Sign in for free

Matthew 26

English Standard Version

from Crossway
1 When Jesus had finished all these sayings, he said to his disciples, 2 “You know that after two days the Passover is coming, and the Son of Man will be delivered up to be crucified.” (Mt 20:18; Mt 26:24; Mr 14:1; Lu 22:1; Joh 6:4) 3 Then the chief priests and the elders of the people gathered in the palace of the high priest, whose name was Caiaphas, (Ps 2:2; Mt 26:57; Mt 26:58; Mt 26:69; Lu 3:2; Lu 11:21; Joh 11:47; Joh 11:49; Joh 18:13; Joh 18:15; Ac 4:6; Ac 4:27; Re 11:2) 4 and plotted together in order to arrest Jesus by stealth and kill him. (Mt 21:46; Joh 11:53) 5 But they said, “Not during the feast, lest there be an uproar among the people.” (Mt 27:24) 6 Now when Jesus was at Bethany in the house of Simon the leper,[1] (Mt 21:17; Mr 14:3; Lu 7:37; Joh 11:18; Joh 12:1) 7 a woman came up to him with an alabaster flask of very expensive ointment, and she poured it on his head as he reclined at table. 8 And when the disciples saw it, they were indignant, saying, “Why this waste? 9 For this could have been sold for a large sum and given to the poor.” (Joh 13:29) 10 But Jesus, aware of this, said to them, “Why do you trouble the woman? For she has done a beautiful thing to me. (Mt 16:8) 11 For you always have the poor with you, but you will not always have me. (De 15:11; Mt 9:15; Joh 7:33) 12 In pouring this ointment on my body, she has done it to prepare me for burial. (Joh 19:40) 13 Truly, I say to you, wherever this gospel is proclaimed in the whole world, what she has done will also be told in memory of her.” (Mt 24:14; Ac 10:4) 14 Then one of the twelve, whose name was Judas Iscariot, went to the chief priests (Mt 10:4; Mt 27:3; Mr 14:10; Lu 22:3; Joh 6:71; Joh 12:4; Joh 13:2; Joh 13:27; Joh 13:30; Ac 1:16) 15 and said, “What will you give me if I deliver him over to you?” And they paid him thirty pieces of silver. (Ge 23:16; Ex 21:32; Jer 32:9; Zec 11:12; Mt 27:3; Mt 27:9) 16 And from that moment he sought an opportunity to betray him. (Mt 20:18) 17 Now on the first day of Unleavened Bread the disciples came to Jesus, saying, “Where will you have us prepare for you to eat the Passover?” (Ex 12:18; Mr 14:12; Lu 22:7) 18 He said, “Go into the city to a certain man and say to him, ‘The Teacher says, My time is at hand. I will keep the Passover at your house with my disciples.’” (Mt 26:45; Joh 7:6; Joh 7:8; Joh 7:30; Joh 8:20; Joh 11:28; Joh 13:1; Joh 17:1) 19 And the disciples did as Jesus had directed them, and they prepared the Passover. 20 When it was evening, he reclined at table with the twelve.[2] (Mr 14:17; Lu 22:14; Lu 22:21; Joh 13:21) 21 And as they were eating, he said, “Truly, I say to you, one of you will betray me.” (Joh 6:70) 22 And they were very sorrowful and began to say to him one after another, “Is it I, Lord?” 23 He answered, “He who has dipped his hand in the dish with me will betray me. (Joh 13:18) 24 The Son of Man goes as it is written of him, but woe to that man by whom the Son of Man is betrayed! It would have been better for that man if he had not been born.” (Mt 18:7; Mt 26:54; Mt 26:56; Mr 9:12; Lu 18:31; Lu 24:25; Lu 24:46; Joh 17:12; Ac 17:2; Ac 26:22; 1Co 15:3; 1Pe 1:10) 25 Judas, who would betray him, answered, “Is it I, Rabbi?” He said to him, “You have said so.” (Mt 26:49; Mt 26:64; Lu 22:70; Joh 1:38) 26 Now as they were eating, Jesus took bread, and after blessing it broke it and gave it to the disciples, and said, “Take, eat; this is my body.” (Mt 14:19; Mr 14:22; Lu 22:18; Joh 6:53; 1Co 10:16; 1Co 11:23) 27 And he took a cup, and when he had given thanks he gave it to them, saying, “Drink of it, all of you, (Mt 15:36) 28 for this is my blood of the[3] covenant, which is poured out for many for the forgiveness of sins. (Ex 24:8; Zec 9:11; Mt 20:28; Mt 26:26; Mr 1:4; Lu 1:77; Heb 13:20) 29 I tell you I will not drink again of this fruit of the vine until that day when I drink it new with you in my Father’s kingdom.” (Mt 13:43) 30 And when they had sung a hymn, they went out to the Mount of Olives. (Mt 21:1; Mr 14:26; Lu 22:39; Joh 18:1) 31 Then Jesus said to them, “You will all fall away because of me this night. For it is written, ‘I will strike the shepherd, and the sheep of the flock will be scattered.’ (Zec 13:7; Joh 16:32) 32 But after I am raised up, I will go before you to Galilee.” (Mt 28:7; Mt 28:10; Mt 28:16; Mr 16:7) 33 Peter answered him, “Though they all fall away because of you, I will never fall away.” (Lu 22:31; Lu 22:33) 34 Jesus said to him, “Truly, I tell you, this very night, before the rooster crows, you will deny me three times.” (Mt 26:75; Lu 22:34; Joh 13:38) 35 Peter said to him, “Even if I must die with you, I will not deny you!” And all the disciples said the same. (Lu 22:33; Joh 13:37) 36 Then Jesus went with them to a place called Gethsemane, and he said to his disciples, “Sit here, while I go over there and pray.” (Mt 26:30; Mr 14:32; Lu 22:40) 37 And taking with him Peter and the two sons of Zebedee, he began to be sorrowful and troubled. (Mt 4:21; Mt 17:1) 38 Then he said to them, “My soul is very sorrowful, even to death; remain here, and watch[4] with me.” (Ps 42:5; Mt 24:42; Joh 12:27) 39 And going a little farther he fell on his face and prayed, saying, “My Father, if it be possible, let this cup pass from me; nevertheless, not as I will, but as you will.” (Mt 20:22; Mt 26:42; Joh 5:30; Joh 6:38; Php 2:8; Heb 5:7) 40 And he came to the disciples and found them sleeping. And he said to Peter, “So, could you not watch with me one hour? 41 Watch and pray that you may not enter into temptation. The spirit indeed is willing, but the flesh is weak.” (Mt 6:13; Mt 26:38; 1Pe 4:7) 42 Again, for the second time, he went away and prayed, “My Father, if this cannot pass unless I drink it, your will be done.” (Mt 6:10; Mt 26:39) 43 And again he came and found them sleeping, for their eyes were heavy. (Lu 9:32) 44 So, leaving them again, he went away and prayed for the third time, saying the same words again. (2Co 12:8) 45 Then he came to the disciples and said to them, “Sleep and take your rest later on.[5] See, the hour is at hand, and the Son of Man is betrayed into the hands of sinners. (Mt 17:22; Mt 20:18; Mt 26:18; Lu 22:53; Joh 12:23; Joh 12:27; Joh 13:1; Joh 17:1) 46 Rise, let us be going; see, my betrayer is at hand.” 47 While he was still speaking, Judas came, one of the twelve, and with him a great crowd with swords and clubs, from the chief priests and the elders of the people. (Mt 26:14; Mr 14:43; Lu 22:47; Joh 18:3; Ac 1:16) 48 Now the betrayer had given them a sign, saying, “The one I will kiss is the man; seize him.” 49 And he came up to Jesus at once and said, “Greetings, Rabbi!” And he kissed him. (Mt 26:25) 50 Jesus said to him, “Friend, do what you came to do.”[6] Then they came up and laid hands on Jesus and seized him. (Mt 20:13; Mt 22:12; Joh 13:27) 51 And behold, one of those who were with Jesus stretched out his hand and drew his sword and struck the servant[7] of the high priest and cut off his ear. (Lu 22:38) 52 Then Jesus said to him, “Put your sword back into its place. For all who take the sword will perish by the sword. (Ge 9:6; Eze 35:6; Re 13:10) 53 Do you think that I cannot appeal to my Father, and he will at once send me more than twelve legions of angels? (2Ki 6:17; Da 7:10; Mt 4:11; Lu 8:30; Lu 22:43; Joh 10:18; Joh 18:36) 54 But how then should the Scriptures be fulfilled, that it must be so?” (Mt 1:22; Mt 26:24) 55 At that hour Jesus said to the crowds, “Have you come out as against a robber, with swords and clubs to capture me? Day after day I sat in the temple teaching, and you did not seize me. (Mt 4:23; Mt 21:23; Lu 2:46; Joh 8:2; Joh 18:20) 56 But all this has taken place that the Scriptures of the prophets might be fulfilled.” Then all the disciples left him and fled. (Ps 88:8; Ps 88:18; Mt 26:31; Mt 26:54; Joh 16:32) 57 Then those who had seized Jesus led him to Caiaphas the high priest, where the scribes and the elders had gathered. (Mt 26:3; Mr 14:53; Lu 22:54; Joh 18:12; Joh 18:19) 58 And Peter was following him at a distance, as far as the courtyard of the high priest, and going inside he sat with the guards to see the end. (Mt 26:57; Joh 7:32; Joh 18:3; Joh 18:15) 59 Now the chief priests and the whole council[8] were seeking false testimony against Jesus that they might put him to death, (Ac 6:11) 60 but they found none, though many false witnesses came forward. At last two came forward (De 19:15; Ps 27:12; Ps 35:11) 61 and said, “This man said, ‘I am able to destroy the temple of God, and to rebuild it in three days.’” (Mt 27:40; Joh 2:19; Ac 6:14) 62 And the high priest stood up and said, “Have you no answer to make? What is it that these men testify against you?”