1And there was a great cry of the people and of their wives against their brethren the Jews.2For there were that said, We, our sons, and our daughters, are many: therefore we take up corn for them , that we may eat, and live.3Some also there were that said, We have mortgaged our lands, vineyards, and houses, that we might buy corn, because of the dearth.4There were also that said, We have borrowed money for the king' tribute, and that upon our lands and vineyards.5Yet now our flesh is as the flesh of our brethren, our children as their children: and, lo, we bring into bondage our sons and our daughters to be servants, and some of our daughters are brought unto bondage already : neither is it in our power to redeem them ; for other men have our lands and vineyards.6And I was very angry when I heard their cry and these words.7Then I consulted with myself, and I rebuked the nobles, and the rulers, and said unto them, Ye exact usury, every one of his brother. And I set a great assembly against them.8And I said unto them, We after our ability have redeemed our brethren the Jews, which were sold unto the heathen; and will ye even sell your brethren? or shall they be sold unto us? Then held they their peace, and found nothing to answer .9Also I said, It is not good that ye do: ought ye not to walk in the fear of our God because of the reproach of the heathen our enemies?10I likewise, and my brethren, and my servants, might exact of them money and corn: I pray you, let us leave off this usury.11Restore, I pray you, to them, even this day, their lands, their vineyards, their oliveyards, and their houses, also the hundredth part of the money, and of the corn, the wine, and the oil, that ye exact of them.12Then said they, We will restore them , and will require nothing of them; so will we do as thou sayest. Then I called the priests, and took an oath of them, that they should do according to this promise.13Also I shook my lap, and said, So God shake out every man from his house, and from his labour, that performeth not this promise, even thus be he shaken out, and emptied. And all the congregation said, Amen, and praised the LORD. And the people did according to this promise.14Moreover from the time that I was appointed to be their governor in the land of Judah, from the twentieth year even unto the two and thirtieth year of Artaxerxes the king, that is , twelve years, I and my brethren have not eaten the bread of the governor.15But the former governors that had been before me were chargeable unto the people, and had taken of them bread and wine, beside forty shekels of silver; yea, even their servants bare rule over the people: but so did not I, because of the fear of God.16Yea, also I continued in the work of this wall, neither bought we any land: and all my servants were gathered thither unto the work.17Moreover there were at my table an hundred and fifty of the Jews and rulers, beside those that came unto us from among the heathen that are about us.18Now that which was prepared for me daily was one ox and six choice sheep; also fowls were prepared for me, and once in ten days store of all sorts of wine: yet for all this required not I the bread of the governor, because the bondage was heavy upon this people.19Think upon me, my God, for good, according to all that I have done for this people.
1По това време се вдигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите. (Le 25:35; De 15:7; Isa 5:7)2Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни, сме много; затова нека ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.3А имаше и други, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито поради глада.4Имаше още и други, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние заехме пари за царските данъци.5Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца – като техните деца; и ето, ние ще трябва да даваме синовете и дъщерите си на работа като роби и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго, защото други имат нивите и лозята ни. (Ex 21:7; Le 25:39; Isa 58:7)6И се оскърбих твърде много, като чух вика им и тези думи.7Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите хора, като им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си. И свиках против тях голямо събрание и им казах: (Ex 22:25; Le 25:36; Eze 22:12)8Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на народите; а вие самите ще продадете ли братята си? Трябва ли да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят. (Le 25:48)9Пак казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели? (Le 25:36; 2Sa 12:14; Ro 2:24; 1Pe 2:12)10Също и аз – братята ми и слугите ми – сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.11И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.12Тогава те отговориха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание. (Ezr 10:5; Jer 34:8; Jer 34:9)13Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! Така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание каза: Амин! И прославиха ГОСПОДА. И народът постъпи според това обещание. (2Ki 23:3; Mt 10:14; Ac 13:51; Ac 18:6)14А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в юдейската земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата[1] на областен управител. (Ne 13:6; 1Co 9:4; 1Co 9:15)15А предишните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на народа и освен четиридесет сикъла сребро вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господстваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога. (Ne 5:9; 2Co 11:9; 2Co 12:13)16Още и залягах върху работата на тази стена и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа.17При това на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните хора освен онези, които идваха при нас от околните ни народи. (2Sa 9:7; 2Ki 18:19)18А това, което беше готвено за мене всеки ден, беше едно говедо и шест отбрани овце; и птици готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ. (1Ki 4:22; Ne 5:14; Ne 5:15)19Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм направил за този народ. (Ne 13:22)