1At the same time, saith the LORD, will I be the God of all the families of Israel, and they shall be my people.2Thus saith the LORD, The people which were left of the sword found grace in the wilderness; even Israel, when I went to cause him to rest.3The LORD hath appeared of old unto me, saying , Yea, I have loved thee with an everlasting love: therefore with lovingkindness have I drawn thee.4Again I will build thee, and thou shalt be built, O virgin of Israel: thou shalt again be adorned with thy tabrets, and shalt go forth in the dances of them that make merry.5Thou shalt yet plant vines upon the mountains of Samaria: the planters shall plant, and shall eat them as common things.6For there shall be a day, that the watchmen upon the mount Ephraim shall cry, Arise ye, and let us go up to Zion unto the LORD our God.7For thus saith the LORD; Sing with gladness for Jacob, and shout among the chief of the nations: publish ye, praise ye, and say, O LORD, save thy people, the remnant of Israel.8Behold, I will bring them from the north country, and gather them from the coasts of the earth, and with them the blind and the lame, the woman with child and her that travaileth with child together: a great company shall return thither.9They shall come with weeping, and with supplications will I lead them: I will cause them to walk by the rivers of waters in a straight way, wherein they shall not stumble: for I am a father to Israel, and Ephraim is my firstborn.10Hear the word of the LORD, O ye nations, and declare it in the isles afar off, and say, He that scattered Israel will gather him, and keep him, as a shepherd doth his flock.11For the LORD hath redeemed Jacob, and ransomed him from the hand of him that was stronger than he.12Therefore they shall come and sing in the height of Zion, and shall flow together to the goodness of the LORD, for wheat, and for wine, and for oil, and for the young of the flock and of the herd: and their soul shall be as a watered garden; and they shall not sorrow any more at all.13Then shall the virgin rejoice in the dance, both young men and old together: for I will turn their mourning into joy, and will comfort them, and make them rejoice from their sorrow.14And I will satiate the soul of the priests with fatness, and my people shall be satisfied with my goodness, saith the LORD.15Thus saith the LORD; A voice was heard in Ramah, lamentation, and bitter weeping; Rahel weeping for her children refused to be comforted for her children, because they were not.16Thus saith the LORD; Refrain thy voice from weeping, and thine eyes from tears: for thy work shall be rewarded, saith the LORD; and they shall come again from the land of the enemy.17And there is hope in thine end, saith the LORD, that thy children shall come again to their own border.18I have surely heard Ephraim bemoaning himself thus ; Thou hast chastised me, and I was chastised, as a bullock unaccustomed to the yoke : turn thou me, and I shall be turned; for thou art the LORD my God.19Surely after that I was turned, I repented; and after that I was instructed, I smote upon my thigh: I was ashamed, yea, even confounded, because I did bear the reproach of my youth.20Is Ephraim my dear son? is he a pleasant child? for since I spake against him, I do earnestly remember him still: therefore my bowels are troubled for him; I will surely have mercy upon him, saith the LORD.21Set thee up waymarks, make thee high heaps: set thine heart toward the highway, even the way which thou wentest: turn again, O virgin of Israel, turn again to these thy cities.22How long wilt thou go about, O thou backsliding daughter? for the LORD hath created a new thing in the earth, A woman shall compass a man.23Thus saith the LORD of hosts, the God of Israel; As yet they shall use this speech in the land of Judah and in the cities thereof, when I shall bring again their captivity; The LORD bless thee, O habitation of justice, and mountain of holiness.24And there shall dwell in Judah itself, and in all the cities thereof together, husbandmen, and they that go forth with flocks.25For I have satiated the weary soul, and I have replenished every sorrowful soul.26Upon this I awaked, and beheld; and my sleep was sweet unto me.27Behold, the days come, saith the LORD, that I will sow the house of Israel and the house of Judah with the seed of man, and with the seed of beast.28And it shall come to pass, that like as I have watched over them, to pluck up, and to break down, and to throw down, and to destroy, and to afflict; so will I watch over them, to build, and to plant, saith the LORD.29In those days they shall say no more, The fathers have eaten a sour grape, and the children' teeth are set on edge.30But every one shall die for his own iniquity: every man that eateth the sour grape, his teeth shall be set on edge.31Behold, the days come, saith the LORD, that I will make a new covenant with the house of Israel, and with the house of Judah:32Not according to the covenant that I made with their fathers in the day that I took them by the hand to bring them out of the land of Egypt; which my covenant they brake, although I was an husband unto them, saith the LORD:33But this shall be the covenant that I will make with the house of Israel; After those days, saith the LORD, I will put my law in their inward parts, and write it in their hearts; and will be their God, and they shall be my people.34And they shall teach no more every man his neighbour, and every man his brother, saying, Know the LORD: for they shall all know me, from the least of them unto the greatest of them, saith the LORD: for I will forgive their iniquity, and I will remember their sin no more.35Thus saith the LORD, which giveth the sun for a light by day, and the ordinances of the moon and of the stars for a light by night, which divideth the sea when the waves thereof roar; The LORD of hosts is his name:36If those ordinances depart from before me, saith the LORD, then the seed of Israel also shall cease from being a nation before me for ever.37Thus saith the LORD; If heaven above can be measured, and the foundations of the earth searched out beneath, I will also cast off all the seed of Israel for all that they have done, saith the LORD.38Behold, the days come, saith the LORD, that the city shall be built to the LORD from the tower of Hananeel unto the gate of the corner.39And the measuring line shall yet go forth over against it upon the hill Gareb, and shall compass about to Goath.40And the whole valley of the dead bodies, and of the ashes, and all the fields unto the brook of Kidron, unto the corner of the horse gate toward the east, shall be holy unto the LORD; it shall not be plucked up, nor thrown down any more for ever.
Пророческа утеха за Израил – възвръщане от плен и възстановяване
1В същото време, казва ГОСПОД, ще бъда Бог на всички Израелеви родове и те ще Ми бъдат народ. (Jer 30:22; Jer 30:24)2Така казва ГОСПОД: Народът, който оцеля от меча, ще намери благоволение в пустинята; ще отида да го направя – да! – Израил, да почива. (Nu 10:33; De 1:33; Ps 95:11; Isa 63:14)3ГОСПОД ми се яви отдавна и каза: Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да показвам милост към тебе. (Ho 11:4; Mal 1:2; Ro 11:28; Ro 11:29)4Пак ще те съградя и ще бъдеш съградена, девице Израилева; пак ще се украсиш с тъпанчетата си и ще излизаш в хората на онези, които се веселят. (Ex 15:20; Jud 11:34; Ps 149:3; Jer 33:7)5Пак ще насадиш лозя на самарийските планини; онези, които ги насадят, те ще ядат плода им. (Isa 65:21; Am 9:14)6Защото ще дойде ден, когато стражарите по Ефремовите планини ще викат: Станете и нека възлезем в Сион при ГОСПОДА, нашия Бог. (Isa 2:3; Mic 4:2)7Защото така казва ГОСПОД: Пейте с радост за Яков и възкликнете за главния от народите; прогласете, похвалете и кажете: Спаси, ГОСПОДИ, народа Си, останалите от Израил. (Isa 12:5; Isa 12:6)8Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на света, и заедно с тях слепият и куцият, бременната заедно с раждащата ще се върнат тук с голямо множество. (Jer 3:12; Jer 3:18; Jer 23:8; Eze 20:34; Eze 20:41; Eze 34:13)9С плач ще дойдат и като се молят, ще ги доведа; ще ги доведа до водни реки през прав път, в който няма да се спънат; защото съм Отец на Израил и Ефрем е Моят първороден. (Ex 4:22; Ps 126:5; Ps 126:6; Isa 35:8; Isa 43:19; Isa 49:10; Isa 49:11; Jer 50:4)10Слушайте, народи, словото ГОСПОДНЕ и известете в далечните острови, като кажете: Който разпръсна Израил, Той ще го събере и ще го опази, както овчарят стадата си. (Isa 40:11; Eze 34:12)11Защото ГОСПОД е изкупил Яков, изкупил го е от ръката на по-силния от него. (Isa 44:23; Isa 48:20; Isa 49:24; Isa 49:25)12И те ще дойдат и ще пеят върху височината на Сион, и ще се стекат към благата ГОСПОДНИ – към житото, виното и дървеното масло и към рожбите на овцете и на говедата; душата им ще бъде като напоявана градина и те няма да изнемощеят вече. (Isa 35:10; Isa 58:11; Isa 65:19; Eze 17:23; Eze 20:40; Ho 3:5; Re 21:4)13Тогава ще се зарадва девицата в хорото и юношите и старите заедно; защото Аз ще превърна жалеенето им в радост и ще ги утеша, и ще ги развеселя след скръбта им.14Още ще наситя душата на свещениците с тлъсто; и народът Ми ще се насити с Моите блага, казва ГОСПОД.15Така казва ГОСПОД: Глас се чува в Рама, ридание и горчив плач; Рахил оплаква децата си и не иска да се утеши за децата си, защото ги няма. (Ge 42:13; Jos 18:25; Mt 2:17; Mt 2:18)16Така казва ГОСПОД: Въздържай гласа си от плач и очите си – от сълзи, защото делото ти бе възнаградено, казва ГОСПОД, и те ще се върнат от земята на неприятеля. (Ezr 1:5; Jer 31:4; Jer 31:5; Ho 1:11)17Има надежда за късните ти дни, казва ГОСПОД, и децата ти ще се върнат в своите предели.18Наистина чух Ефрем да си оплаква участта, като казва: Наказал си ме и бях наказан като теле, неучено на хомот; върни ме и ще бъда върнат, защото Ти си ГОСПОД, мой Бог. (La 5:21)19Наистина, откакто бях върнат, се разкаях, и откакто бях научен, се ударих по бедрото. Засрамих се, да! Дори се смутих, понеже носих укора на младостта си. (De 30:2)20Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него, все още го помня; затова сърцето Ми се смущава за него и Аз наистина ще му покажа милост, казва ГОСПОД. (De 32:36; Isa 57:18; Isa 63:15; Ho 11:8; Ho 14:4)21Изправи си пътни показалци, направи си колове за упътване, насочи сърцето си към пътя – към пътя, през който си ходила; върни се, девице Израилева, върни се към тези твои градове. (Jer 50:5)22Докога ще се скиташ насам-натам, дъще отстъпнице? Защото ГОСПОД направи нещо ново на земята – жена ще обгради с грижи и любов мъж. (Jer 2:18; Jer 2:23; Jer 2:36; Jer 3:6; Jer 3:8; Jer 3:11; Jer 3:12; Jer 3:14; Jer 3:22)23Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Отново ще употребяват този говор в Юдовата земя и в градовете и, когато ги върна от плен – ГОСПОД да те благослови, жилище на правда, свят хълм! (Ps 122:5; Isa 1:26; Zec 8:3)24И там ще обитава Юда заедно с всичките му градове, земеделците и чергарите със стада. (Jer 33:12; Jer 33:13)25Защото наситих изнурената душа и напълних всяка изтерзана душа.26След това се събудих и размислих[1]; и от видението сънят ми стана сладък.27Ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато ще насея Израилевия дом и Юдовия дом с човешко и с животинско семе; (Eze 36:9; Ho 2:23; Zec 10:9)28и както бдях над тях, за да изкоренявам, да събарям, да съсипвам, да погубвам и да наскърбявам, така ще бъда над тях, за да градя и да насаждам, казва ГОСПОД. (Jer 1:10; Jer 18:7; Jer 24:6; Jer 44:27)29В онези дни няма вече да казват: Бащите ядоха кисело грозде и зъбите на децата оскоминеха; (Eze 18:2; Eze 18:3)30а всеки ще умира за своето си беззаконие; всеки човек, който би изял кисело грозде, неговите зъби ще оскоминеят. (Jer 6:5; Jer 6:7)
Новият завет
31Ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет; (Jer 32:40; Jer 33:14; Eze 37:26; Heb 8:8; Heb 10:16; Heb 10:17)32не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва ГОСПОД. (De 1:31)33Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва ГОСПОД: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ; (Ps 40:8; Jer 24:7; Jer 30:22; Jer 32:38; Jer 32:40; Eze 11:19; Eze 11:20; Eze 36:26; Eze 36:27; 2Co 3:3)34и няма вече да учат всеки ближния си и всеки брат си и да казват: Познайте ГОСПОДА; защото те всички ще Ме познават – от най-малкия до най-големия между тях, казва ГОСПОД; защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече. (Isa 54:13; Jer 33:8; Jer 50:20; Mic 7:18; Ac 10:43; Ac 13:39; Ro 11:27; 2Co 2:10; 1Jo 2:20)35Така казва ГОСПОД, Който дава слънцето за светлина денем и нарежда луната и звездите за светлина нощем, Който повдига морето така, че вълните му бучат, ГОСПОД на Силите е името Му. (Ge 1:16; Ps 72:5; Ps 72:17; Ps 89:2; Ps 89:36; Ps 89:37; Ps 119:91; Isa 51:16; Jer 10:16)36Ако изчезнат тези наредби отпред Мене, казва ГОСПОД, тогава и Израилевото потомство ще престане да бъде довека народ пред Мене. (Ps 148:6; Isa 54:9; Isa 54:10; Jer 33:20)37Така казва ГОСПОД: Ако може да се измери небето горе и да се изследват основите на земята долу, тогава и Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство за всичко, което са сторили, казва ГОСПОД. (Jer 33:22)38Ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато градът ще се съгради на ГОСПОДА – от кулата Ананеил до портата на ъгъла; (Ne 3:1; Zec 14:10)39и връв за измерване още ще се тегли по-нататък право до хълма Гарив и ще завие към Гоат; (Eze 40:8; Zec 2:1)40и цялата долина на труповете и на пепелта, и на всички ниви по потока Кедрон, до ъгъла на конската порта към изток, ще бъдат святи на ГОСПОДА; градът няма вече да се изкорени, нито да се съсипе довека. (2Ch 23:15; Ne 3:28; Joe 3:17)