1Через два дня [надлежало] быть [празднику] Пасхи и опресноков. И искали первосвященники и книжники, как бы взять Его хитростью и убить;2но говорили: [только] не в праздник, чтобы не произошло возмущения в народе.3И когда был Он в Вифании, в доме Симона прокаженного, и возлежал, – пришла женщина с алавастровым сосудом мира из нарда чистого, драгоценного и, разбив сосуд, возлила Ему на голову.4Некоторые же вознегодовали и говорили между собою: к чему сия трата мира?5Ибо можно было бы продать его более нежели за триста динариев и раздать нищим. И роптали на нее.6Но Иисус сказал: оставьте ее; что ее смущаете? Она доброе дело сделала для Меня.7Ибо нищих всегда имеете с собою и, когда захотите, можете им благотворить; а Меня не всегда имеете.8Она сделала, что могла: предварила помазать тело Мое к погребению.9Истинно говорю вам: где ни будет проповедано Евангелие сие в целом мире, сказано будет, в память ее, и о том, что она сделала.10И пошел Иуда Искариот, один из двенадцати, к первосвященникам, чтобы предать Его им.11Они же, услышав, обрадовались, и обещали дать ему сребренники. И он искал, как бы в удобное время предать Его.12В первый день опресноков, когда заколали пасхального [агнца], говорят Ему ученики Его: где хочешь есть пасху? мы пойдем и приготовим.13И посылает двух из учеников Своих и говорит им: пойдите в город; и встретится вам человек, несущий кувшин воды; последуйте за ним14и куда он войдет, скажите хозяину дома того: Учитель говорит: где комната, в которой бы Мне есть пасху с учениками Моими?15И он покажет вам горницу большую, устланную, готовую: там приготовьте нам.16И пошли ученики Его, и пришли в город, и нашли, как сказал им; и приготовили пасху.17Когда настал вечер, Он приходит с двенадцатью.18И, когда они возлежали и ели, Иисус сказал: истинно говорю вам, один из вас, ядущий со Мною, предаст Меня.19Они опечалились и стали говорить Ему, один за другим: не я ли? и другой: не я ли?20Он же сказал им в ответ: один из двенадцати, обмакивающий со Мною в блюдо.21Впрочем Сын Человеческий идет, как писано о Нем; но горе тому человеку, которым Сын Человеческий предается: лучше было бы тому человеку не родиться.22И когда они ели, Иисус, взяв хлеб, благословил, преломил, дал им и сказал: приимите, ядите; сие есть Тело Мое.23И, взяв чашу, благодарив, подал им: и пили из нее все.24И сказал им: сие есть Кровь Моя Нового Завета, за многих изливаемая.25Истинно говорю вам: Я уже не буду пить от плода виноградного до того дня, когда буду пить новое вино в Царствии Божием.26И, воспев, пошли на гору Елеонскую.27И говорит им Иисус: все вы соблазнитесь о Мне в эту ночь; ибо написано: поражу пастыря, и рассеются овцы.28По воскресении же Моем, Я предваряю вас в Галилее.29Петр сказал Ему: если и все соблазнятся, но не я.30И говорит ему Иисус: истинно говорю тебе, что ты ныне, в эту ночь, прежде нежели дважды пропоет петух, трижды отречешься от Меня.31Но он еще с большим усилием говорил: хотя бы мне надлежало и умереть с Тобою, не отрекусь от Тебя. То же и все говорили.32Пришли в селение, называемое Гефсимания; и Он сказал ученикам Своим: посидите здесь, пока Я помолюсь.33И взял с Собою Петра, Иакова и Иоанна; и начал ужасаться и тосковать.34И сказал им: душа Моя скорбит смертельно; побудьте здесь и бодрствуйте.35И, отойдя немного, пал на землю и молился, чтобы, если возможно, миновал Его час сей;36и говорил: Авва Отче! все возможно Тебе; пронеси чашу сию мимо Меня; но не чего Я хочу, а чего Ты.37Возвращается и находит их спящими, и говорит Петру: Симон! ты спишь? не мог ты бодрствовать один час?38Бодрствуйте и молитесь, чтобы не впасть в искушение: дух бодр, плоть же немощна.39И, опять отойдя, молился, сказав то же слово.40И, возвратившись, опять нашел их спящими, ибо глаза у них отяжелели, и они не знали, что Ему отвечать.41И приходит в третий раз и говорит им: вы все еще спите и почиваете? Кончено, пришел час: вот, предается Сын Человеческий в руки грешников.42Встаньте, пойдем; вот, приблизился предающий Меня.43И тотчас, как Он еще говорил, приходит Иуда, один из двенадцати, и с ним множество народа с мечами и кольями, от первосвященников и книжников и старейшин.44Предающий же Его дал им знак, сказав: Кого я поцелую, Тот и есть, возьмите Его и ведите осторожно.45И, придя, тотчас подошел к Нему и говорит: Равви! Равви! и поцеловал Его.46А они возложили на Него руки свои и взяли Его.47Один же из стоявших тут извлек меч, ударил раба первосвященникова и отсек ему ухо.48Тогда Иисус сказал им: как будто на разбойника вышли вы с мечами и кольями, чтобы взять Меня.49Каждый день бывал Я с вами в храме и учил, и вы не брали Меня. Но да сбудутся Писания.50Тогда, оставив Его, все бежали.51Один юноша, завернувшись по нагому телу в покрывало, следовал за Ним; и воины схватили его.52Но он, оставив покрывало, нагой убежал от них.53И привели Иисуса к первосвященнику; и собрались к нему все первосвященники и старейшины и книжники.54Петр издали следовал за Ним, даже внутрь двора первосвященникова; и сидел со служителями, и грелся у огня.55Первосвященники же и весь синедрион искали свидетельства на Иисуса, чтобы предать Его смерти; и не находили.56Ибо многие лжесвидетельствовали на Него, но свидетельства сии не были достаточны.57И некоторые, встав, лжесвидетельствовали против Него и говорили:58мы слышали, как Он говорил: Я разрушу храм сей рукотворенный, и через три дня воздвигну другой, нерукотворенный.59Но и такое свидетельство их не было достаточно.60Тогда первосвященник стал посреди и спросил Иисуса: что Ты ничего не отвечаешь? что они против Тебя свидетельствуют?61Но Он молчал и не отвечал ничего. Опять первосвященник спросил Его и сказал Ему: Ты ли Христос, Сын Благословенного?62Иисус сказал: Я; и вы узрите Сына Человеческого, сидящего одесную силы и грядущего на облаках небесных.63Тогда первосвященник, разодрав одежды свои, сказал: на что еще нам свидетелей?64Вы слышали богохульство; как вам кажется? Они же все признали Его повинным смерти.65И некоторые начали плевать на Него и, закрывая Ему лице, ударять Его и говорить Ему: прореки. И слуги били Его по ланитам.66Когда Петр был на дворе внизу, пришла одна из служанок первосвященника67и, увидев Петра греющегося и всмотревшись в него, сказала: и ты был с Иисусом Назарянином.68Но он отрекся, сказав: не знаю и не понимаю, что ты говоришь. И вышел вон на передний двор; и запел петух.69Служанка, увидев его опять, начала говорить стоявшим тут: этот из них.70Он опять отрекся. Спустя немного, стоявшие тут опять стали говорить Петру: точно ты из них; ибо ты Галилеянин, и наречие твое сходно.71Он же начал клясться и божиться: не знаю Человека Сего, о Котором говорите.72Тогда петух запел во второй раз. И вспомнил Петр слово, сказанное ему Иисусом: прежде нежели петух пропоет дважды, трижды отречешься от Меня; и начал плакать.
1А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжниците търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го погубят. (Мф 26:1; Мф 26:2; Лк 22:1; Ин 11:45; Ин 11:55; Ин 13:1)2Защото си казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение между народа.3И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на Симон Прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му. (Мф 26:6; Лк 7:37; Ин 11:2; Ин 12:1; Ин 12:3)4А имаше някои, които негодуваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото?5Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на сиромасите. И негодуваха против нея.6Но Исус каза: Оставете я. Защо и досаждате? Тя извърши добро дело за Мене.7Защото сиромасите всякога са между вас и когато искате, можете да им направите добро; но Аз не винаги съм между вас. (Втор 15:11)8Тя извърши това, което можеше; предварително помаза тялото Ми за погребение.9Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.
Предателството на Юда
10Тогава Юда Искариотски, онзи, който беше един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. (Мф 26:14; Лк 22:3; Лк 22:4)11Те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
Тайната вечеря
12А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата? (Мф 26:17; Лк 22:7; Ин 13:1)13И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него.14И където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Къде е приготвената за Мене гостна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си?15И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.16И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както беше им казал; и приготвиха Пасхата.17След като се свечери, Той дойде с дванадесетте. (Мф 26:20)18И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. (Пс 41:9; Мф 26:20; Мф 26:21; Лк 22:14; Ин 13:21)19Те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?20А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.21Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. (Мф 26:24; Лк 22:22)22И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло. (Мф 26:26; Лк 22:19; 1Кор 11:23; 1Кор 11:24)23Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея.24И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина.25Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.26И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. (Мф 26:30)27И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат.“ (Зах 13:7; Мф 26:31; Ин 16:32)28А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. (Мр 16:7)29А Петър Му каза: Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма. (Мф 26:33; Мф 26:34; Лк 22:33; Лк 22:34; Ин 13:37; Ин 13:38)
Предсказанието на Исус Христос за отричането на ап. Петър
30Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да изпее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен. (Мф 26:31; Мф 26:34; Лк 22:31; Лк 22:34; Ин 13:36; Ин 13:38)31А той още по-разпалено говореше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.
Молитва в Гетсиманската градина
32Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля. (Мф 26:36; Лк 22:39; Ин 18:1)33И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва.34И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. (Ин 12:27)35И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше:36Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Тиискаш. (Мф 26:39; Ин 5:30; Ин 6:38; Рим 8:15; Гал 4:6; Флп 2:8; Евр 5:7)37И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?38Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. (Лк 22:40; Рим 7:23; Гал 5:17)39И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.40И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.41И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците. (Ин 13:1)42Станете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава. (Мф 26:46; Ин 18:1; Ин 18:2)
Залавянето на Исус Христос
43И веднага, докато Той говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините. (Мф 26:47; Лк 22:47; Ин 18:1; Ин 18:3)44А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав – Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.45И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И Го целуна.46И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.47А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.48Исус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите? (Мф 26:55; Лк 22:52)49Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията. (Иов 19:13; Пс 22:6; Пс 69:8; Пс 88:8; Ис 53:12; Лк 22:37; Лк 24:44)50Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.51И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха.52А той, като остави плащеницата, избяга гол.
Исус Христос на съд пред Синедриона
53И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събраха и всички главни свещеници, и старейшините, и книжниците. (Мф 26:57; Лк 22:54; Лк 22:63; Ин 18:13; Ин 18:19)54А Петър Го беше следвал отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със слугите, и се грееше на огъня.55И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха. (Пс 27:12; Пс 35:11; Мф 26:59)56Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха.57После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:58Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. (Мр 15:29; Ин 2:19)59Но и в това свидетелствата им се различаваха.60Тогава първосвещеникът се изправи насред Синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? (Мф 26:62)61А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения? (Ис 53:7; Мф 26:63; Деян 8:32; Евр 1:5)62А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния[1] и идещ с небесните облаци. (Мф 24:30; Мф 26:64; Лк 22:69; 2Фес 1:10)63Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?64Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.65И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.
Отричането на ап. Петър
66И когато Петър беше долу, на двора, дойде една от слугините на първосвещеника; (Мф 26:58; Мф 26:69; Лк 22:54; Лк 22:55; Лк 22:56; Ин 18:15; Ин 18:25)67и като видя Петър, че се грее, вгледа се в него и каза: И ти беше с Исус Назарянина.68А той се отрече и каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя. (Мф 26:71; Лк 22:58; Ин 18:25)69Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях.70А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин и говорът те издава. (Мф 26:73; Лк 22:59; Ин 18:26; Деян 2:7)71А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за Когото говорите.72И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: Преди петелът да пропее два пъти, три пъти ще се отречеш от Мен. И като се замисли за това, заплака. (Мф 26:75; Мр 14:30)