1Когда же мы, расставшись с ними, отплыли, то прямо пришли в Кос, на другой день в Родос и оттуда в Патару,2и, найдя корабль, идущий в Финикию, взошли на него и отплыли.3Быв в виду Кипра и оставив его слева, мы плыли в Сирию, и пристали в Тире, ибо тут надлежало сложить груз с корабля.4И, найдя учеников, пробыли там семь дней. Они, по [внушению] Духа, говорили Павлу, чтобы он не ходил в Иерусалим.5Проведя эти дни, мы вышли и пошли, и нас провожали все с женами и детьми даже за город; а на берегу, преклонив колени, помолились.6И, простившись друг с другом, мы вошли в корабль, а они возвратились домой.7Мы же, совершив плавание, прибыли из Тира в Птолемаиду, где, приветствовав братьев, пробыли у них один день.8А на другой день Павел и мы, бывшие с ним, выйдя, пришли в Кесарию и, войдя в дом Филиппа благовестника, одного из семи [диаконов], остались у него.9У него были четыре дочери девицы, пророчествующие.10Между тем как мы пребывали у них многие дни, пришел из Иудеи некто пророк, именем Агав,11и, войдя к нам, взял пояс Павлов и, связав себе руки и ноги, сказал: так говорит Дух Святый: мужа, чей этот пояс, так свяжут в Иерусалиме Иудеи и предадут в руки язычников.12Когда же мы услышали это, то и мы и тамошние просили, чтобы он не ходил в Иерусалим.13Но Павел в ответ сказал: что вы делаете? что плачете и сокрушаете сердце мое? я не только хочу быть узником, но готов умереть в Иерусалиме за имя Господа Иисуса.14Когда же мы не могли уговорить его, то успокоились, сказав: да будет воля Господня!15После сих дней, приготовившись, пошли мы в Иерусалим.16С нами шли и некоторые ученики из Кесарии, провожая [нас] к некоему давнему ученику, Мнасону Кипрянину, у которого можно было бы нам жить.17По прибытии нашем в Иерусалим братия радушно приняли нас.18На другой день Павел пришел с нами к Иакову; пришли и все пресвитеры.19Приветствовав их, [Павел] рассказывал подробно, что сотворил Бог у язычников служением его.20Они же, выслушав, прославили Бога и сказали ему: видишь, брат, сколько тысяч уверовавших Иудеев, и все они ревнители закона.21А о тебе наслышались они, что ты всех Иудеев, живущих между язычниками, учишь отступлению от Моисея, говоря, чтобы они не обрезывали детей своих и не поступали по обычаям.22Итак что же? Верно соберется народ; ибо услышат, что ты пришел.23Сделай же, что мы скажем тебе: есть у нас четыре человека, имеющие на себе обет.24Взяв их, очистись с ними, и возьми на себя издержки на [жертву] за них, чтобы остригли себе голову, и узнают все, что слышанное ими о тебе несправедливо, но что и сам ты продолжаешь соблюдать закон.25А об уверовавших язычниках мы писали, положив, чтобы они ничего такого не наблюдали, а только хранили себя от идоложертвенного, от крови, от удавленины и от блуда.26Тогда Павел, взяв тех мужей и очистившись с ними, в следующий день вошел в храм и объявил окончание дней очищения, когда должно быть принесено за каждого из них приношение.27Когда же семь дней оканчивались, тогда Асийские Иудеи, увидев его в храме, возмутили весь народ и наложили на него руки,28крича: мужи Израильские, помогите! этот человек всех повсюду учит против народа и закона и места сего; притом и Еллинов ввел в храм и осквернил святое место сие.29Ибо перед тем они видели с ним в городе Трофима Ефесянина и думали, что Павел его ввел в храм.30Весь город пришел в движение, и сделалось стечение народа; и, схватив Павла, повлекли его вон из храма, и тотчас заперты были двери.31Когда же они хотели убить его, до тысяченачальника полка дошла весть, что весь Иерусалим возмутился.32Он, тотчас взяв воинов и сотников, устремился на них; они же, увидев тысяченачальника и воинов, перестали бить Павла.33Тогда тысяченачальник, приблизившись, взял его и велел сковать двумя цепями, и спрашивал: кто он, и что сделал.34В народе одни кричали одно, а другие другое. Он же, не могши по причине смятения узнать ничего верного, повелел вести его в крепость.35Когда же он был на лестнице, то воинам пришлось нести его по причине стеснения от народа,36ибо множество народа следовало и кричало: смерть ему!37При входе в крепость Павел сказал тысяченачальнику: можно ли мне сказать тебе нечто? А тот сказал: ты знаешь по–гречески?38Так не ты ли тот Египтянин, который перед сими днями произвел возмущение и вывел в пустыню четыре тысячи человек разбойников?39Павел же сказал: я Иудеянин, Тарсянин, гражданин небезызвестного Киликийского города; прошу тебя, позволь мне говорить к народу.40Когда же тот позволил, Павел, стоя на лестнице, дал знак рукою народу; и, когда сделалось глубокое молчание, начал говорить на еврейском языке так:
1А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам – в Патара.2И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.3А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.4И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим. (Деян 20:23; Деян 21:12)5Когато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме. (Деян 20:36)6И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.7И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.8А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него. (Деян 6:5; Деян 8:26; Деян 8:40; Еф 4:11; 2Тим 4:5)9А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. (Иоил 2:28; Деян 2:17; Деян 2:18)10И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. (Деян 11:26; Деян 11:28)11И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. (Деян 20:23; Деян 21:33; Деян 24:27; Деян 26:29; Еф 6:20; Флп 1:13; 2Тим 2:9; Евр 10:34)12И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.13Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус. (Деян 20:24)14И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля. (Мф 6:10; Мф 26:42; Лк 11:2; Лк 22:42)15И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим.16С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
Апостол Павел при Яков
17И като стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост. (Деян 15:4)18А на следващия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всички презвитери. (Деян 15:13; Гал 1:19; Гал 2:9)19И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение. (Деян 1:17; Деян 15:4; Деян 15:12; Деян 20:24; Рим 15:18; Рим 15:19)20А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона. (Деян 22:3; Рим 10:2; Гал 1:14)21А за теб им е говорено, че ти си бил учил всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат старите обреди.22И така, какво да се направи? Сигурно ще се събере тълпа, защото те непременно ще чуят, че си дошъл.23Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк;24вземи ги и извърши очистването си заедно с тях, и плати за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са слушали за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона. (Чис 6:2; Чис 6:13; Чис 6:18; Деян 18:18)25А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушени животни, също и от блудство. (Деян 15:20; Деян 15:29)26Тогава Павел взе мъжете; и на следващия ден, като свърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, определени за очистването, когато щеше да се принесе приносът за всеки един от тях. (Чис 6:13; Деян 24:18)
Залавянето на Павел
27И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбуниха целия народ, сложиха ръце на него и викаха: (Деян 24:18; Деян 26:21)28О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всички против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място. (Деян 24:5; Деян 24:6)29(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.) (Деян 20:4)30И целият град се развълнува и народът се стече; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите. (Деян 26:21)31И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Йерусалим е размирен.32И той веднага взе войници и стотници и се завтече долу към тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел. (Деян 23:27; Деян 24:7)33Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил. (Деян 20:23; Деян 21:11)34А в навалицата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради шумотевицата, заповяда да го закарат в крепостта.35А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на тълпата,36защото целият народ вървеше отзад и викаше: Премахни го! (Лк 23:18; Ин 19:15; Деян 22:22)37И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки?38Не си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци? (Деян 5:36)39А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа. (Деян 9:11; Деян 22:3)40И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски: (Деян 12:17)