1В то время, говорит Господь, выбросят кости царей Иуды, и кости князей его, и кости священников, и кости пророков, и кости жителей Иерусалима из гробов их;2и раскидают их пред солнцем и луною и пред всем воинством небесным, которых они любили и которым служили и в след которых ходили, которых искали и которым поклонялись; не уберут их и не похоронят: они будут навозом на земле.3И будут смерть предпочитать жизни все остальные, которые останутся от этого злого племени во всех местах, куда Я изгоню их, говорит Господь Саваоф.4И скажи им: так говорит Господь: разве, упав, не встают и, совратившись с дороги, не возвращаются?5Для чего этот народ, Иерусалим, находится в упорном отступничестве? они крепко держатся обмана и не хотят обратиться.6Я наблюдал и слушал: не говорят они правды, никто не раскаивается в своем нечестии, никто не говорит: "что я сделал?"; каждый обращается на свой путь, как конь, бросающийся в сражение.7И аист под небом знает свои определенные времена, и горлица, и ласточка, и журавль наблюдают время, когда им прилететь; а народ Мой не знает определения Господня.8Как вы говорите: "мы мудры, и закон Господень у нас"? А вот, лживая трость книжников [и его] превращает в ложь.9Посрамились мудрецы, смутились и запутались в сеть: вот, они отвергли слово Господне; в чем же мудрость их?10За то жен их отдам другим, поля их – иным владетелям; потому что все они, от малого до большого, предались корыстолюбию; от пророка до священника – все действуют лживо.11И врачуют рану дочери народа Моего легкомысленно, говоря: "мир, мир!", а мира нет.12Стыдятся ли они, делая мерзости? нет, они нисколько не стыдятся и не краснеют. За то падут они между падшими; во время посещения их будут повержены, говорит Господь.13До конца оберу их, говорит Господь, не останется ни одной виноградины на лозе, ни смоквы на смоковнице, и лист опадет, и что Я дал им, отойдет от них.14"Что мы сидим? собирайтесь, пойдем в укрепленные города, и там погибнем; ибо Господь Бог наш определил нас на погибель и дает нам пить воду с желчью за то, что мы грешили пред Господом".15Ждем мира, а ничего доброго нет, – времени исцеления, и вот ужасы.16От Дана слышен храп коней его, от громкого ржания жеребцов его дрожит вся земля; и придут и истребят землю и все, что на ней, город и живущих в нем.17Ибо вот, Я пошлю на вас змеев, василисков, против которых нет заговариванья, и они будут уязвлять вас, говорит Господь.18Когда утешусь я в горести моей! сердце мое изныло во мне.19Вот, слышу вопль дщери народа Моего из дальней страны: разве нет Господа на Сионе? разве нет Царя его на нем? – Зачем они подвигли Меня на гнев своими идолами, чужеземными, ничтожными?20Прошла жатва, кончилось лето, а мы не спасены.21О сокрушении дщери народа моего я сокрушаюсь, хожу мрачен, ужас объял меня.22Разве нет бальзама в Галааде? разве нет там врача? Отчего же нет исцеления дщери народа моего?23О, кто даст голове моей воду и глазам моим – источник слез! я плакал бы день и ночь о пораженных дщери народа моего.
Иеремии 8
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1В онова време, казва ГОСПОД, ще извадят от гробовете им костите на юдейските царе и на техните първенци, костите на свещениците и на пророците, и костите на йерусалимските жители;2и ще ги пръснат пред слънцето и луната, и пред цялото небесно воинство, които те обичаха, на които служиха и които последваха, които потърсиха и на които се поклониха; тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани, а ще служат за тор по лицето на земята. (4Цар 9:36; 4Цар 23:5; Пс 83:10; Иер 9:22; Иер 16:4; Иер 22:19; Иез 8:16)3И смъртта ще бъде по-желана от живота за всички останали, оцелели от този лош род, които биха останали във всички места, където бих ги изгонил, казва ГОСПОД на Силите. (Иов 3:21; Иов 3:22; Иов 7:15; Иов 7:16; Откр 9:6)
Грях и наказание
4При това им кажи: Така казва ГОСПОД: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?5И така, защо се отби този йерусалимски народ с неизменимо отбиване, като се прилепват за измамата и не искат да се върнат? (Иер 5:3; Иер 7:24; Иер 9:6)6Слушах и чух, но те не говореха право; няма кой да се кае поради злото си и да каже: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще, както кон, който стремително тича в боя. (2Пет 3:9)7Даже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си; а Моят народ не знае закона ГОСПОДЕН. (Песн 2:12; Ис 1:3; Иер 5:4; Иер 5:5)8Как казвате: Ние сме мъдри и законът ГОСПОДЕН е с нас? Ето, наистина и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа. (Рим 2:17)9Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати; ето, отхвърлиха словото ГОСПОДНЕ; и каква мъдрост има в тях? (Иер 6:15)10Затова ще дам жените им на други и нивите им – на онези, които ще ги завладеят; защото всеки, от малък до голям, се е предал на сребролюбие; от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо. (Втор 28:30; Ис 56:11; Иер 6:12; Иер 6:13; Ам 5:11; Соф 1:13)11И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на народа Ми, като казваха: Мир, мир! А пък няма мир. (Иер 6:14; Иез 13:10)12Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще падат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва ГОСПОД. (Иер 3:3; Иер 6:15)13Напълно ще ги изтребя, казва ГОСПОД; няма да има гроздове на лозата, нито смокини на смокинята и листът ще повехне, и даже това, което съм им дал, ще избяга от тях. (Ис 5:1; Иоил 1:7; Мф 21:19; Лк 13:6)14Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там; защото ГОСПОД, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме пред ГОСПОДА. (Иер 4:5; Иер 9:15; Иер 23:15)15Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, време на изцеление – но, ето, смущение. (Иер 14:19)16Пръхтенето на конете му се чу от Дан; цялата страна се потресе от гласа на цвиленето на яките му коне; защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, което има в нея, града и онези, които живеят в него. (Суд 5:22; Иер 4:15; Иер 47:3)17Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, които не могат да бъдат омаяни, а ще ви хапят, казва ГОСПОД. (Пс 58:4; Пс 58:5; Еккл 10:11)18Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дъно изнемощяло.19Ето гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: ГОСПОД не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети? (Втор 32:21; Ис 1:4; Ис 39:3)20Премина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме.21Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми; помрачен съм; ужас ме обзе. (Иер 4:19; Иер 9:1; Иер 14:17; Иоил 2:6; Наум 2:10)22Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? И така, защо изцеляването на дъщерята на народа Ми не се по-добри? (Быт 37:25; Быт 43:11; Иер 46:11; Иер 51:8)