Битие 43:11 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Отиване в Египет с Вениамин

1 А гладът се увеличаваше в страната. (Бит 41:54; Бит 41:57) 2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна. 3 А Юда му отговори: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. (Бит 42:20; Бит 44:23) 4 Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна; 5 но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. 6 А Израил запита: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат? 7 А те отвърнаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези негови думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си. 8 Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати детето с мен и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – и ние, ти и децата ни. 9 Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги. (Бит 44:32; Флм 1:18; Флм 1:19)

Бит 44:32Флм 1:18Флм 1:19

10 Понеже ако не бяхме се бавили, без друго досега бихме се върнали втори път. 11 Тогава баща им Израил каза: Ако е така, това направете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове^[1] на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека. (Бит 32:20; Бит 37:25; Пр 18:16; Ер 8:22)

Бит 32:20Бит 37:25Пр 18:16Ер 8:22

12 Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си: може да е станало грешка. (Бит 42:25; Бит 42:35) 13 Вземете и брат си и станете, и идете при човека. 14 А Бог Всемогъщий да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е казано да остана без деца, нека остана без деца. (Ест 4:16) 15 Тогава братята, като взеха този подарък, взеха двойно повече пари със себе си и Вениамин; и станаха и слязоха в Египет, и се представиха на Йосиф. 16 А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора в дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви; защото те ще обядват с мене на пладне. (Бит 24:2; Бит 39:4; Бит 44:1; 1 Цар 25:11)

Бит 24:2Бит 39:4Бит 44:11 Цар 25:11

17 И човекът направи, каквото поръча Йосиф, и той въведе хората в Йосифовия дом. 18 А те се уплашиха затова, че ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Заради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни. 19 Затова те се приближиха към Йосифовия домакин и му говориха при вратата на дома, като казаха: 20 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна; (Бит 42:3; Бит 42:10) 21 а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си. (Бит 42:27; Бит 42:35) 22 Донесохме и други пари със себе си, за да купим храна; не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни. 23 А той отвърна: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеон. 24 И домакинът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият краката; даде и храна за ослите им. (Бит 18:4; Бит 24:32) 25 А те приготвиха подаръка за Йосиф, преди да дойде на обяд; защото чуха, че там щели да ядат хляб. 26 И когато Йосиф дойде у дома, поднесоха му вкъщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята. (Бит 37:7; Бит 37:10) 27 И след като ги разпита за здравето им, той каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още? (Бит 42:11; Бит 42:13) 28 А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха. (Бит 37:7; Бит 37:10) 29 Като погледна, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и попита: Този ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към тебе, сине мой. (Бит 35:17; Бит 35:18; Бит 42:13)

Бит 35:17Бит 35:18Бит 42:13

30 И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там. (Бит 42:24; 3 Цар 3:26) 31 После уми лицето си и излезе, и въздържайки се, каза: Сложете хляб. (Бит 43:25) 32 Тогава сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните. (Бит 46:34; Изх 8:26) 33 И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му; и хората се чудеха помежду си. 34 Йосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да е било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него. (Бит 45:22)