his wife sent word to him, “Have nothing to do with that righteous man, for I have suffered much because of him today in a dream.” (Мт 2:12; Мт 27:24; Лк 23:47; Йн 19:13) 20 Now the chief priests and the elders persuaded the crowd to ask for Barabbas and destroy Jesus. (Д А 3:14) 21 The governor again said to them, “Which of the two do you want me to release for you?” And they said, “Barabbas.” 22 Pilate said to them, “Then what shall I do with Jesus who is called Christ?” They all said, “Let him be crucified!” (Д А 13:28) 23 And he said, “Why? What evil has he done?” But they shouted all the more, “Let him be crucified!” (Лк 23:41; Йн 8:46) 24 So when Pilate saw that he was gaining nothing, but rather that a riot was beginning, he took water and washed his hands before the crowd, saying, “I am innocent of this man’s blood;[2] see to it yourselves.” (Вт 21:6; Пс 26:6; Пс 73:13; Мт 26:5; Мт 27:4; Мт 27:19) 25 And all the people answered, “His blood be on us and on our children!” (Изх 20:5; И Н 2:19; П Ер 5:7; Мт 23:35; Д А 5:28) 26 Then he released for them Barabbas, and having scourged[3] Jesus, delivered him to be crucified. (Ис 50:6; Ис 53:5; Мт 20:19; Лк 23:16; Йн 19:1) 27 Then the soldiers of the governor took Jesus into the governor’s headquarters,[4] and they gathered the whole battalion[5] before him. (Мк 15:16; Йн 18:28; Йн 18:33; Йн 19:2; Йн 19:9; Д А 10:1; Д А 23:35; Фил 1:13) 28 And they stripped him and put a scarlet robe on him, (Лк 23:11; Отк 18:12; Отк 18:16) 29 and twisting together a crown of thorns, they put it on his head and put a reed in his right hand. And kneeling before him, they mocked him, saying, “Hail, King of the Jews!” (Мт 20:19; Мт 27:11) 30 And they spit on him and took the reed and struck him on the head. (Мт 26:67) 31 And when they had mocked him, they stripped him of the robe and put his own clothes on him and led him away to crucify him. (Ис 53:7) 32 As they went out, they found a man of Cyrene, Simon by name. They compelled this man to carry his cross. (Чис 15:35; Мт 21:39; Мк 15:21; Лк 23:26; Йн 19:17; Евр 13:12) 33 And when they came to a place called Golgotha (which means Place of a Skull), (Мк 15:22; Лк 23:32; Лк 23:44; Йн 19:17; Йн 19:23; Йн 19:28) 34 they offered him wine to drink, mixed with gall, but when he tasted it, he would not drink it. (Пс 69:21; Д А 8:23) 35 And when they had crucified him, they divided his garments among them by casting lots. (Пс 22:18) 36 Then they sat down and kept watch over him there. (Пс 22:17; Мт 27:54) 37 And over his head they put the charge against him, which read, “This is Jesus, the King of the Jews.” (Мт 27:11; Мт 27:29) 38 Then two robbers were crucified with him, one on the right and one on the left. (Мт 20:21; Йн 18:40) 39 And those who passed by derided him, wagging their heads (Йов 16:4; Пс 22:7; Пс 109:25; Ис 37:22; Ер 18:16; П Ер 1:12; П Ер 2:15; Лк 22:65; Лк 23:39; Як 2:7) 40 and saying, “You who would destroy the temple and rebuild it in three days, save yourself! If you are the Son of God, come down from the cross.” (Мт 4:3; Мт 4:6; Мт 14:33; Мт 26:61; Мт 26:63; Мт 27:43) 41 So also the chief priests, with the scribes and elders, mocked him, saying, 42 “He saved others; he cannot save himself. He is the King of Israel; let him come down now from the cross, and we will believe in him. (Мт 26:53; Мт 27:37; Лк 4:23; Йн 1:49; Йн 10:18; Йн 12:13) 43 He trusts in God; let God deliver him now, if he desires him. For he said, ‘I am the Son of God.’” (Пс 22:8) 44 And the robbers who were crucified with him also reviled him in the same way. (Лк 23:39) 45 Now from the sixth hour[6] there was darkness over all the land[7] until the ninth hour.[8] 46 And about the ninth hour Jesus cried out with a loud voice, saying, “Eli, Eli, lema sabachthani?” that is, “My God, my God, why have you forsaken me?” (Пс 22:1; Евр 5:7) 47 And some of the bystanders, hearing it, said, “This man is calling Elijah.” 48 And one of them at once ran and took a sponge, filled it with sour wine, and put it on a reed and gave it to him to drink. (Рут 2:14; Пс 69:21) 49 But the others said, “Wait, let us see whether Elijah will come to save him.” 50 And Jesus cried out again with a loud voice and yielded up his spirit. (Мт 27:46; Йн 10:18) 51 And behold, the curtain of the temple was torn in two, from top to bottom. And the earth shook, and the rocks were split. (Изх 26:31; 2 Лет 3:14; Мт 27:54) 52 The tombs also were opened. And many bodies of the saints who had fallen asleep were raised, (Дан 7:18; Дан 7:22; Йн 11:11; Д А 7:60; Д А 13:36; 1 Кор 15:6; 1 Кор 15:18; 1 Кор 15:20; 1 Сол 4:13; 2 Пет 3:4) 53 and coming out of the tombs after his resurrection they went into the holy city and appeared to many. (Мт 4:5) 54 When the centurion and those who were with him, keeping watch over Jesus, saw the earthquake and what took place, they were filled with awe and said, “Truly this was the Son[9] of God!” (Мт 27:36; Мт 27:43; Мк 15:39; Лк 23:47; Лк 23:49) 55 There were also many women there, looking on from a distance, who had followed Jesus from Galilee, ministering to him, (Пс 38:11; Лк 8:2; Йн 19:25) 56 among whom were Mary Magdalene and Mary the mother of James and Joseph and the mother of the sons of Zebedee. (Мт 20:20; Мт 27:55; Мк 15:40) 57 When it was evening, there came a rich man from Arimathea, named Joseph, who also was a disciple of Jesus. (Мк 15:42; Лк 23:50; Йн 19:38) 58 He went to Pilate and asked for the body of Jesus. Then Pilate ordered it to be given to him. 59 And Joseph took the body and wrapped it in a clean linen shroud 60 and laid it in his own new tomb, which he had cut in the rock. And he rolled a great stone to the entrance of the tomb and went away. (Ис 22:16; Ис 53:9; Мк 16:4; Йн 11:38) 61 Mary Magdalene and the other Mary were there, sitting opposite the tomb. (Мт 27:56; Мт 28:1) 62 The next day, that is, after the day of Preparation, the chief priests and the Pharisees gathered before Pilate (Мк 15:42; Лк 23:54; Йн 19:14; Йн 19:31; Йн 19:42) 63 and said, “Sir, we remember how that impostor said, while he was still alive, ‘After three days I will rise.’ (Мт 16:21; Мт 17:23; Мт 20:19; Мт 26:61; Мт 27:64; Мт 28:6; Мк 8:31; Мк 10:34; Лк 9:22; Лк 18:33; Лк 24:6; Йн 2:19; Йн 7:12) 64 Therefore order the tomb to be made secure until the third day, lest his disciples go and steal him away and tell the people, ‘He has risen from the dead,’ and the last fraud will be worse than the first.” (Мт 28:13) 65 Pilate said to them, “You have a guard[10] of soldiers. Go, make it as secure as you can.” (Мт 28:11) 66 So they went and made the tomb secure by sealing the stone and setting a guard. (Дан 6:17) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.