от Bulgarian Bible Society1Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник? (Йов 14:5; Йов 14:13; Йов 14:14; Пс 39:4)2Както на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,3така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени. (Йов 29:2)4Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори. (Вт 28:67; Йов 17:12)5Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее. (Ис 14:11)
Молитва на Йов към Бога
6Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда. (Йов 9:25; Йов 16:22; Йов 17:11; Пс 90:6; Пс 102:11; Пс 103:15; Пс 144:4; Ис 36:12; Ис 40:6; Як 4:14)7Помни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро. (Пс 78:39; Пс 89:47)8Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има. (Йов 20:9)9Както облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята[1] няма да възлезе пак; (2 Цар 2:23)10няма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече. (Йов 8:18; Йов 20:9; Пс 103:16)11Затова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си. (1 Цар 1:10; Йов 10:1; Пс 39:1; Пс 39:9; Пс 40:9)12Море ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?13Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми, (Йов 9:27)14тогава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;15така че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.16Дотегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета. (Йов 10:1; Йов 10:20; Йов 14:6; Пс 39:13; Пс 62:9)17Какво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него, (Пс 8:4; Пс 144:3; Евр 2:6)18да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?19Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?20Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си? (Йов 16:12; Пс 21:12; П Ер 3:12)21И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.