1По прекращении мятежа Павел, призвав учеников и дав им наставления и простившись с ними, вышел и пошел в Македонию.2Пройдя же те места и преподав [верующим] обильные наставления, пришел в Елладу.3[Там] пробыл он три месяца. Когда же, по случаю возмущения, сделанного против него Иудеями, он хотел отправиться в Сирию, то пришло ему на мысль возвратиться через Македонию.4Его сопровождали до Асии Сосипатр Пирров, Вериянин, и из Фессалоникийцев Аристарх и Секунд, и Гаий Дервянин и Тимофей, и Асийцы Тихик и Трофим.5Они, пойдя вперед, ожидали нас в Троаде.6А мы, после дней опресночных, отплыли из Филипп и дней в пять прибыли к ним в Троаду, где пробыли семь дней.7В первый же день недели, когда ученики собрались для преломления хлеба, Павел, намереваясь отправиться в следующий день, беседовал с ними и продолжил слово до полуночи.8В горнице, где мы собрались, было довольно светильников.9Во время продолжительной беседы Павловой один юноша, именем Евтих, сидевший на окне, погрузился в глубокий сон и, пошатнувшись, сонный упал вниз с третьего жилья, и поднят мертвым.10Павел, сойдя, пал на него и, обняв его, сказал: не тревожьтесь, ибо душа его в нем.11Взойдя же и преломив хлеб и вкусив, беседовал довольно, даже до рассвета, и потом вышел.12Между тем отрока привели живого, и немало утешились.13Мы пошли вперед на корабль и поплыли в Асс, чтобы взять оттуда Павла; ибо он так приказал нам, намереваясь сам идти пешком.14Когда же он сошелся с нами в Ассе, то, взяв его, мы прибыли в Митилину.15И, отплыв оттуда, в следующий день мы остановились против Хиоса, а на другой пристали к Самосу и, побывав в Трогиллии, в следующий [день] прибыли в Милит,16ибо Павлу рассудилось миновать Ефес, чтобы не замедлить ему в Асии; потому что он поспешал, если можно, в день Пятидесятницы быть в Иерусалиме.17Из Милита же послав в Ефес, он призвал пресвитеров церкви,18и, когда они пришли к нему, он сказал им: вы знаете, как я с первого дня, в который пришел в Асию, все время был с вами,19работая Господу со всяким смиренномудрием и многими слезами, среди искушений, приключавшихся мне по злоумышлениям Иудеев;20как я не пропустил ничего полезного, о чем вам не проповедывал бы и чему не учил бы вас всенародно и по домам,21возвещая Иудеям и Еллинам покаяние пред Богом и веру в Господа нашего Иисуса Христа.22И вот, ныне я, по влечению Духа, иду в Иерусалим, не зная, что там встретится со мною;23только Дух Святый по всем городам свидетельствует, говоря, что узы и скорби ждут меня.24Но я ни на что не взираю и не дорожу своею жизнью, только бы с радостью совершить поприще мое и служение, которое я принял от Господа Иисуса, проповедать Евангелие благодати Божией.25И ныне, вот, я знаю, что уже не увидите лица моего все вы, между которыми ходил я, проповедуя Царствие Божие.26Посему свидетельствую вам в нынешний день, что чист я от крови всех,27ибо я не упускал возвещать вам всю волю Божию.28Итак внимайте себе и всему стаду, в котором Дух Святый поставил вас блюстителями, пасти Церковь Господа и Бога, которую Он приобрел Себе Кровию Своею.29Ибо я знаю, что, по отшествии моем, войдут к вам лютые волки, не щадящие стада;30и из вас самих восстанут люди, которые будут говорить превратно, дабы увлечь учеников за собою.31Посему бодрствуйте, памятуя, что я три года день и ночь непрестанно со слезами учил каждого из вас.32И ныне предаю вас, братия, Богу и слову благодати Его, могущему назидать [вас] более и дать вам наследие со всеми освященными.33Ни серебра, ни золота, ни одежды я ни от кого не пожелал:34сами знаете, что нуждам моим и [нуждам] бывших при мне послужили руки мои сии.35Во всем показал я вам, что, так трудясь, надобно поддерживать слабых и памятовать слова Господа Иисуса, ибо Он Сам сказал: "блаженнее давать, нежели принимать".36Сказав это, он преклонил колени свои и со всеми ими помолился.37Тогда немалый плач был у всех, и, падая на выю Павла, целовали его,38скорбя особенно от сказанного им слова, что они уже не увидят лица его. И провожали его до корабля.
1След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония. (1Кор 16:5; 1Тим 1:3)2И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция3и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония. (Деян 9:23; Деян 23:12; Деян 25:3; 2Кор 11:26)4И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим. (Деян 16:1; Деян 19:29; Деян 21:29; Деян 27:2; Еф 6:21; Кол 4:7; Кол 4:10; 2Тим 4:12; 2Тим 4:20; Тит 3:12)5А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;6и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни. (Исх 12:14; Исх 12:15; Исх 23:15; Деян 16:8; 2Кор 2:12; 2Тим 4:13)
Възкресяването на Евтих
7И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ. (Деян 2:42; Деян 2:46; 1Кор 10:16; 1Кор 11:20; 1Кор 16:2; Откр 1:10)8А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани. (Деян 1:13)9И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.10Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него. (3Цар 17:21; 4Цар 4:34; Мф 9:24)11След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.12А момчето доведоха живо и много се утешиха.
Пътуването към Милит
13А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.14И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.15И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милет.16Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата. (Деян 2:1; Деян 18:21; Деян 19:21; Деян 21:4; Деян 21:12; 1Кор 16:8)
Речта на Павел пред презвитерите в Ефес
17А от Милет прати в Ефес да повикат църковните презвитери.18И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас, (Деян 18:19; Деян 19:1; Деян 19:9; Деян 19:10)19в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; (Деян 20:3)20как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, (Деян 20:27)21като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. (Мр 1:15; Лк 24:47; Деян 2:38; Деян 18:5)22И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, (Деян 19:21)23освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби. (Деян 9:16; Деян 21:4; Деян 21:11; 1Фес 3:3)24Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат. (Деян 1:17; Деян 21:13; Рим 8:35; 2Кор 4:1; 2Кор 4:16; Гал 1:1; Кол 1:24; 2Тим 4:7; Тит 1:3)25И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми. (Деян 20:38; Рим 15:23)26Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички; (Иез 33:9; Деян 18:6; 2Кор 7:2)27защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля. (Лк 7:30; Ин 15:15; Ин 21:15; Деян 20:20; Еф 1:11)28Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. (Ис 53:12; Рим 3:25; 1Кор 12:28; Еф 1:7; Еф 1:14; Кол 1:14; 1Тим 4:16; Евр 9:12; Евр 9:14; 1Пет 1:19; 1Пет 5:2; Откр 5:9)29Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; (Мф 7:15; 2Пет 2:1)30и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си. (1Тим 1:20; 1Ин 2:19)31Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. (Мф 25:13; Деян 19:10; Евр 13:7)32И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени. (Деян 9:31; Деян 26:18; Еф 1:18; Кол 1:12; Кол 3:24; Евр 9:15; Евр 13:9; 1Пет 1:4)33Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого. (1Цар 12:3; 1Кор 9:12; 2Кор 7:2; 2Кор 11:9; 2Кор 12:17)34Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. (Деян 18:3; 1Кор 4:12; 1Фес 2:9; 2Фес 3:8)35Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава. (Лк 6:38; Лк 18:22; Рим 15:1; 1Кор 9:12; 2Кор 11:9; 2Кор 11:12; 2Кор 12:13; Еф 4:28; 1Фес 4:11; 1Фес 5:14; 2Фес 3:8)36Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. (Деян 7:60; Деян 21:5)37И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха, (Быт 45:14; Быт 46:29)38наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.