Sign in for free

Matthew 27

English Standard Version

from Crossway
1 When morning came, all the chief priests and the elders of the people took counsel against Jesus to put him to death. (Mt 26:4; Mr 15:1; Lu 22:66) 2 And they bound him and led him away and delivered him over to Pilate the governor. (Mt 20:19; Lu 3:1; Lu 13:1; Lu 23:1; Joh 18:28; Ac 3:13; Ac 4:27; 1Ti 6:13) 3 Then when Judas, his betrayer, saw that Jesus[1] was condemned, he changed his mind and brought back the thirty pieces of silver to the chief priests and the elders, (Mt 21:29; Mt 26:14; Mt 26:15) 4 saying, “I have sinned by betraying innocent blood.” They said, “What is that to us? See to it yourself.” (Mt 27:24) 5 And throwing down the pieces of silver into the temple, he departed, and he went and hanged himself. (2Sa 17:23; Ac 1:18) 6 But the chief priests, taking the pieces of silver, said, “It is not lawful to put them into the treasury, since it is blood money.” (Mr 12:41; Mr 12:43; Lu 21:1; Joh 8:20) 7 So they took counsel and bought with them the potter’s field as a burial place for strangers. 8 Therefore that field has been called the Field of Blood to this day. (Mt 28:15; Ac 1:19) 9 Then was fulfilled what had been spoken by the prophet Jeremiah, saying, “And they took the thirty pieces of silver, the price of him on whom a price had been set by some of the sons of Israel, (Zec 11:13; Mt 1:22) 10 and they gave them for the potter’s field, as the Lord directed me.” 11 Now Jesus stood before the governor, and the governor asked him, “Are you the King of the Jews?” Jesus said, “You have said so.” (Mt 2:2; Mt 27:29; Mt 27:37; Mt 27:42; Mr 15:2; Lu 22:70; Lu 23:2; Joh 18:29; Joh 18:39; Joh 19:3; 1Ti 6:13) 12 But when he was accused by the chief priests and elders, he gave no answer. (Mt 26:63) 13 Then Pilate said to him, “Do you not hear how many things they testify against you?” (Joh 19:10) 14 But he gave him no answer, not even to a single charge, so that the governor was greatly amazed. 15 Now at the feast the governor was accustomed to release for the crowd any one prisoner whom they wanted. (Mr 15:6; Lu 23:18; Joh 18:39; Joh 19:16) 16 And they had then a notorious prisoner called Barabbas. 17 So when they had gathered, Pilate said to them, “Whom do you want me to release for you: Barabbas, or Jesus who is called Christ?” (Mt 27:22) 18 For he knew that it was out of envy that they had delivered him up. (Joh 12:19) 19 Besides, while he was sitting on the judgment seat, his wife sent word to him, “Have nothing to do with that righteous man, for I have suffered much because of him today in a dream.” (Mt 2:12; Mt 27:24; Lu 23:47; Joh 19:13) 20 Now the chief priests and the elders persuaded the crowd to ask for Barabbas and destroy Jesus. (Ac 3:14) 21 The governor again said to them, “Which of the two do you want me to release for you?” And they said, “Barabbas.” 22 Pilate said to them, “Then what shall I do with Jesus who is called Christ?” They all said, “Let him be crucified!” (Ac 13:28) 23 And he said, “Why? What evil has he done?” But they shouted all the more, “Let him be crucified!” (Lu 23:41; Joh 8:46) 24 So when Pilate saw that he was gaining nothing, but rather that a riot was beginning, he took water and washed his hands before the crowd, saying, “I am innocent of this man’s blood;[2] see to it yourselves.” (De 21:6; Ps 26:6; Ps 73:13; Mt 26:5; Mt 27:4; Mt 27:19) 25 And all the people answered, “His blood be on us and on our children!” (Ex 20:5; Jos 2:19; La 5:7; Mt 23:35; Ac 5:28) 26 Then he released for them Barabbas, and having scourged[3] Jesus, delivered him to be crucified. (Isa 50:6; Isa 53:5; Mt 20:19; Lu 23:16; Joh 19:1) 27 Then the soldiers of the governor took Jesus into the governor’s headquarters,[4] and they gathered the whole battalion[5] before him. (Mr 15:16; Joh 18:28; Joh 18:33; Joh 19:2; Joh 19:9; Ac 10:1; Ac 23:35; Php 1:13) 28 And they stripped him and put a scarlet robe on him, (Lu 23:11; Re 18:12; Re 18:16) 29 and twisting together a crown of thorns, they put it on his head and put a reed in his right hand. And kneeling before him, they mocked him, saying, “Hail, King of the Jews!” (Mt 20:19; Mt 27:11) 30 And they spit on him and took the reed and struck him on the head. (Mt 26:67) 31 And when they had mocked him, they stripped him of the robe and put his own clothes on him and led him away to crucify him. (Isa 53:7) 32 As they went out, they found a man of Cyrene, Simon by name. They compelled this man to carry his cross. (Nu 15:35; Mt 21:39; Mr 15:21; Lu 23:26; Joh 19:17; Heb 13:12) 33 And when they came to a place called Golgotha (which means Place of a Skull), (Mr 15:22; Lu 23:32; Lu 23:44; Joh 19:17; Joh 19:23; Joh 19:28) 34 they offered him wine to drink, mixed with gall, but when he tasted it, he would not drink it. (Ps 69:21; Ac 8:23) 35 And when they had crucified him, they divided his garments among them by casting lots. (Ps 22:18) 36 Then they sat down and kept watch over him there. (Ps 22:17; Mt 27:54) 37 And over his head they put the charge against him, which read, “This is Jesus, the King of the Jews.” (Mt 27:11; Mt 27:29) 38 Then two robbers were crucified with him, one on the right and one on the left. (Mt 20:21; Joh 18:40) 39 And those who passed by derided him, wagging their heads (Job 16:4; Ps 22:7; Ps 109:25; Isa 37:22; Jer 18:16; La 1:12; La 2:15; Lu 22:65; Lu 23:39; Jas 2:7) 40 and saying, “You who would destroy the temple and rebuild it in three days, save yourself! If you are the Son of God, come down from the cross.” (Mt 4:3; Mt 4:6; Mt 14:33; Mt 26:61; Mt 26:63; Mt 27:43) 41 So also the chief priests, with the scribes and elders, mocked him, saying, 42 “He saved others; he cannot save himself. He is the King of Israel; let him come down now from the cross, and we will believe in him. (Mt 26:53; Mt 27:37; Lu 4:23; Joh 1:49; Joh 10:18; Joh 12:13) 43 He trusts in God; let God deliver him now, if he desires him. For he said, ‘I am the Son of God.’” (Ps 22:8) 44 And the robbers who were crucified with him also reviled him in the same way. (Lu 23:39) 45 Now from the sixth hour[6] there was darkness over all the land[7] until the ninth hour.[8] 46 And about the ninth hour Jesus cried out with a loud voice, saying, “Eli, Eli, lema sabachthani?” that is, “My God, my God, why have you forsaken me?” (Ps 22:1; Heb 5:7) 47 And some of the bystanders, hearing it, said, “This man is calling Elijah.” 48 And one of them at once ran and took a sponge, filled it with sour wine, and put it on a reed and gave it to him to drink. (Ru 2:14; Ps 69:21) 49 But the others said, “Wait, let us see whether Elijah will come to save him.” 50 And Jesus cried out again with a loud voice and yielded up his spirit. (Mt 27:46; Joh 10:18) 51 And behold, the curtain of the temple was torn in two, from top to bottom. And the earth shook, and the rocks were split. (Ex 26:31; 2Ch 3:14; Mt 27:54) 52 The tombs also were opened. And many bodies of the saints who had fallen asleep were raised, (Da 7:18; Da 7:22; Joh 11:11; Ac 7:60; Ac 13:36; 1Co 15:6; 1Co 15:18; 1Co 15:20; 1Th 4:13; 2Pe 3:4) 53 and coming out of the tombs after his resurrection they went into the holy city and appeared to many. (Mt 4:5) 54 When the centurion and those who were with him, keeping watch over Jesus, saw the earthquake and what took place, they were filled with awe and said, “Truly this was the Son[9] of God!” (Mt 27:36; Mt 27:43; Mr 15:39; Lu 23:47; Lu 23:49) 55 There were also many women there, looking on from a distance, who had followed Jesus from Galilee, ministering to him, (Ps 38:11; Lu 8:2; Joh 19:25) 56 among whom were Mary Magdalene and Mary the mother of James and Joseph and the mother of the sons of Zebedee. (Mt 20:20; Mt 27:55; Mr 15:40) 57 When it was evening, there came a rich man from Arimathea, named Joseph, who also was a disciple of Jesus. (Mr 15:42; Lu 23:50; Joh 19:38) 58 He went to Pilate and asked for the body of Jesus. Then Pilate ordered it to be given to him. 59 And Joseph took the body and wrapped it in a clean linen shroud 60 and laid it in his own new tomb, which he had cut in the rock. And he rolled a great stone to the entrance of the tomb and went away. (Isa 22:16; Isa 53:9; Mr 16:4; Joh 11:38) 61 Mary Magdalene and the other Mary were there, sitting opposite the tomb. (Mt 27:56; Mt 28:1) 62 The next day, that is, after the day of Preparation, the chief priests and the Pharisees gathered before Pilate (Mr 15:42; Lu 23:54; Joh 19:14; Joh 19:31; Joh 19:42) 63 and said, “Sir, we remember how that impostor said, while he was still alive, ‘After three days I will rise.’ (Mt 16:21; Mt 17:23; Mt 20:19; Mt 26:61; Mt 27:64; Mt 28:6; Mr 8:31; Mr 10:34; Lu 9:22; Lu 18:33; Lu 24:6; Joh 2:19; Joh 7:12) 64 Therefore order the tomb to be made secure until the third day, lest his disciples go and steal him away and tell the people, ‘He has risen from the dead,’ and the last fraud will be worse than the first.” (Mt 28:13) 65 Pilate said to them, “You have a guard[10] of soldiers. Go, make it as secure as you can.” (Mt 28:11) 66 So they went and made the tomb secure by sealing the stone and setting a guard. (Da 6:17) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

Matthew 27

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 А на сутринта всички главни свещеници и народни старейшини се събраха на съвет и решиха да убият Исус. (Ps 2:2; Mr 15:1; Lu 22:66; Lu 23:1; Joh 18:28) 2 И като Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат. (Mt 20:19; Mr 15:1; Lu 23:1; Ac 3:13) 3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините, и каза: (Mt 26:14; Mt 26:15) 4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: Нас какво ни засяга това? Ти му мисли. 5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси. (2Sa 17:23; Ac 1:18) 6 А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в храмовата каса, понеже са цена на кръв. 7 И като се съветваха, купиха с тях Нивата на грънчаря за погребване на чужденци. 8 Затова онази нива се нарича и днес Кръвна нива. (Ac 1:19) 9 Тогава се изпълни изреченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, Когото оцениха израилтяните, (Jer 32:9; Zec 11:12; Zec 11:13) 10 и ги дадоха за Нивата на грънчаря, както ми заповяда Господ.“ 11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита: Ти Юдейският Цар ли си? А Исус му отвърна: Ти казваш. (Mr 15:2; Lu 23:3; Joh 18:33; Joh 18:37; 1Ti 6:13) 12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше. (Mt 26:63; Joh 19:9) 13 Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе? (Mt 26:62; Joh 19:10) 14 Но Той не му отговори нито на едно обвинение[1], така че управителят много се чудеше. 15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали. (Mr 15:6; Lu 23:17; Joh 18:39) 16 А тогава имаха един прословут затворник на име Варава. 17 И така, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна – Варава ли или Исус, наречен Христос? 18 Понеже знаеше, че от завист Го предаваха. 19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не прави нищо на Този праведник; защото нощес се измъчих много насън заради Него. 20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исус да предаде на смърт. (Mr 15:11; Lu 23:18; Joh 18:40; Ac 3:14) 21 Управителят ги попита: Кого от двамата искате да ви пусна? А те казаха: Варава. 22 Пилат им каза: Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос? Те всички извикаха: Нека бъде разпънат! 23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още по-силно закрещяха: Разпъни Го! 24 И така Пилат, като видя, че никак не помага, а, напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на Този праведник; вие му мислете. (De 21:6) 25 А целият народ отговори: Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни. (De 19:10; Jos 2:19; 2Sa 1:16; 1Ki 2:32; Ac 5:28) 26 Тогава им пусна Варава; а Исус бичува и Го предаде на разпятие. (Isa 53:5; Mr 15:15; Lu 23:16; Lu 23:24; Lu 23:25; Joh 19:1; Joh 19:16) 27 Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата рота. (Mr 15:16; Joh 19:2) 28 И като Го съблякоха, облякоха Го в пурпурна мантия. (Lu 23:11) 29 Сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстикова пръчка в дясната Му ръка; и като коленичеха пред Него, подиграваха Му се, като казваха: Здравей, Царю Юдейски! (Isa 53:3) 30 И Го заплюваха, взеха тръстиковата пръчка и Го удряха по главата. (Isa 50:6; Mt 26:67) 31 И след като се подиграха с Него, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат. (Isa 53:7) 32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му. (Nu 15:35; 1Ki 21:13; Mr 15:21; Lu 23:26; Joh 19:17; Ac 7:58; Heb 13:12) 33 И като стигнаха до едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място[2], (Mr 15:22; Lu 23:33; Joh 19:17; Heb 13:12) 34 дадоха Му да пие вино, размесено с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие. (Ps 69:21; Ps 69:22; Mt 27:48) 35 И когато Го разпънаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребий. (Ps 22:18; Ps 22:19; Mr 15:24; Lu 23:34; Joh 19:24) 36 И седяха там да Го пазят. (Mt 27:54; Mr 15:26; Lu 23:38; Joh 19:19) 37 И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му, който гласеше: Този е Исус, Юдейският Цар. 38 Заедно с Него бяха разпънати двама разбойници, един отдясно и един отляво. (Isa 53:12; Mr 15:27; Lu 23:32; Lu 23:33; Joh 19:18) 39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и казваха: (Ps 22:7; Ps 22:8; Ps 109:25; Mr 15:29; Lu 23:35) 40 Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божий Син, слез от кръста. (Mt 26:61; Mt 26:63; Mr 14:58; Joh 2:19) 41 Също и главните свещеници с книжниците и старейшините Го подиграваха, като казваха: 42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Ако е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. 43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. (Ps 22:8; Ps 22:9; Ps 22:18; Mr 15:32; Lu 23:39) 44 По същия начин Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници. 45 А от шестия час до деветия час тъмнина покриваше цялата земя. (Am 8:9; Mr 15:33; Lu 23:44) 46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Ели, Ели, лама савахтани?, т. е.: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (Ps 22:1; Ps 22:2; Mr 15:34; Heb 5:7) 47 Някои от стоящите там, като чуха, казаха: Той вика Илия. 48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстикова пръчка, даде Му да пие. (Ps 69:21; Ps 69:22; Mr 15:36; Lu 23:36; Joh 19:29) 49 А другите казаха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави. 50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. (Mr 15:37; Lu 23:46) 51 И, ето, завесата на храма се раздра на две отгоре додолу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, (Ex 26:31; 2Ch 3:14; Mr 15:38; Lu 23:45; Heb 10:20) 52 гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени, 53 които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град и се явиха на мнозина. 54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Исус, като видяха земетресението и всичко, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина този беше Син на Бога. (Mt 27:36; Mr 15:39; Lu 23:47) 55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исус от Галилея и Му служеха; (Lu 8:2; Lu 8:3) 56 сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майка на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове. (Mr 15:40) 57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. (Mr 15:42; Mr 15:43; Lu 23:50; Joh 19:38) 58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде. 59 Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница 60 и го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде. (Isa 53:9) 61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба. 62 И на следващия ден, който беше след деня на Приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха: 63 Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна. (Mt 16:21; Mt 17:23; Mt 20:19; Mt 26:61; Mr 8:31; Mr 10:34; Lu 9:22; Lu 18:33; Lu 24:6; Lu 24:7; Joh 2:19) 64 Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата. 65 Пилат им каза: Вземете стража; идете, пазете Го, както знаете. 66 А те отидоха и завардиха гроба, и заедно със стражата запечатаха камъка. (Da 6:17) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.