Влезте безплатно

Деяния 13

Верен

от Veren
1 А в църквата, която беше в Антиохия, имаше някои пророци и учители: Варнава и Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод, и Савел. 2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал. 3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. 4 И така, изпратени от Светия Дух, те слязоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър. 5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник[1]. 6 И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус, 7 който беше с управителя, Сергий Павел, един разумен човек. Той повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово. 8 Но магьосникът Елима, защото така се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне управителя от вярата. 9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Свети Дух, се вгледа в него 10 и каза: О, ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враг на всяка правда, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа? 11 И сега, ето, ръката на Господа е върху теб: ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И веднага върху него падна мрак и тъмнина; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка. 12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение. 13 А Павел и придружителите му, като отплаваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим. 14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата[2] и седнаха. 15 И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата изпратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете. 16 Така че Павел стана и като помаха с ръка, каза: Израилтяни и вие, които се боите от Бога, слушайте. 17 Бог на този израилев народ избра бащите ни и издигна народа, когато пребиваваха като чужденци в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея. 18 И в продължение на около четиридесет години ги търпя в пустинята. 19 И като изтреби седем народа в ханаанската земя, им раздели тяхната земя да им бъде наследство. 20 След това им дава съдии за около четиристотин и петдесет години, до пророк Самуил. 21 После поискаха цар и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от вениаминовото племе, за четиридесет години. 22 И като го махна, им издигна Давид за цар, за когото и свидетелства, като каза: „Намерих Давид, сина на Есей, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля[3].“ 23 От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Иисус, 24 след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението на покаяние на целия израилев народ. 25 И като свършваше пътя си, Йоан казваше: Кой мислите, че съм аз? Не съм Христос; но ето, след мен идва Един, на когото не съм достоен да развържа сандалите на краката. 26 Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасениест. 46;. 27 Защото жителите на Ерусалим и техните началници, като не Го познаха и без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха. 28 И макар че не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, пак поискаха от Пилат да бъде убит. 29 И когато изпълниха всичко, което беше написано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб. 30 Но Бог Го възкреси от мъртвите. 31 И в продължение на много дни Той се явяваше на тези, които се бяха изкачили с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са Негови свидетели пред народа. 32 И ние ви носим сега блага вест за обещанието, дадено на бащите, 33 че Бог го изпълни за нас, техните деца, като издигна Иисус; както е писано и във втория Псалм: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“ 34 А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в изтлението, бе казал така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“ 35 Затова и в друг псалм казва: „Няма да оставиш Своя Светия да види изтление.“ 36 Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля[4], заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление. 37 А Този, когото Бог възкреси, не видя изтление. 38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва опрощаване на греховете; 39 и че чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон. 40 Затова внимавайте, да не би да ви постигне казаното от пророците: 41 „Погледнете, презрители, учудете се и се погубете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни – дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой.“ 42 Когато си излизаха (от юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота. 43 И когато събранието в синагогата се разпусна, много от юдеите и от благочестивите прозелити последваха Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат. 44 На следващата събота се събра почти целият град, за да чуе Божието слово. 45 Но юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист и като противоречаха и хулеха, се противопоставяха на това, което говореше Павел. 46 Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието слово[5]; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците. 47 Защото така ни заповяда Господ: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“ 48 И езичниците, като чуха това, се радваха и славеха Господното слово; и повярваха всички, които бяха определени за вечен живот. 49 И Господното слово се разпространяваше по цялата тази област. 50 Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област. 51 А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония. 52 А учениците се изпълниха с радост и със Свети Дух. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Деяния 13

English Standard Version

от Crossway
1 Now there were in the church at Antioch prophets and teachers, Barnabas, Simeon who was called Niger,[1] Lucius of Cyrene, Manaen a lifelong friend of Herod the tetrarch, and Saul. (Лк 3:1; Д А 11:22; Д А 11:27; Д А 15:32; Д А 19:6; Д А 21:9; Рим 12:6; 1 Кор 12:28) 2 While they were worshiping the Lord and fasting, the Holy Spirit said, “Set apart for me Barnabas and Saul for the work to which I have called them.” (Д А 8:29; Д А 9:15; Д А 20:28; Рим 1:1; Гал 1:15) 3 Then after fasting and praying they laid their hands on them and sent them off. (Д А 6:6; Д А 14:26) 4 So, being sent out by the Holy Spirit, they went down to Seleucia, and from there they sailed to Cyprus. (Д А 13:2; Д А 16:6) 5 When they arrived at Salamis, they proclaimed the word of God in the synagogues of the Jews. And they had John to assist them. (Мк 6:2; Д А 9:20; Д А 12:12; Д А 13:14; Д А 13:46; Д А 14:1; Д А 17:1; Д А 17:10; Д А 17:17; Д А 18:4; Д А 18:19; Д А 19:8; Д А 19:22) 6 When they had gone through the whole island as far as Paphos, they came upon a certain magician, a Jewish false prophet named Bar-Jesus. (Мт 7:15; Д А 8:9; Д А 8:11) 7 He was with the proconsul, Sergius Paulus, a man of intelligence, who summoned Barnabas and Saul and sought to hear the word of God. (Д А 13:8; Д А 13:12; Д А 18:12; Д А 19:38) 8 But Elymas the magician (for that is the meaning of his name) opposed them, seeking to turn the proconsul away from the faith. (Изх 7:11; Д А 13:6; Д А 13:7; Д А 13:12; 2 Тим 3:8) 9 But Saul, who was also called Paul, filled with the Holy Spirit, looked intently at him (Д А 4:8) 10 and said, “You son of the devil, you enemy of all righteousness, full of all deceit and villainy, will you not stop making crooked the straight paths of the Lord? (Ос 14:9; Мих 3:9; Мт 13:38; Д А 18:14; Д А 18:25; 2 Пет 2:15) 11 And now, behold, the hand of the Lord is upon you, and you will be blind and unable to see the sun for a time.” Immediately mist and darkness fell upon him, and he went about seeking people to lead him by the hand. (Изх 9:3; 1 Цар 5:6; 1 Цар 5:11; Пс 32:4; Д А 9:8; Д А 11:21; Д А 22:11; Евр 10:31; 1 Пет 5:6) 12 Then the proconsul believed, when he saw what had occurred, for he was astonished at the teaching of the Lord. (Д А 13:49; Д А 15:35) 13 Now Paul and his companions set sail from Paphos and came to Perga in Pamphylia. And John left them and returned to Jerusalem, (Д А 12:12; Д А 13:5) 14 but they went on from Perga and came to Antioch in Pisidia. And on the Sabbath day they went into the synagogue and sat down. (Д А 13:5; Д А 13:42; Д А 13:44; Д А 16:13; Д А 17:2; Д А 18:4) 15 After the reading from the Law and the Prophets, the rulers of the synagogue sent a message to them, saying, “Brothers, if you have any word of encouragement for the people, say it.” (Мк 5:22; Лк 16:16; Д А 15:21; Евр 13:22) 16 So Paul stood up, and motioning with his hand said: “Men of Israel and you who fear God, listen. (Д А 10:2; Д А 10:22; Д А 12:17; Д А 13:26) 17 The God of this people Israel chose our fathers and made the people great during their stay in the land of Egypt, and with uplifted arm he led them out of it. (Изх 1:1; Изх 1:7; Изх 1:12; Изх 6:6; Изх 13:14; Изх 13:16; Чис 24:7; Вт 7:6; Пс 105:23; Мт 15:31; Д А 7:17) 18 And for about forty years he put up with[2] them in the wilderness. (Вт 9:5; Д А 7:36) 19 And after destroying seven nations in the land of Canaan, he gave them their land as an inheritance. (Вт 7:1; И Н 14:1; И Н 19:51; Пс 78:55; Пс 136:21; Д А 7:45) 20 All this took about 450 years. And after that he gave them judges until Samuel the prophet. (Съд 2:16; Съд 3:9; Д А 3:24) 21 Then they asked for a king, and God gave them Saul the son of Kish, a man of the tribe of Benjamin, for forty years. (1 Цар 8:5; 1 Цар 9:1; 1 Цар 10:1) 22 And when he had removed him, he raised up David to be their king, of whom he testified and said, ‘I have found in David the son of Jesse a man after my heart, who will do all my will.’ (1 Цар 13:14; 1 Цар 15:23; 1 Цар 15:26; 1 Цар 15:28; 1 Цар 16:1; 1 Цар 16:13; 2 Цар 2:4; 2 Цар 5:3; Пс 89:20; Ос 13:11; Д А 7:46; Д А 13:36) 23 Of this man’s offspring God has brought to Israel a Savior, Jesus, as he promised. (Пс 132:11; Мт 1:1; Лк 2:11; Д А 13:32) 24 Before his coming, John had proclaimed a baptism of repentance to all the people of Israel. (Мт 3:1; Мт 3:11; Мк 1:4; Лк 3:3; Д А 1:22; Д А 2:38; Д А 19:4) 25 And as John was finishing his course, he said, ‘What do you suppose that I am? I am not he. No, but behold, after me one is coming, the sandals of whose feet I am not worthy to untie.’ (Мт 3:11; Мк 1:7; Лк 3:16; Йн 1:20; Йн 1:27) 26 “Brothers, sons of the family of Abraham, and those among you who fear God, to us has been sent the message of this salvation. (Д А 4:12; Д А 5:20; Д А 10:36; Д А 13:16; Еф 1:13) 27 For those who live in Jerusalem and their rulers, because they did not recognize him nor understand the utterances of the prophets, which are read every Sabbath, fulfilled them by condemning him. (Лк 24:20; Лк 24:26; Лк 24:44; Д А 3:17; Д А 13:15; Д А 15:21; 2 Кор 3:14) 28 And though they found in him no guilt worthy of death, they asked Pilate to have him executed. (Мк 14:55; Лк 23:22; Лк 23:23; Д А 2:23; Д А 3:14) 29 And when they had carried out all that was written of him, they took him down from the tree and laid him in a tomb. (Мт 27:59; Мк 15:46; Лк 18:31; Лк 23:53; Лк 24:44; Йн 19:28; Йн 19:30; Йн 19:36; Йн 19:38; Йн 19:41; Д А 5:30) 30 But God raised him from the dead, (Д А 2:24) 31 and for many days he appeared to those who had come up with him from Galilee to Jerusalem, who are now his witnesses to the people. (Мк 15:41; Лк 24:48; Д А 1:3; Д А 1:8; Д А 1:11; Д А 2:7) 32 And we bring you the good news that what God promised to the fathers, (Д А 26:6; Рим 4:13; Рим 9:4; Рим 15:8; Гал 3:16) 33 this he has fulfilled to us their children by raising Jesus, as also it is written in the second Psalm, “‘You are my Son, today I have begotten you.’ (Пс 2:7; Лк 1:69; Д А 13:23; Евр 1:5; Евр 5:5) 34 And as for the fact that he raised him from the dead, no more to return to corruption, he has spoken in this way, “‘I will give you the holy and sure blessings of David.’ (Ис 55:3; Д А 13:35; Рим 6:9; Евр 9:25) 35 Therefore he says also in another psalm, “‘You will not let your Holy One see corruption.’ (Пс 16:10; Д А 2:27) 36 For David, after he had served the purpose of God in his own generation, fell asleep and was laid with his fathers and saw corruption, (Съд 2:10; 2 Цар 7:12; 3 Цар 2:10; Д А 2:29; Д А 13:22; Д А 20:27) 37 but he whom God raised up did not see corruption. (Д А 13:30) 38 Let it be known to you therefore, brothers, that through this man forgiveness of sins is proclaimed to you, (Лк 24:47; Д А 5:31; 1 Йн 2:12) 39 and by him everyone who believes is freed[3] from everything from which you could not be freed by the law of Moses. (Д А 10:43; Рим 2:13; Рим 3:20; Рим 3:28; Рим 8:3; Гал 2:16; Гал 3:11; Еф 2:9; 2 Тим 1:9; Тит 3:5; Евр 7:19) 40 Beware, therefore, lest what is said in the Prophets should come about: 41 “‘Look, you scoffers, be astounded and perish; for I am doing a work in your days, a work that you will not believe, even if one tells it to you.’” (Ис 29:14; Ав 1:5) 42 As they went out, the people begged that these things might be told them the next Sabbath. 43 And after the meeting of the synagogue broke up, many Jews and devout converts to Judaism followed Paul and Barnabas, who, as they spoke with them, urged them to continue in the grace of God. (Мт 23:15; Д А 2:11; Д А 6:5; Д А 11:23; Д А 13:50; Д А 16:14; Д А 17:4; Д А 17:17; Юда 1:4; Юда 1:21) 44 The next Sabbath almost the whole city gathered to hear the word of the Lord. 45 But when the Jews[4] saw the crowds, they were filled with jealousy and began to contradict what was spoken by Paul, reviling him. (Д А 5:17; Д А 18:6; Д А 19:9; Д А 26:11; 1 Сол 2:16; 1 Тим 1:20) 46 And Paul and Barnabas spoke out boldly, saying, “It was necessary that the word of God be spoken first to you. Since you thrust it aside and judge yourselves unworthy of eternal life, behold, we are turning to the Gentiles. (Мт 21:43; Мт 22:8; Д А 3:26; Д А 9:15; Д А 13:5; Д А 13:14; Д А 18:6; Д А 22:21; Д А 26:17; Д А 26:20; Д А 28:28) 47 For so the Lord has commanded us, saying, “‘I have made you a light for the Gentiles, that you may bring salvation to the ends of the earth.’” (Ис 42:6; Ис 45:22; Ис 49:6; Лк 2:32; Д А 1:8; Д А 11:18; Д А 13:26) 48 And when the Gentiles heard this, they began rejoicing and glorifying the word of the Lord, and as many as were appointed to eternal life believed. (2 Сол 1:12) 49 And the word of the Lord was spreading throughout the whole region. 50 But the Jews incited the devout women of high standing and the leading men of the city, stirred up persecution against Paul and Barnabas, and drove them out of their district. (Д А 14:2; Д А 14:19; Д А 17:5; Д А 17:12; Д А 17:13; Д А 18:12; Д А 20:3; Д А 20:19; Д А 21:27; 1 Сол 2:15; 2 Тим 3:11) 51 But they shook off the dust from their feet against them and went to Iconium. (Мт 10:14; Мк 6:11; Лк 9:5; Д А 18:6) 52 And the disciples were filled with joy and with the Holy Spirit. (Мт 5:12; Йн 16:22; Д А 2:4; 1 Сол 1:6) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.