1Немедленно поутру первосвященники со старейшинами и книжниками и весь синедрион составили совещание и, связав Иисуса, отвели и предали Пилату.2Пилат спросил Его: Ты Царь Иудейский? Он же сказал ему в ответ: ты говоришь.3И первосвященники обвиняли Его во многом.4Пилат же опять спросил Его: Ты ничего не отвечаешь? видишь, как много против Тебя обвинений.5Но Иисус и на это ничего не отвечал, так что Пилат дивился.6На всякий же праздник отпускал он им одного узника, о котором просили.7Тогда был в узах [некто], по имени Варавва, со своими сообщниками, которые во время мятежа сделали убийство.8И народ начал кричать и просить [Пилата] о том, что он всегда делал для них.9Он сказал им в ответ: хотите ли, отпущу вам Царя Иудейского?10Ибо знал, что первосвященники предали Его из зависти.11Но первосвященники возбудили народ [просить], чтобы отпустил им лучше Варавву.12Пилат, отвечая, опять сказал им: что же хотите, чтобы я сделал с Тем, Которого вы называете Царем Иудейским?13Они опять закричали: распни Его.14Пилат сказал им: какое же зло сделал Он? Но они еще сильнее закричали: распни Его.15Тогда Пилат, желая сделать угодное народу, отпустил им Варавву, а Иисуса, бив, предал на распятие.16А воины отвели Его внутрь двора, то есть в преторию, и собрали весь полк,17и одели Его в багряницу, и, сплетши терновый венец, возложили на Него;18и начали приветствовать Его: радуйся, Царь Иудейский!19И били Его по голове тростью, и плевали на Него, и, становясь на колени, кланялись Ему.20Когда же насмеялись над Ним, сняли с Него багряницу, одели Его в собственные одежды Его и повели Его, чтобы распять Его.21И заставили проходящего некоего Киринеянина Симона, отца Александрова и Руфова, идущего с поля, нести крест Его.22И привели Его на место Голгофу, что значит: Лобное место.23И давали Ему пить вино со смирною; но Он не принял.24Распявшие Его делили одежды Его, бросая жребий, кому что взять.25Был час третий, и распяли Его.26И была надпись вины Его: Царь Иудейский.27С Ним распяли двух разбойников, одного по правую, а другого по левую [сторону] Его.28И сбылось слово Писания: и к злодеям причтен.29Проходящие злословили Его, кивая головами своими и говоря: э! разрушающий храм, и в три дня созидающий!30спаси Себя Самого и сойди со креста.31Подобно и первосвященники с книжниками, насмехаясь, говорили друг другу: других спасал, а Себя не может спасти.32Христос, Царь Израилев, пусть сойдет теперь с креста, чтобы мы видели, и уверуем. И распятые с Ним поносили Его.33В шестом же часу настала тьма по всей земле и [продолжалась] до часа девятого.34В девятом часу возопил Иисус громким голосом: Элои! Элои! ламма савахфани? – что значит: Боже Мой! Боже Мой! для чего Ты Меня оставил?35Некоторые из стоявших тут, услышав, говорили: вот, Илию зовет.36А один побежал, наполнил губку уксусом и, наложив на трость, давал Ему пить, говоря: постойте, посмотрим, придет ли Илия снять Его.37Иисус же, возгласив громко, испустил дух.38И завеса в храме раздралась надвое, сверху донизу.39Сотник, стоявший напротив Его, увидев, что Он, так возгласив, испустил дух, сказал: истинно Человек Сей был Сын Божий.40Были [тут] и женщины, которые смотрели издали: между ними была и Мария Магдалина, и Мария, мать Иакова меньшего и Иосии, и Саломия,41которые и тогда, как Он был в Галилее, следовали за Ним и служили Ему, и другие многие, вместе с Ним пришедшие в Иерусалим.42И как уже настал вечер, – потому что была пятница, то есть [день] перед субботою, –43пришел Иосиф из Аримафеи, знаменитый член совета, который и сам ожидал Царствия Божия, осмелился войти к Пилату, и просил тела Иисусова.44Пилат удивился, что Он уже умер, и, призвав сотника, спросил его, давно ли умер?45И, узнав от сотника, отдал тело Иосифу.46Он, купив плащаницу и сняв Его, обвил плащаницею, и положил Его во гробе, который был высечен в скале, и привалил камень к двери гроба.47Мария же Магдалина и Мария Иосиева смотрели, где Его полагали.
1И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият Синедрион незабавно свикаха съвещание и като вързаха Исус, отведоха Го и Го предадоха на Пилат. (Пс 2:2; Мф 27:1; Мф 27:2; Мф 27:11; Лк 22:66; Лк 23:1; Лк 23:13; Ин 18:28; Деян 3:13; Деян 4:26)2И Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти казваш. (Мф 27:11; Лк 23:3; Ин 18:33; 1Тим 6:13)3И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.4А Пилат пак Го попита: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват! (Мф 27:13)5Но Исус вече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше. (Ис 53:7; Ин 19:9)6А на всеки празник той им пускаше по един затворник, за когото отправеха прошение. (Мф 27:15; Лк 23:17; Ин 18:39)7А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които по време на бунта бяха извършили убийство.8И народът се изкачи и започна да иска от Пилат да направи за тях, каквото имаше обичай да прави.9А Пилат им отговори: Искате ли да ви пусна Юдейския Цар10(понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали)?11Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава. (Мф 27:20; Лк 23:18; Ин 18:40; Деян 3:14)12Пилат пак им каза: Тогава какво да направя с Този, Когото наричате Юдейски Цар?13А те пак изкрещяха: Разпъни Го!14А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!15Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исус бичува и Го предаде на разпятие. (Мф 27:26; Ин 19:1; Ин 19:16)
Исус с трънен венец
16Войниците Го заведоха вътре в двора, т. е. в преторията, и свикаха цялата дружина. (Мф 27:27; Ин 19:2)17И Му облякоха пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни и Го положиха на главата Му.18И започнаха да Го поздравяват: Здравей, Царю Юдейски!19И Го удряха по главата с тръстикова пръчка, заплюваха Го и като коленичеха, кланяха Му се.20След като Му се подиграха, съблякоха Му пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха навън да Го разпънат.
Разпятието
21И накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринееца, баща на Александър и Руф, който минаваше на връщане от нива. (Мф 27:32; Лк 23:26; Ин 19:17)22И заведоха Исус на мястото Голгота, което значи Лобно място. (Мф 27:33; Лк 23:33; Ин 19:17; Евр 13:12)23И Му дадоха вино, смесено със смирна, но Той не прие. (Мф 27:34)24След като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, кой какво да вземе. (Пс 22:18; Лк 23:34; Ин 19:23; Ин 19:24)25А беше третият час, когато Го разпънаха. (Мф 27:45; Лк 23:44; Ин 19:14)26А надписът на обвинението Му беше написан така: Юдейският Цар. (Мф 27:37; Ин 19:19)27И с Него разпънаха двама разбойника, един от дясната Му страна и един от лявата Му страна. (Мф 27:38)28И се изпълни Писанието, което казва: „И към беззаконниците беше причислен.“ (Ис 53:12; Лк 22:37)29И които минаваха оттам, Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, (Пс 22:7; Пс 69:20; Мф 26:61; Мф 27:40; Мр 14:58; Ин 2:19)30спаси Себе Си и слез от кръста!31Подобно и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха помежду си: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!32Нека Христос, Израилевият Цар, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпънатите с него Го ругаеха. (Мф 27:44; Лк 23:39)33А на шестия час настана тъмнина по цялата земя и продължи до деветия час. (Мф 27:45; Лк 23:44)34И на деветия час Исус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (Пс 22:1; Мф 27:46)35И някои от стоящите там, като чуха, казаха: Ето, вика Илия.36И един изтича, натопи гъба в оцет, надяна я на тръстикова пръчка и Му даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го снеме. (Пс 69:21; Мф 27:48; Ин 19:29)37А Исус, като нададе силен вик, издъхна. (Мф 27:50; Лк 23:46; Ин 19:30)38И завесата на храма се раздра на две, от горе до долу. (Мф 27:51; Лк 23:45)39А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така извика и издъхна, каза: Наистина Този човек беше Божий Син. (Мф 27:54; Лк 23:47)40Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалена и Мария, майката на малкия Яков и на Йосия, и Саломия; (Пс 38:11; Мф 27:55; Лк 23:49)41които, когато беше в Галилея, вървяха след Исус и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Йерусалим. (Лк 8:2; Лк 8:3)
Погребението на Исус
42И когато вече се свечери, понеже беше Денят на Приготовлението, т. е. преди събота, (Мф 27:57; Лк 23:50; Ин 19:38)43дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието царство, и се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Исус. (Лк 2:25; Лк 2:38; Лк 23:50; Ин 19:38)44А Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, попита го дали е мъртъв от дълго време.45И като разбра от стотника, отстъпи тялото на Йосиф.46И той купи плащеница и като Го сне, обви Го в плащеницата и Го положи в гроб, който беше изсечен в скала, и сложи камък върху гробната врата. (Мф 27:59; Мф 27:60; Лк 23:53; Ин 19:40)47А Мария Магдалена и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде Го полагат. (Мф 27:61)