[9] 63 But Jesus remained silent. And the high priest said to him, “I adjure you by the living God, tell us if you are the Christ, the Son of God.” (Le 5:1; 1Sa 14:24; 1Sa 14:26; Isa 53:7; Mt 1:17; Mt 14:33; Mt 16:16; Mt 22:42; Mt 27:12; Mt 27:14; Mr 5:7; Lu 22:67; Joh 10:24; Joh 19:9) 64 Jesus said to him, “You have said so. But I tell you, from now on you will see the Son of Man seated at the right hand of Power and coming on the clouds of heaven.” (Ps 110:1; Mt 16:27; Mt 24:30; Mt 26:25; Mr 16:19; Heb 1:3) 65 Then the high priest tore his robes and said, “He has uttered blasphemy. What further witnesses do we need? You have now heard his blasphemy. (Nu 14:6; Mt 9:3; Joh 10:36; Ac 14:14) 66 What is your judgment?” They answered, “He deserves death.” (Le 24:16) 67 Then they spit in his face and struck him. And some slapped him, (Isa 50:6; Mt 5:39; Mt 27:30; Mr 10:34; Lu 22:63; Joh 18:22; Ac 23:2) 68 saying, “Prophesy to us, you Christ! Who is it that struck you?” (Mt 26:63) 69 Now Peter was sitting outside in the courtyard. And a servant girl came up to him and said, “You also were with Jesus the Galilean.” (Mt 26:3; Mr 14:66; Lu 22:55; Joh 18:16; Joh 18:25) 70 But he denied it before them all, saying, “I do not know what you mean.” 71 And when he went out to the entrance, another servant girl saw him, and she said to the bystanders, “This man was with Jesus of Nazareth.” (Mt 2:23) 72 And again he denied it with an oath: “I do not know the man.” 73 After a little while the bystanders came up and said to Peter, “Certainly you too are one of them, for your accent betrays you.” (Jud 12:6) 74 Then he began to invoke a curse on himself and to swear, “I do not know the man.” And immediately the rooster crowed. 75 And Peter remembered the saying of Jesus, “Before the rooster crows, you will deny me three times.” And he went out and wept bitterly. (Mt 26:34; Ac 3:13) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

Matthew 26

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Когато Исус свърши тези думи, каза на учениците Си: (Mr 14:1; Lu 22:1; Joh 11:45) 2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. (Mr 14:1; Lu 22:1; Joh 13:1) 3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, (Ps 2:2; Joh 11:47; Ac 4:25) 4 и се наговаряха как да уловят Исус с измама и да Го убият; 5 но си казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа. 6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, (Mt 21:17; Mr 14:3; Joh 11:1; Joh 11:2; Joh 12:1) 7 до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, докато Той седеше на трапезата. (Joh 12:3) 8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, като казваха: Защо се прахоса това? (Joh 12:4) 9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите. 10 Като забеляза това, Исус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело за Мене. 11 Защото сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не винаги съм между вас. (De 15:11; Mt 18:20; Mt 28:20; Joh 12:8; Joh 13:33; Joh 14:19; Joh 16:5; Joh 16:28; Joh 17:11) 12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, направи го, за да Ме приготви за погребение. 13 Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи. 14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: (Mt 10:4; Mr 14:10; Lu 22:3; Joh 13:2; Joh 13:30) 15 Какво ще ми дадете, за да ви Го предам? И те му определиха награда от тридесет сребърника. (Zec 11:12; Zec 11:13; Mt 27:3) 16 И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде. 17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш Пасхата? (Ex 12:5; Ex 12:6; Ex 12:18; Mr 14:12; Lu 22:7; Lu 22:8) 18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си. 19 И учениците направиха, както им заръча Исус, и приготвиха Пасхата. 20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. (Mr 14:17; Lu 22:14; Joh 13:21) 21 И докато ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 А те, много наскърбени, започнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 Той отговори: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. (Ps 41:9; Lu 22:21; Joh 13:18) 24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. (Isa 53:3; Da 9:26; Mr 9:12; Lu 24:25; Lu 24:26; Lu 24:46; Joh 17:12; Ac 17:2; Ac 17:3; Ac 26:22; Ac 26:23; 1Co 15:3) 25 А Юда, който Го предаде, попита: Да не съм аз, Учителю? Исус му отвърна: Ти каза. 26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте – това е Моето тяло. (Mr 14:22; Lu 22:19; 1Co 10:16; 1Co 11:23) 27 Взе и чашата и като благодари на Бога, даде им и каза: Пийте от нея всички! (Mr 14:23) 28 Защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за прощаване на греховете. (Ex 24:8; Le 17:11; Jer 31:31; Mt 20:28; Ro 5:15; Heb 9:22) 29 Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. (Mr 14:25; Lu 22:18; Ac 10:41) 30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. (Mr 14:26) 31 Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“ (Zec 13:7; Mt 11:6; Mr 14:27; Lu 22:31; Joh 13:36; Joh 16:32) 32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. (Mt 28:7; Mt 28:10; Mt 28:16; Mr 14:28; Mr 16:7) 33 А Петър Му отговори: Дори и всички да се съблазнят поради Теб, аз никога няма да се съблазня. 34 Исус Му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. (Mr 14:30; Lu 22:34; Joh 13:38) 35 Петър Му каза: Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички други ученици. 36 Тогава Исус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Поседете тук, докато отида там да се помоля. (Mr 14:32; Lu 22:39; Joh 18:1) 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. (Mt 4:21; Joh 12:27) 38 Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен. (Joh 12:27) 39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. (Mt 20:22; Mr 14:35; Mr 14:36; Lu 22:41; Joh 5:30; Joh 6:38; Joh 12:27; Php 2:8; Heb 5:7; Heb 5:8) 40 Дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Не можахте ли поне един час да бдите с Мене? 41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. (Mr 13:33; Mr 14:38; Lu 22:40; Lu 22:46; Eph 6:18) 42 Пак отиде втори път и се помоли, като каза: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля. 43 И като дойде, пак ги намери заспали; защото очите им бяха натежали. 44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи. 45 Тогава дойде при учениците и им каза: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 46 Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава. 47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество, с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини. (Mr 14:43; Lu 22:47; Joh 18:1; Joh 18:3; Ac 1:16) 48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, като каза: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49 И веднага се приближи до Исус и каза: Здравей, Учителю! И Го целуна. (2Sa 20:9) 50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, направи го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исус и Го хванаха. (Ps 41:9; Ps 55:13) 51 И, ето, един от тези, които бяха с Исус, протегна ръка, измъкна ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отсече ухото му. (Joh 18:10) 52 Тогава Исус му каза: Върни ножа си на мястото му, защото всички, които посягат към ножа, от нож ще загинат. (Ge 9:6; Re 13:10) 53 Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? (2Ki 6:17; Da 7:10) 54 Но тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така? (Ps 21:4; Isa 53:7; Da 9:26; Mt 26:24; Lu 24:25; Lu 24:44; Lu 24:46) 55 В същия час Исус каза на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и тояги да Ме хванете? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте. 56 Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. (La 4:20; Mt 26:54; Joh 18:15) 57 А тези, които бяха хванали Исус, Го заведоха у първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. (Mr 14:53; Lu 22:54; Lu 22:63; Joh 18:12; Joh 18:13; Joh 18:19; Joh 18:24) 58 А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края. 59 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт; 60 обаче не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама и казаха: (De 19:15; Ps 27:12; Ps 35:11; Mr 14:55; Ac 6:13) 61 Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. (Mt 27:40; Mr 14:58; Joh 2:19) 62 Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе? (Mr 14:60) 63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син? (Le 5:1; 1Sa 14:24; 1Sa 14:26; Isa 53:7; Mt 27:12; Mt 27:14; Ac 8:33) 64 Исус му отговори: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния[1] и идващ на небесните облаци. (Ps 110:1; Isa 53:2; Da 7:13; Da 9:26; Mt 16:27; Mt 24:30; Mt 25:31; Lu 21:27; Joh 1:51; Ac 7:55; 1Th 4:16; Re 1:7) 65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? (2Ki 18:37; 2Ki 19:1) 66 А в отговор казаха: Заслужава смъртно наказание. (Le 24:16; Mt 27:30; Joh 19:7) 67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха: (Isa 50:6; Isa 53:3; Mt 27:30; Lu 22:63; Joh 19:3) 68 Познай, Христе, кой Те удари? (Mr 14:65) 69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исус Галилеянина. (Mr 14:66; Mr 14:67; Lu 22:55; Lu 22:56; Joh 18:15; Joh 18:16; Joh 18:17; Joh 18:25) 70 А той се отрече пред всички, като каза: Не разбирам какво говориш. 71 И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исус Назарянина. 72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава. (Lu 22:59) 74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И на часа петелът пропя. (Mr 14:71) 75 И Петър си спомни думите на Исус, Който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе навън и плака горко. (Mr 14:30; Lu 22:61; Lu 22:62; Joh 13:38) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.