1But it came to pass, that when Sanballat heard that we builded the wall, he was wroth, and took great indignation, and mocked the Jews.2And he spake before his brethren and the army of Samaria, and said, What do these feeble Jews? will they fortify themselves? will they sacrifice? will they make an end in a day? will they revive the stones out of the heaps of the rubbish which are burned?3Now Tobiah the Ammonite was by him, and he said, Even that which they build, if a fox go up, he shall even break down their stone wall.4Hear, O our God; for we are despised: and turn their reproach upon their own head, and give them for a prey in the land of captivity:5And cover not their iniquity, and let not their sin be blotted out from before thee: for they have provoked thee to anger before the builders.6So built we the wall; and all the wall was joined together unto the half thereof: for the people had a mind to work.7But it came to pass, that when Sanballat, and Tobiah, and the Arabians, and the Ammonites, and the Ashdodites, heard that the walls of Jerusalem were made up, and that the breaches began to be stopped, then they were very wroth,8And conspired all of them together to come and to fight against Jerusalem, and to hinder it.9Nevertheless we made our prayer unto our God, and set a watch against them day and night, because of them.10And Judah said, The strength of the bearers of burdens is decayed, and there is much rubbish; so that we are not able to build the wall.11And our adversaries said, They shall not know, neither see, till we come in the midst among them, and slay them, and cause the work to cease.12And it came to pass, that when the Jews which dwelt by them came, they said unto us ten times, From all places whence ye shall return unto us they will be upon you .13Therefore set I in the lower places behind the wall, and on the higher places, I even set the people after their families with their swords, their spears, and their bows.14And I looked, and rose up, and said unto the nobles, and to the rulers, and to the rest of the people, Be not ye afraid of them: remember the Lord, which is great and terrible, and fight for your brethren, your sons, and your daughters, your wives, and your houses.15And it came to pass, when our enemies heard that it was known unto us, and God had brought their counsel to nought, that we returned all of us to the wall, every one unto his work.16And it came to pass from that time forth, that the half of my servants wrought in the work, and the other half of them held both the spears, the shields, and the bows, and the habergeons; and the rulers were behind all the house of Judah.17They which builded on the wall, and they that bare burdens, with those that laded, every one with one of his hands wrought in the work, and with the other hand held a weapon.18For the builders, every one had his sword girded by his side, and so builded. And he that sounded the trumpet was by me.19And I said unto the nobles, and to the rulers, and to the rest of the people, The work is great and large, and we are separated upon the wall, one far from another.20In what place therefore ye hear the sound of the trumpet, resort ye thither unto us: our God shall fight for us.21So we laboured in the work: and half of them held the spears from the rising of the morning till the stars appeared.22Likewise at the same time said I unto the people, Let every one with his servant lodge within Jerusalem, that in the night they may be a guard to us, and labour on the day.23So neither I, nor my brethren, nor my servants, nor the men of the guard which followed me, none of us put off our clothes, saving that every one put them off for washing.
1А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, се разгневи, възнегодува силно и се присмя на юдеите. (Ne 2:10; Ne 2:19)2И говори пред братята си и пред самарийската войска: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се закрепят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли за един ден? Ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?3А амонецът Товия, който беше при него, каза: Даже това, което градят, ако лисица се покачи по него, ще събори каменната им стена. (Ne 2:10; Ne 2:19)4Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници. (Ps 79:12; Ps 123:3; Ps 123:4; Pr 3:34)5Не покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред тези, които градят. (Ps 69:27; Ps 69:28; Ps 109:14; Ps 109:15; Jer 18:21)6Така съградихме стената; и стената бе свързана цялата до половината от височината си; защото народът имаше присърце работата.7Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на йерусалимските стени напредвало и че проломите почнали да се затварят, много се разгневиха; (Ne 4:1)8и всички заедно се наговориха да дойдат и да воюват против Йерусалим, и да го разрушат. (Ps 83:3)9А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях. (Ps 50:15)10Но Юда каза: Силата на носачите на товари вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.11А неприятелите ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.12И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас.13Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места – поставих народа по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.14След като разгледах, станах и казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си. (Nu 14:9; De 1:29; De 10:17; 2Sa 10:12)15А когато неприятелите ни чуха, че намерението им ни е било известно и че Бог е осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки към работата си. (Job 5:12)16И от това време нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина от тях държаха копията, малките щитове, лъковете и броните; и началниците насърчаваха[1] целия Юдов дом.17Всеки един от онези, които градяха стената и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;18и всеки от зидарите имаше меча си, опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене.19Тогава казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;20затова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас. (Ex 14:14; Ex 14:25; De 1:30; De 3:22; De 20:4; Jos 23:10)21Така вършехме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.22И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува сред Йерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.23И така, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха – никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже когато отиваше на водата да се мие.