Деяния 20

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Павел в Македония и Гърция

1 След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония. (1 Кор 16:5; 1 Тим 1:3) 

2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция 

3 и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония. (Д А 9:23; Д А 23:12; Д А 25:3; 2 Кор 11:26) 

4 И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим. (Д А 16:1; Д А 19:29; Д А 21:29; Д А 27:2; Еф 6:21; Кол 4:7; Кол 4:10; 2 Тим 4:12; 2 Тим 4:20; Тит 3:12) 

5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада; 

6 и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни. (Изх 12:14; Изх 12:15; Изх 23:15; Д А 16:8; 2 Кор 2:12; 2 Тим 4:13) 

Възкресяването на Евтих

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ. (Д А 2:42; Д А 2:46; 1 Кор 10:16; 1 Кор 11:20; 1 Кор 16:2; Отк 1:10) 

8 А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани. (Д А 1:13) 

9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво. 

10 Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него. (3 Цар 17:21; 4 Цар 4:34; Мт 9:24) 

11 След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна. 

12 А момчето доведоха живо и много се утешиха. 

Пътуването към Милит

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеша. 

14 И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин. 

15 И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия, на следващия ден дойдохме в Милет. 

16 Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата. (Д А 2:1; Д А 18:21; Д А 19:21; Д А 21:4; Д А 21:12; 1 Кор 16:8) 

Речта на Павел пред презвитерите в Ефес

17 А от Милет прати в Ефес да повикат църковните презвитери. 

18 И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас, (Д А 18:19; Д А 19:1; Д А 19:9; Д А 19:10) 

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; (Д А 20:3) 

20 как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, (Д А 20:27) 

21 като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. (Мк 1:15; Лк 24:47; Д А 2:38; Д А 18:5) 

22 И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, (Д А 19:21) 

23 освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби. (Д А 9:16; Д А 21:4; Д А 21:11; 1 Сол 3:3) 

24 Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат. (Д А 1:17; Д А 21:13; Рим 8:35; 2 Кор 4:1; 2 Кор 4:16; Гал 1:1; Кол 1:24; 2 Тим 4:7; Тит 1:3) 

25 И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми. (Д А 20:38; Рим 15:23) 

26 Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички; (Ез 33:9; Д А 18:6; 2 Кор 7:2) 

27 защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля. (Лк 7:30; Йн 15:15; Йн 21:15; Д А 20:20; Еф 1:11) 

28 Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. (Ис 53:12; Рим 3:25; 1 Кор 12:28; Еф 1:7; Еф 1:14; Кол 1:14; 1 Тим 4:16; Евр 9:12; Евр 9:14; 1 Пет 1:19; 1 Пет 5:2; Отк 5:9) 

29 Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; (Мт 7:15; 2 Пет 2:1) 

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си. (1 Тим 1:20; 1 Йн 2:19) 

31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. (Мт 25:13; Д А 19:10; Евр 13:7) 

32 И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени. (Д А 9:31; Д А 26:18; Еф 1:18; Кол 1:12; Кол 3:24; Евр 9:15; Евр 13:9; 1 Пет 1:4) 

33 Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого. (1 Цар 12:3; 1 Кор 9:12; 2 Кор 7:2; 2 Кор 11:9; 2 Кор 12:17) 

34 Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. (Д А 18:3; 1 Кор 4:12; 1 Сол 2:9; 2 Сол 3:8) 

35 Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава. (Лк 6:38; Лк 18:22; Рим 15:1; 1 Кор 9:12; 2 Кор 11:9; 2 Кор 11:12; 2 Кор 12:13; Еф 4:28; 1 Сол 4:11; 1 Сол 5:14; 2 Сол 3:8) 

36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. (Д А 7:60; Д А 21:5) 

37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха, (Бит 45:14; Бит 46:29) 

38 наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба. 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание