1Nahash[1] the Ammonite went up and besieged Jabesh Gilead. And all the men of Jabesh said to him, ‘Make a treaty with us, and we will be subject to you.’2But Nahash the Ammonite replied, ‘I will make a treaty with you only on the condition that I gouge out the right eye of every one of you and so bring disgrace on all Israel.’3The elders of Jabesh said to him, ‘Give us seven days so that we can send messengers throughout Israel; if no-one comes to rescue us, we will surrender to you.’4When the messengers came to Gibeah of Saul and reported these terms to the people, they all wept aloud.5Just then Saul was returning from the fields, behind his oxen, and he asked, ‘What is wrong with everyone? Why are they weeping?’ Then they repeated to him what the men of Jabesh had said.6When Saul heard their words, the Spirit of God came powerfully upon him, and he burned with anger.7He took a pair of oxen, cut them into pieces, and sent the pieces by messengers throughout Israel, proclaiming, ‘This is what will be done to the oxen of anyone who does not follow Saul and Samuel.’ Then the terror of the Lord fell on the people, and they came out together as one.8When Saul mustered them at Bezek, the men of Israel numbered three hundred thousand and those of Judah thirty thousand.9They told the messengers who had come, ‘Say to the men of Jabesh Gilead, “By the time the sun is hot tomorrow, you will be rescued.” ’ When the messengers went and reported this to the men of Jabesh, they were elated.10They said to the Ammonites, ‘Tomorrow we will surrender to you, and you can do to us whatever you like.’11The next day Saul separated his men into three divisions; during the last watch of the night they broke into the camp of the Ammonites and slaughtered them until the heat of the day. Those who survived were scattered, so that no two of them were left together.
Saul confirmed as king
12The people then said to Samuel, ‘Who was it that asked, “Shall Saul reign over us?” Turn these men over to us so that we may put them to death.’13But Saul said, ‘No-one will be put to death today, for this day the Lord has rescued Israel.’14Then Samuel said to the people, ‘Come, let us go to Gilgal and there renew the kingship.’15So all the people went to Gilgal and made Saul king in the presence of the Lord. There they sacrificed fellowship offerings before the Lord, and Saul and all the Israelites held a great celebration.
1След това амонецът Наас излезе и разположи стан против Явис-галаад; и всички явиски мъже казаха на Наас: Сключи договор с нас и ще ти слугуваме. (Ge 26:28; Ex 23:32; Jud 21:8; 1Sa 12:12; 1Ki 20:34; Job 41:4; Eze 17:13)2А амонецът Наас им отвърна: При едно условие ще сключа договор с вас: ще извадя десните очи на всички ви; и ще поставя това за позор върху целия Израил. (Ge 34:14; 1Sa 17:26)3Явиските старейшини му казаха: Дай ни седемдневен срок, за да пратим вестоносци по всички предели на Израил. И тогава, ако няма кой да ни избави, ще ти се предадем.4И така, вестоносците отидоха в Сауловия град Гавая и разказаха всичко на всеослушание пред народа; и целият народ плака със силен глас. (Jud 2:4; Jud 21:2; 1Sa 10:26; 1Sa 15:34; 2Sa 21:6)5А Саул идваше след воловете си от полето. Той запита: Какво се е случило, че народът плаче? И му съобщиха думите на явиските мъже.6Тогава Божият дух дойде със сила върху Саул, когато чу онези думи, и той силно се разгневи. (Jud 3:10; Jud 6:34; Jud 11:29; Jud 13:25; Jud 14:6; 1Sa 10:10; 1Sa 16:13)7Взе два вола, наряза ги на части и ги прати по всички предели на Израил по вестоносци, за да кажат: Който не излезе след Саул и след Самуил, така ще бъде направено с воловете му. И страх от ГОСПОДА обзе народа. Всички излязоха като един човек. (Jud 19:29; Jud 21:5; Jud 21:8; Jud 21:10)8След като Саул ги преброи във Везек, израилтяните бяха триста хиляди души, а Юдовите мъже – тридесет хиляди души. (Jud 1:5; 2Sa 24:9)9И казаха на вестоносците, които бяха дошли: Кажете на явисгалаадските мъже, че утре, като припече слънцето, ще ви дойде избавление. А когато вестоносците дойдоха и донесоха вестта на явиските мъже, те се зарадваха.10Явиските мъже казаха на амонците: Утре ще ви се предадем и вие правете с нас каквото искате. (1Sa 11:3)11На сутринта Саул раздели народа на три дружини; и по време на утринната стража те нападнаха стана и избиваха амонците, докато се стопли денят; и оцелелите от тях се разпръснаха, така че нито двама от тях не останаха заедно. (Jud 7:16; 1Sa 31:11)12Тогава народът попита Самуил: Кой е онзи, който каза: Саул ли ще се възцари над нас? Доведете тези мъже, за да ги избием. (1Sa 10:27; Lu 19:27)13Но Саул каза: Никой няма да бъде убит този ден; защото днес ГОСПОД извърши избавление в Израил. (Ex 14:13; Ex 14:30; 1Sa 19:5; 2Sa 19:22)14Тогава Самуил се обърна към народа с думите: Елате да идем в Галгал и там да възобновим царството. (1Sa 10:8)15И така, целият народ отиде в Галгал и поставиха Саул цар пред ГОСПОДА там, в Галгал. Там и пожертваха мирни жертви пред ГОСПОДА; и Саул и всички Израилеви мъже се развеселиха там твърде много. (1Sa 10:8; 1Sa 10:17)