Второзаконие 1

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Божието водителство от Хорив до Кадис

1 Ето думите, които Моисей говори на целия Израил отвъд Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав. (И Н 9:1; И Н 9:10; И Н 22:4; И Н 22:7) 

2 (Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.) (Чис 13:26; Вт 9:23) 

3 В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израилтяните това, което ГОСПОД му заповяда за тях, (Чис 33:38) 

4 след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи. (Чис 21:24; Чис 21:33; И Н 13:12) 

5 Отвъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон: 

6 ГОСПОД, нашият Бог, ни говори на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина. (Изх 3:1; Изх 19:1) 

7 Обърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат. 

8 Ето, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която ГОСПОД се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях. (Бит 12:7; Бит 15:18; Бит 17:7; Бит 17:8; Бит 26:4; Бит 28:13) 

9 В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося. (Изх 18:18; Чис 11:14) 

10 ГОСПОД, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето. (Бит 15:5; Вт 10:22; Вт 28:62) 

11 (ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!) (Бит 15:5; Бит 22:17; Бит 26:4; Изх 32:13; 2 Цар 24:3) 

12 Как ще мога аз сам да нося тази тежест – вас и товара от вас и вашите препирни? (3 Цар 3:8; 3 Цар 3:9) 

13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас. (Изх 18:21; Чис 11:16; Чис 11:17) 

14 И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим. 

15 И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви. (Изх 18:25) 

16 В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него. (Лев 24:22; Вт 16:18; Йн 7:24) 

17 В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам. (Изх 18:22; Изх 18:26; Лев 19:15; Вт 16:19; 1 Цар 16:7; 2 Лет 19:6; Пр 24:23; Як 2:1) 

18 И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите. 

19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както ГОСПОД, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни. (Чис 10:12; Чис 13:26; Вт 8:15; Ер 2:6) 

20 Тогава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава ГОСПОД, нашият Бог. 

21 Ето, ГОСПОД, твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил ГОСПОД, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх. (И Н 1:9) 

22 Тогава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем. 

23 Това ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе. (Чис 13:3) 

24 И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха. (Чис 13:22) 

25 Те събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава, е добра. (Чис 13:27) 

26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на ГОСПОДА, вашия Бог. (Чис 14:1; Пс 106:24; Пс 106:25) 

27 Роптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше ГОСПОД, затова ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби. (Вт 9:28) 

28 Къде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите. (Чис 13:28; Чис 13:31; Вт 9:1; Вт 9:2) 

29 Но аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях. 

30 ГОСПОД, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет (Изх 14:14; Изх 14:25; Неем 4:20) 

31 и в пустинята, където ти видя как ГОСПОД, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място. (Изх 19:4; Вт 32:11; Вт 32:12; Ис 46:3; Ис 46:4; Ис 63:9; Ос 11:3; Д А 13:18) 

32 Въпреки това вие не повярвахте на ГОСПОДА, вашия Бог, (Пс 106:24; Юда 1:5) 

33 Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан – нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак. (Изх 13:21; Чис 10:33; Пс 78:14; Ез 20:6) 

34 А ГОСПОД чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле: (Вт 2:14; Вт 2:15) 

35 Нито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви, (Чис 14:22; Чис 14:23) 

36 освен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва ГОСПОДА. (Чис 14:24; Чис 14:30; И Н 14:9) 

37 И на мене се разгневи ГОСПОД, заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там; (Чис 20:12; Чис 27:14; Вт 3:26; Вт 4:21; Вт 34:4; Пс 106:32) 

38 Исус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израил. (Изх 24:13; Изх 33:11; Чис 14:30; Чис 27:18; Чис 27:19; Вт 31:7; Вт 31:23; 1 Цар 16:22) 

39 При това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят. (Чис 14:3; Чис 14:31; Ис 7:15; Ис 7:16; Рим 9:11) 

40 Вие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море. (Чис 14:25) 

41 Тогава ми отговорихте: Съгрешихме против ГОСПОДА; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда ГОСПОД, нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна. (Чис 14:40) 

42 А ГОСПОД ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си. (Чис 14:42) 

43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна. (Чис 14:44; Чис 14:45) 

44 Тогава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма. (Пс 118:12) 

45 И като се върнахте, плакахте пред ГОСПОДА; но ГОСПОД не послуша гласа ви, нито ви даде ухо. 

46 Така стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там. (Чис 13:25; Чис 20:1; Чис 20:22; Съд 11:17) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание