1If you judge someone else, you have no excuse for it. When you judge another person, you are judging yourself. You do the same things you blame others for doing.2We know that when God judges those who do evil things, he judges fairly.3Though you are only a human being, you judge others. But you yourself do the same things. So how do you think you will escape when God judges you?4Do you disrespect God’s great kindness and favour? Do you disrespect God when he is patient with you? Don’t you realise that God’s kindness is meant to turn you away from your sins?5But you are stubborn. In your heart you are not sorry for your sins. You are storing up anger against yourself. The day of God’s anger is coming. Then his way of judging fairly will be shown.6God ‘will pay back each person in keeping with what they have done.’ (Ps 62:12; Pr 24:12)7God will give eternal life to those who keep on doing good. They want glory, honour, and life that never ends.8But there are others who only look out for themselves. They don’t accept the truth. They go astray. God will pour out his great anger on them.9There will be trouble and suffering for everyone who does evil. That is meant first for the Jews. It is also meant for the Gentiles.10But there will be glory, honour and peace for everyone who does good. That is meant first for the Jews. It is also meant for the Gentiles.11God treats everyone the same.12Some people do not know God’s law when they sin. They will not be judged by the law when they die. Others do know God’s law when they sin. They will be judged by the law.13Hearing the law does not make a person right with God. People are considered to be right with God only when they obey the law.14Gentiles do not have the law. Sometimes they just naturally do what the law requires. They are a law for themselves. This is true even though they don’t have the law.15They show that what the law requires is written on their hearts. The way their minds judge them proves this fact. Sometimes their thoughts find them guilty. At other times their thoughts find them not guilty.16This will happen on the day God appoints Jesus Christ to judge people’s secret thoughts. That’s part of my good news.
The Jews and the law
17Suppose you call yourself a Jew. You trust in the law. You boast that you know God.18You know what God wants. You agree with what is best because the law teaches you.19You think you know so much more than the people you teach. You think you’re helping blind people. You think you are a light for those in the dark.20You think you can make foolish people wise. You act like you’re teaching little children. You think that the law gives you all knowledge and truth.21You claim to teach others, but you don’t even teach yourself! You preach against stealing. But you steal!22You say that people should not commit adultery. But you commit adultery! You hate statues of gods. But you rob temples!23You boast about the law. But when you break it, you rob God of his honour!24It is written, ‘The Gentiles say evil things against God’s name because of you.’ (Isa 52:5; Eze 36:22)25Circumcision has value if you obey the law. But if you break the law, it is just as if you hadn’t been circumcised.26And sometimes those who aren’t circumcised do what the law requires. Won’t God accept them as if they had been circumcised?27Many are not circumcised physically, but they obey the law. They will prove that you are guilty. You are breaking the law, even though you have the written law and are circumcised.28A person is not a Jew if they are a Jew only on the outside. And circumcision is more than just something done to the outside of a man’s body.29No, a person is a Jew only if they are a Jew on the inside. And true circumcision means that the heart has been circumcised by the Holy Spirit. The person whose heart has been circumcised does more than obey the written law. The praise that matters for that kind of person does not come from other people. It comes from God.
1Затова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, когато съдиш някой друг; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. (2Sa 12:5; Mt 7:1; Mt 7:2; Lu 6:37; Joh 8:9; Ro 1:20; 1Co 4:5)2А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.3И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?4Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? (Ex 34:6; Isa 30:18; Jer 3:12; Ro 3:25; Ro 9:23; Eph 1:7; Eph 2:4; Eph 2:7; 2Pe 3:9; 2Pe 3:15)5Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога, (De 32:34; Jas 5:3)6Който ще въздаде на всеки според делата му: (Job 34:11; Ps 62:12; Pr 24:12; Jer 17:10; Jer 32:19; Mt 16:27; Ro 14:12; 1Co 3:8; 2Co 5:10; Re 2:23; Re 20:12; Re 22:12)7вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;8а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; (Job 24:13; Jer 23:19; Ro 1:18; 2Th 1:8; Heb 10:27)9скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка, (Am 3:2; Lu 12:47; Lu 12:48; 1Pe 4:17)10а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка. (1Pe 1:7)11Понеже Бог не гледа на лице. (De 10:17; 2Ch 19:7; Job 34:19; Ac 10:34; Ga 2:6; Eph 6:9; Col 3:25; 1Pe 1:17)12Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени. (Lu 12:47)13Защото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани (Mt 7:21; Jas 1:22; Jas 1:23; Jas 1:25; 1Jo 3:7)14(понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,15по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават)16в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие. (Ec 12:14; Mt 25:31; Joh 5:22; Joh 12:48; Ac 10:42; Ac 17:31; Ro 3:6; Ro 16:25; 1Co 4:5; 1Ti 1:11; 2Ti 2:8; 2Ti 4:1; 2Ti 4:8; 1Pe 4:5; Re 20:12)
Юдеите и Моисеевият закон
17Но ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога, (Isa 45:25; Isa 48:2; Mic 3:11; Mt 3:9; Joh 8:33; Joh 8:41; Ro 9:4; Ro 9:6; Ro 9:7; 2Co 11:22)18и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона, (De 4:8; Ps 147:19; Ps 147:20; Php 1:10)19и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина, (Isa 42:19; Mt 15:14; Mt 23:16; Mt 23:17; Mt 23:19; Mt 23:24; Joh 9:34; Joh 9:40; Joh 9:41)20наставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината, (2Ti 1:13)21тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? (Ps 50:16; Mt 23:3)22Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли? (Mal 3:8)23Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона? (Ro 2:17)24Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците. (2Sa 12:14; Isa 52:5; Eze 36:20; Eze 36:23)25Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона; но ако си нарушител на закона, тогава твоето обрязване става необрязване. (Le 26:41; Jer 4:4; 1Co 7:19; Ga 5:3; Ga 6:15)26И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване? (Ac 10:34; Ac 10:35)27И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, няма ли да осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си потъпкал закона? (Mt 12:41; Mt 12:42)28Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта; (Mt 3:9; Joh 8:39; Ro 9:6; Ro 9:7; Ro 9:8; Ga 6:15; Re 2:9)29а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога. (De 30:6; Ro 4:12; Ro 7:6; 1Co 4:5; 2Co 3:6; 2Co 10:18; Php 3:3; Col 2:11; 1Th 2:4; 1Pe 3:4)