1Samuel said to all Israel, ‘I have listened to everything you said to me and have set a king over you.2Now you have a king as your leader. As for me, I am old and grey, and my sons are here with you. I have been your leader from my youth until this day.3Here I stand. Testify against me in the presence of the Lord and his anointed. Whose ox have I taken? Whose donkey have I taken? Whom have I cheated? Whom have I oppressed? From whose hand have I accepted a bribe to make me shut my eyes? If I have done any of these things, I will make it right.’4‘You have not cheated or oppressed us,’ they replied. ‘You have not taken anything from anyone’s hand.’5Samuel said to them, ‘The Lord is witness against you, and also his anointed is witness this day, that you have not found anything in my hand.’ ‘He is witness,’ they said.6Then Samuel said to the people, ‘It is the Lord who appointed Moses and Aaron and brought your ancestors up out of Egypt.7Now then, stand here, because I am going to confront you with evidence before the Lord as to all the righteous acts performed by the Lord for you and your ancestors.8‘After Jacob entered Egypt, they cried to the Lord for help, and the Lord sent Moses and Aaron, who brought your ancestors out of Egypt and settled them in this place.9‘But they forgot the Lord their God; so he sold them into the hands of Sisera, the commander of the army of Hazor, and into the hands of the Philistines and the king of Moab, who fought against them.10They cried out to the Lord and said, “We have sinned; we have forsaken the Lord and served the Baals and the Ashtoreths. But now deliver us from the hands of our enemies, and we will serve you.”11Then the Lord sent Jerub-Baal,[1] Barak,[2] Jephthah and Samuel,[3] and he delivered you from the hands of your enemies all around you, so that you lived in safety.12‘But when you saw that Nahash king of the Ammonites was moving against you, you said to me, “No, we want a king to rule over us” – even though the Lord your God was your king.13Now here is the king you have chosen, the one you asked for; see, the Lord has set a king over you.14If you fear the Lord and serve and obey him and do not rebel against his commands, and if both you and the king who reigns over you follow the Lord your God – good!15But if you do not obey the Lord, and if you rebel against his commands, his hand will be against you, as it was against your ancestors.16‘Now then, stand still and see this great thing the Lord is about to do before your eyes!17Is it not wheat harvest now? I will call on the Lord to send thunder and rain. And you will realise what an evil thing you did in the eyes of the Lord when you asked for a king.’18Then Samuel called on the Lord, and that same day the Lord sent thunder and rain. So all the people stood in awe of the Lord and of Samuel.19The people all said to Samuel, ‘Pray to the Lord your God for your servants so that we will not die, for we have added to all our other sins the evil of asking for a king.’20‘Do not be afraid,’ Samuel replied. ‘You have done all this evil; yet do not turn away from the Lord, but serve the Lord with all your heart.21Do not turn away after useless idols. They can do you no good, nor can they rescue you, because they are useless.22For the sake of his great name the Lord will not reject his people, because the Lord was pleased to make you his own.23As for me, far be it from me that I should sin against the Lord by failing to pray for you. And I will teach you the way that is good and right.24But be sure to fear the Lord and serve him faithfully with all your heart; consider what great things he has done for you.25Yet if you persist in doing evil, both you and your king will perish.’
1Тогава Самуил каза на целия Израил: Ето, послушах ви за всичко, което ми казахте, и поставих цар над вас. (1Sa 8:5; 1Sa 8:19; 1Sa 8:20; 1Sa 10:24; 1Sa 11:14; 1Sa 11:15)2И сега, ето, царят ви предвожда; а аз съм стар и белокос и синовете ми са с вас; и животът ми от младостта ми до днес е познат на всички вас. (Nu 27:17; 1Sa 8:1; 1Sa 8:5; 1Sa 8:20)3Ето ме; свидетелствайте против мене пред ГОСПОДА и пред помазаника Му: на кого съм взел вола, на кого съм взел осела, кого съм онеправдал, кого съм притеснил или от ръката на кого съм взел подкуп, за да заслепя очите си с него, за да ви върна взетото? (Nu 16:15; De 16:19; 1Sa 10:1; 1Sa 12:5; 1Sa 24:6; 2Sa 1:14; 2Sa 1:16; Ac 20:33; 1Th 2:5)4А те отговориха: Не си ни онеправдал, нито си ни притеснил, нито си взел нещо от ръката на някого.5Той им каза: Свидетел ви е ГОСПОД, свидетел е и Неговият помазаник днес, че не намерихте нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е. (Ex 22:4; Joh 18:38; Ac 23:9; Ac 24:16; Ac 24:20)6Тогава Самуил каза на народа: ГОСПОД е, Който постави Моисей и Аарон и изведе бащите ви от Египетската земя. (Mic 6:4)7И така, сега застанете, за да разсъждавам с вас пред ГОСПОДА за всички справедливи дела, които ГОСПОД извърши спрямо вас и бащите ви. (Isa 1:18; Isa 5:3; Isa 5:4; Mic 6:2; Mic 6:3)8Когато Яков дойде в Египет и бащите ви извикаха към ГОСПОДА, ГОСПОД прати Моисей и Аарон, които изведоха бащите ви от Египет и ги заселиха на това място. (Ge 46:5; Ge 46:6; Ex 2:23; Ex 3:10; Ex 4:16)9Те обаче забравиха ГОСПОДА, своя Бог. Затова Той ги предаде в ръката на Сисара, асорския военачалник, на филистимците и на моавския цар, които воюваха против тях. (Jud 3:7; Jud 3:12; Jud 4:2; Jud 10:7; Jud 13:1)10Тогава те извикаха към ГОСПОДА: Съгрешихме, понеже изоставихме ГОСПОДА и служихме на ваалимите и астартите. Избави ни сега от неприятелите ни и ще Ти служим. (Jud 2:13; Jud 10:10; Jud 10:15; Jud 10:16)11И ГОСПОД изпрати Йероваал, Водан, Ефтай и Самуил и ви избави от ръката на неприятелите ви отвсякъде; и вие живяхте в безопасност. (Jud 6:14; Jud 6:32; Jud 11:1; 1Sa 7:13)12Но когато видяхте, че Наас, царят на амонците, дойде против вас, ми казахте: Не. Нека цар да царува над нас – когато ГОСПОД, вашият Бог, ви беше цар. (Jud 8:23; 1Sa 8:5; 1Sa 8:7; 1Sa 8:19; 1Sa 10:19; 1Sa 11:1)13И така, сега ето царя, когото искахте и когото избрахте! И, ето, ГОСПОД постави цар над вас. (1Sa 8:5; 1Sa 9:20; 1Sa 10:24; Ho 13:11)14Ако се боите от ГОСПОДА и Му служите, ако слушате гласа Му и не въставате против ГОСПОДНЕТО повеление, ако следвате ГОСПОДА, вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, ще бъде добре; (Jos 24:14; Ps 81:13; Ps 81:14)15но ако не слушате ГОСПОДНИЯ глас, ако въставате против ГОСПОДНЕТО повеление, тогава ГОСПОДНЯТА ръка ще бъде против вас, както беше против бащите ви. (Le 26:14; De 28:15; Jos 24:20; 1Sa 12:9)16И така, сега застанете и вижте това велико дело, което ГОСПОД ще направи пред очите ви. (Ex 14:13; Ex 14:31)17Не е ли днес жътва на пшеницата? Ще призова ГОСПОДА; и Той ще прати гръмотевици и дъжд, за да разберете и видите, че злото, което направихте, като си поискахте цар, е голямо пред ГОСПОДА. (Jos 10:12; 1Sa 7:9; 1Sa 7:10; 1Sa 8:7; Pr 26:1; Jas 5:16)18Тогава Самуил призова ГОСПОДА. И Той прати мълнии и дъжд през същия ден; и целият народ се уплаши твърде много от ГОСПОДА и от Самуил. (Ex 14:31; Ezr 10:9)19И целият народ каза на Самуил: Помоли се за слугите си на ГОСПОДА, твоя Бог, за да не измрем; тъй като върху всичките си грехове прибавихме и това зло да искаме за себе си цар. (Ex 9:28; Ex 10:17; Jas 5:15; 1Jo 5:16)20А Самуил отговори на народа: Не бойте се. Вие наистина сторихте цялото това зло, но не се отклонявайте от това да следвате ГОСПОДА, а служете на ГОСПОДА от все сърце.21Не се отклонявайте, защото тогава ще идете след нищожни богове, които не могат да ползват или да избавят, понеже са суетни. (De 11:16; Jer 16:19; Hab 2:18; 1Co 8:4)22А ГОСПОД няма да изостави народа Си заради великото Си Име, понеже ГОСПОД благоволи да ви направи Свой народ. (De 7:7; De 7:8; De 14:2; Jos 7:9; 1Ki 6:13; Ps 94:14; Ps 106:8; Jer 14:21; Eze 20:9; Eze 20:14; Mal 1:2)23А колкото до мене, да не даде Бог да съгреша пред ГОСПОДА, като престана да се моля за вас! Но ще ви уча на добрия и правия път. (1Ki 8:36; 2Ch 6:27; Ps 34:11; Pr 4:11; Jer 6:16; Ac 12:5; Ro 1:9; Col 1:9; 2Ti 1:3)24Само имайте страх от ГОСПОДА и Му служете искрено, от все сърце; защото помислете колко велики дела извърши Той за вас. (De 10:21; Ps 5:12; Ps 126:2; Ps 126:3; Ec 12:13)25Но ако вършите зло, тогава и вие, и царят ви ще загинете. (De 28:36; Jos 24:20)