1 Царе 17

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Победата на Давид над Голиат

1 След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика. (И Н 15:35; 1 Цар 13:5; 2 Лет 28:18) 

2 А Саул и израилските мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците. 

3 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях. 

4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок. (И Н 11:22; 2 Цар 21:19) 

5 Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед. 

6 Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си. 

7 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него. (2 Цар 21:19) 

8 И той застана и извика към израилските редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен. (1 Цар 8:17) 

9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате. (1 Цар 11:1) 

10 Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху израилските редици. Дайте ми мъж да се бием двамата. (1 Цар 17:26; 2 Цар 21:21) 

11 А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много. 

12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората. (Бит 35:19; Рут 4:22; 1 Цар 16:1; 1 Цар 16:10; 1 Цар 16:11; 1 Цар 16:18; 1 Цар 17:58; 1 Лет 2:13) 

13 Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама. (1 Цар 16:6; 1 Цар 16:8; 1 Цар 16:9; 1 Лет 2:13) 

14 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул. 

15 А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше. (1 Цар 16:19) 

16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни. 

17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана. 

18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях. (Бит 37:14) 

19 Саул и братята ти, и всички израилски мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците. 

20 И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой. 

21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска. 

22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им. 

23 Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу. (1 Цар 17:8) 

24 А всички израилски мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха. 

25 израилските мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израил; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил. (И Н 15:16) 

26 И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог? (Вт 5:26; 1 Цар 11:2; 1 Цар 14:6; 1 Цар 17:10) 

27 И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил. 

28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката. (Бит 37:4; Бит 37:8; Бит 37:11; 1 Цар 17:25; Мт 10:36) 

29 Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина? (1 Цар 17:17) 

30 И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това. (1 Цар 17:26; 1 Цар 17:27) 

31 А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си. 

32 Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него. (Вт 20:1; Вт 20:3; 1 Цар 16:18) 

33 Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си. (Чис 13:31; Вт 9:2) 

34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото, 

35 аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах. 

36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог. 

37 Давид каза още: ГОСПОД, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и ГОСПОД да бъде с тебе. (1 Цар 20:18; 1 Лет 22:11; 1 Лет 22:16; Пс 18:16; Пс 18:17; Пс 63:7; Пс 77:11; 2 Кор 1:10; 2 Тим 4:17; 2 Тим 4:18) 

38 Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня. 

39 Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече. 

40 Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка. 

41 И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него. 

42 И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив. (1 Цар 16:12; Пс 123:3; Пс 123:4; 1 Кор 1:27; 1 Кор 1:28) 

43 Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си. (1 Цар 24:15; 2 Цар 3:8; 2 Цар 9:8; 2 Цар 16:9; 4 Цар 8:13) 

44 Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове. (3 Цар 20:10; 3 Цар 20:11) 

45 А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на ГОСПОДА на Силите, Бога на израилските войски, върху които ти хвърли презрение. (1 Цар 17:10; 2 Цар 22:33; 2 Цар 22:35; Пс 124:8; Пс 125:1; 2 Кор 10:4; Евр 11:33; Евр 11:34) 

46 Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израил. (Вт 28:26; И Н 4:24; 3 Цар 8:43; 3 Цар 18:36; 4 Цар 19:19; Ис 52:10) 

47 Да познаят всички хора, събрани тук, че ГОСПОД не избавя с меч и копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в нашите ръце. (2 Лет 20:15; Пс 44:6; Пс 44:7; Ос 1:7; Зах 4:6) 

48 И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца. 

49 Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята. 

50 Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч; (Съд 3:31; Съд 15:15; 1 Цар 21:9; 2 Цар 23:21) 

51 затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха. (Евр 11:34) 

52 Тогава израилските и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон. (И Н 15:36) 

53 А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им. 

54 И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си. 

55 А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная. (1 Цар 16:21; 1 Цар 16:22) 

56 Царят каза: Попитай чий син е този момък. 

57 И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му. (1 Цар 17:54) 

58 Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей. (1 Цар 17:12) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание