от Veren1Около това време цар Ирод сложи ръце на някои от църквата, за да ги притесни.2И уби с меч Яков, брата на Йоан.3И като видя, че това се хареса на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове.4И като го задържа, го хвърли в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение след Пасхата да го изведе пред народа.5И така, те пазеха Петър в тъмницата, а църквата беше в постоянна молитва към Бога за него.6И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата пазеха тъмницата.7И ето, Господен ангел застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър отстрани, го събуди и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му.8И ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ме последвай!9И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение.10А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и те излязоха и изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.11А когато Петър дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всички очаквания на юдейския народ.12И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, който се наричаше и Марк[1], където мнозина бяха събрани и се молеха.13И когато почука на вратичката на портата, една слугиня на име Рода излезе да чуе кой е.14И като позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се затича и извести, че Петър стои пред портата.15А те ѝ казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че е така. Тогава те казаха: Това е неговият ангел.16А Петър продължаваше да чука; и когато отвориха, го видяха и се смаяха.17А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как Господ го е извел от тъмницата. И им каза: Разкажете това на Яков и на братята. И излезе и отиде на друго място.18А като се съмна, сред войниците настана немалък смут – какво ли е станало с Петър.19А Ирод, като го потърси и не го намери, разследва стражарите и заповяда да ги убият. И слезе от Юдея в Кесария и там живееше.20А Ирод беше много разгневен на тирците и сидонците; но те дойдоха единодушно при него и като спечелиха поддръжката на царския камериер Власт, поискаха мир, защото тяхната област се хранеше от царската.21И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.22А народът извика: Глас божи, а не човешки!23И веднага един Господен ангел го порази, понеже не въздаде слава на Бога; и той беше изяден от червеи и умря.24А Божието Слово растеше и се умножаваше.25А Варнава и Савел, като свършиха службата си, се върнаха от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, който се наричаше и Марк[2].
1About that time Herod the king laid violent hands on some who belonged to the church.2He killed James the brother of John with the sword, (Мт 4:21; Мт 20:23; Евр 11:37)3and when he saw that it pleased the Jews, he proceeded to arrest Peter also. This was during the days of Unleavened Bread. (Изх 12:14; Изх 23:15; Д А 20:6; Д А 24:27; Д А 25:9)4And when he had seized him, he put him in prison, delivering him over to four squads of soldiers to guard him, intending after the Passover to bring him out to the people. (Лк 21:12; Йн 19:23)5So Peter was kept in prison, but earnest prayer for him was made to God by the church. (2 Кор 1:11; Еф 6:18)
Peter Is Rescued
6Now when Herod was about to bring him out, on that very night, Peter was sleeping between two soldiers, bound with two chains, and sentries before the door were guarding the prison. (Д А 21:33)7And behold, an angel of the Lord stood next to him, and a light shone in the cell. He struck Peter on the side and woke him, saying, “Get up quickly.” And the chains fell off his hands. (3 Цар 19:7; Лк 2:9; Лк 24:4; Д А 8:26; Д А 16:26)8And the angel said to him, “Dress yourself and put on your sandals.” And he did so. And he said to him, “Wrap your cloak around you and follow me.” (Мк 6:9)9And he went out and followed him. He did not know that what was being done by the angel was real, but thought he was seeing a vision. (Пс 126:1)10When they had passed the first and the second guard, they came to the iron gate leading into the city. It opened for them of its own accord, and they went out and went along one street, and immediately the angel left him. (Д А 5:19; Д А 16:26)11When Peter came to himself, he said, “Now I am sure that the Lord has sent his angel and rescued me from the hand of Herod and from all that the Jewish people were expecting.” (Пс 33:18; Пс 34:7; Пс 91:11; Дан 3:28; Дан 6:22; Лк 15:17; 2 Кор 1:10)12When he realized this, he went to the house of Mary, the mother of John whose other name was Mark, where many were gathered together and were praying. (Д А 12:5; Д А 12:25; Д А 13:5; Д А 13:13; Д А 15:37; Д А 15:39; Кол 4:10; 2 Тим 4:11; Флм 1:24; 1 Пет 5:13)13And when he knocked at the door of the gateway, a servant girl named Rhoda came to answer. (Йн 18:16)14Recognizing Peter’s voice, in her joy she did not open the gate but ran in and reported that Peter was standing at the gate. (Бит 45:26; Лк 24:41)15They said to her, “You are out of your mind.” But she kept insisting that it was so, and they kept saying, “It is his angel!” (Мт 18:10; Евр 1:14)16But Peter continued knocking, and when they opened, they saw him and were amazed.17But motioning to them with his hand to be silent, he described to them how the Lord had brought him out of the prison. And he said, “Tell these things to James and to the brothers.”[1] Then he departed and went to another place. (Йн 21:23; Д А 13:16; Д А 15:13; Д А 19:33; Д А 21:18; Д А 21:40; Гал 1:19; Гал 2:9; Гал 2:12)18Now when day came, there was no little disturbance among the soldiers over what had become of Peter.19And after Herod searched for him and did not find him, he examined the sentries and ordered that they should be put to death. Then he went down from Judea to Caesarea and spent time there. (Д А 16:27; Д А 27:42)
The Death of Herod
20Now Herod was angry with the people of Tyre and Sidon, and they came to him with one accord, and having persuaded Blastus, the king’s chamberlain,[2] they asked for peace, because their country depended on the king’s country for food. (3 Цар 5:9; Езд 3:7; Ез 27:17; Мт 28:14)21On an appointed day Herod put on his royal robes, took his seat upon the throne, and delivered an oration to them.22And the people were shouting, “The voice of a god, and not of a man!”23Immediately an angel of the Lord struck him down, because he did not give God the glory, and he was eaten by worms and breathed his last. (2 Цар 24:16; 4 Цар 19:35; Пс 115:1; Д А 8:26)24But the word of God increased and multiplied. (Д А 6:7)25And Barnabas and Saul returned from[3] Jerusalem when they had completed their service, bringing with them John, whose other name was Mark. (Д А 11:29; Д А 12:12)