Sign in for free

Mark 9

English Standard Version

from Crossway
1 And he said to them, “Truly, I say to you, there are some standing here who will not taste death until they see the kingdom of God after it has come with power.” (Mt 10:23; Mt 23:36; Mt 24:34; Mt 25:31; Mr 13:26; Mr 13:30; Mr 14:62; Joh 8:52; Heb 2:9) 2 And after six days Jesus took with him Peter and James and John, and led them up a high mountain by themselves. And he was transfigured before them, (Mt 17:1; Mr 5:37; Mr 14:33; Lu 9:28; 2Co 3:18) 3 and his clothes became radiant, intensely white, as no one[1] on earth could bleach them. (Ps 104:2; Da 7:9; Mt 28:3) 4 And there appeared to them Elijah with Moses, and they were talking with Jesus. 5 And Peter said to Jesus, “Rabbi,[2] it is good that we are here. Let us make three tents, one for you and one for Moses and one for Elijah.” (Ne 8:15; Joh 1:38) 6 For he did not know what to say, for they were terrified. (Mr 14:40; Lu 9:33) 7 And a cloud overshadowed them, and a voice came out of the cloud, “This is my beloved Son;[3] listen to him.” (Ex 24:15; Mt 3:17; Mr 12:6; Ac 3:22; 2Pe 1:17) 8 And suddenly, looking around, they no longer saw anyone with them but Jesus only. 9 And as they were coming down the mountain, he charged them to tell no one what they had seen, until the Son of Man had risen from the dead. (Mt 8:4; Mt 17:9; Mr 5:43; Mr 8:31) 10 So they kept the matter to themselves, questioning what this rising from the dead might mean. (Lu 9:36; Joh 16:17) 11 And they asked him, “Why do the scribes say that first Elijah must come?” (Mt 11:14) 12 And he said to them, “Elijah does come first to restore all things. And how is it written of the Son of Man that he should suffer many things and be treated with contempt? (Ps 22:6; Isa 53:2; Da 9:26; Zec 13:7; Mal 4:6; Mt 26:24; Mr 8:31; Lu 1:16; Lu 23:11; Ac 1:6; Ac 3:21; Ac 4:11; Php 2:7) 13 But I tell you that Elijah has come, and they did to him whatever they pleased, as it is written of him.” (Mr 6:17; Mr 6:27) 14 And when they came to the disciples, they saw a great crowd around them, and scribes arguing with them. (Mt 17:14; Lu 9:37) 15 And immediately all the crowd, when they saw him, were greatly amazed and ran up to him and greeted him. (Mr 10:32) 16 And he asked them, “What are you arguing about with them?” 17 And someone from the crowd answered him, “Teacher, I brought my son to you, for he has a spirit that makes him mute. (Mr 9:25; Lu 11:14) 18 And whenever it seizes him, it throws him down, and he foams and grinds his teeth and becomes rigid. So I asked your disciples to cast it out, and they were not able.” (Mt 10:1; Mr 6:7; Lu 10:17) 19 And he answered them, “O faithless generation, how long am I to be with you? How long am I to bear with you? Bring him to me.” (Joh 14:9; Joh 20:27) 20 And they brought the boy to him. And when the spirit saw him, immediately it convulsed the boy, and he fell on the ground and rolled about, foaming at the mouth. (Mr 1:26) 21 And Jesus asked his father, “How long has this been happening to him?” And he said, “From childhood. 22 And it has often cast him into fire and into water, to destroy him. But if you can do anything, have compassion on us and help us.” (Mt 9:28; Mr 1:40) 23 And Jesus said to him, “‘If you can’! All things are possible for one who believes.” (Mt 17:20; Mr 6:5; Mr 9:22) 24 Immediately the father of the child cried out[4] and said, “I believe; help my unbelief!” (Lu 17:5) 25 And when Jesus saw that a crowd came running together, he rebuked the unclean spirit, saying to it, “You mute and deaf spirit, I command you, come out of him and never enter him again.” (Mr 9:15; Mr 9:17) 26 And after crying out and convulsing him terribly, it came out, and the boy was like a corpse, so that most of them said, “He is dead.” (Mr 9:20) 27 But Jesus took him by the hand and lifted him up, and he arose. (Mr 1:31) 28 And when he had entered the house, his disciples asked him privately, “Why could we not cast it out?” (Mr 7:17) 29 And he said to them, “This kind cannot be driven out by anything but prayer.”[5] 30 They went on from there and passed through Galilee. And he did not want anyone to know, (Mt 17:22; Mr 8:31; Mr 10:32; Lu 9:43) 31 for he was teaching his disciples, saying to them, “The Son of Man is going to be delivered into the hands of men, and they will kill him. And when he is killed, after three days he will rise.” (Mr 8:31) 32 But they did not understand the saying, and were afraid to ask him. (Mr 6:52; Mr 9:10; Lu 2:50; Lu 18:34; Lu 24:25; Joh 10:6; Joh 12:16; Joh 16:17) 33 And they came to Capernaum. And when he was in the house he asked them, “What were you discussing on the way?” (Mt 17:24; Mt 18:1; Mr 10:35; Lu 9:46) 34 But they kept silent, for on the way they had argued with one another about who was the greatest. (Mr 9:50; Lu 22:24) 35 And he sat down and called the twelve. And he said to them, “If anyone would be first, he must be last of all and servant of all.” (Mt 20:26; Mt 23:11; Mr 10:43; Lu 22:26) 36 And he took a child and put him in the midst of them, and taking him in his arms, he said to them, (Mr 10:16) 37 “Whoever receives one such child in my name receives me, and whoever receives me, receives not me but him who sent me.” (Mt 10:40; Mt 10:42) 38 John said to him, “Teacher, we saw someone casting out demons in your name,[6] and we tried to stop him, because he was not following us.” (Nu 11:28; Mt 7:22; Mt 12:27; Mr 16:17; Lu 9:49; Lu 10:17; Ac 19:13) 39 But Jesus said, “Do not stop him, for no one who does a mighty work in my name will be able soon afterward to speak evil of me. 40 For the one who is not against us is for us. (Mt 12:30; Lu 11:23) 41 For truly, I say to you, whoever gives you a cup of water to drink because you belong to Christ will by no means lose his reward. (Mt 10:42) 42 “Whoever causes one of these little ones who believe in me to sin,[7] it would be better for him if a great millstone were hung around his neck and he were thrown into the sea. (Zec 13:7; Mt 18:6; Mr 14:21; Lu 17:2; 1Co 8:12) 43 And if your hand causes you to sin, cut it off. It is better for you to enter life crippled than with two hands to go to hell,[8] to the unquenchable fire.[9] (Mt 3:12; Mt 5:22; Mt 5:29; Mt 5:30; Mt 18:8; Mt 25:41; Mr 9:48) 45 And if your foot causes you to sin, cut it off. It is better for you to enter life lame than with two feet to be thrown into hell. (Mt 18:8; Mr 9:43) 47 And if your eye causes you to sin, tear it out. It is better for you to enter the kingdom of God with one eye than with two eyes to be thrown into hell, (Mt 5:22; Mt 5:29; Mt 18:9) 48 ‘where their worm does not die and the fire is not quenched.’ (Isa 66:24) 49 For everyone will be salted with fire.[10] 50 Salt is good, but if the salt has lost its saltiness, how will you make it salty again? Have salt in yourselves, and be at peace with one another.” (Eze 43:24; Mt 5:13; Mr 9:34; Lu 14:34; Ro 12:18; Ro 14:19; 2Co 13:11; Eph 4:29; Col 4:6; 1Th 5:13) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

Mark 9

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 И им каза: Истина ви казвам: Има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло в сила. (Mt 16:28; Mt 17:1; Mt 24:30; Mt 25:31; Lu 9:27; Lu 9:28; Lu 22:18) 2 И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях. (Mt 17:1; Lu 9:28) 3 Дрехите Му станаха блестящи, твърде бели, каквито никой избелвач на земята не може така да избели. (Da 7:9; Mt 28:3) 4 И им се яви Илия заедно с Моисей, които разговаряха с Исус. 5 А Петър проговори на Исус и каза: Учителю, добре е да сме тук; и нека направим три шатри – една за Теб, една за Моисей и една за Илия; 6 защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много. 7 И се яви облак и ги засени; и дойде глас от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте. 8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Исус. 9 И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого за това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите. (Mt 17:9) 10 И те пазеха тази заръка, като разискваха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите. 11 И Го попитаха: Защо книжниците казват, че трябва първо Илия да дойде? (Mal 4:5; Mt 17:10) 12 А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? – Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен. (Ps 22:6; Isa 53:2; Isa 53:3; Da 7:13; Da 9:26; Lu 23:11; Php 2:7) 13 Но ви казвам, че Илия вече е дошъл и те постъпиха с него както си искаха и според писаното за него. (Mal 4:5; Mt 11:14; Mt 17:12; Lu 1:17) 14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях. (Mt 17:14; Lu 9:37) 15 И веднага, когато цялото множество Го видя, смая се и се завтече към Него, и Го поздравяваха. 16 А Той ги попита: За какво се препирате с тях? 17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух. (Mt 17:14; Lu 9:38) 18 И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих с Твоите ученици да изгонят духа, но не можаха. 19 А Той отговори: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен. 20 И го доведоха при Него. И когато обладаният Го видя, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. (Mr 1:26; Lu 9:42) 21 Исус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство. 22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни. 23 А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва. (Mt 17:20; Mt 21:22; Mr 11:23; Lu 17:6; Joh 11:40) 24 Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие. 25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, като му каза: Душе ням и глух, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влезеш повече в него. 26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че повечето хора мислеха, че е умряло. 27 Но Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана. 28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? (Mt 17:19) 29 Той им каза: Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост. 30 И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това. 31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци и ще Го убият; и след като Го убият, след три дни ще възкръсне. (Mt 17:22; Lu 9:22; Lu 9:44; Lu 24:7) 32 Но те не разбираха думите Му и се бояха да Го попитат. 33 И дойдоха в Капернаум; и когато Исус влезе в къщата, ги попита: Какво разисквахте по пътя? (Mt 18:1; Lu 9:46) 34 А те мълчаха, защото по пътя се бяха препирали помежду си – кой е по-голям? (Mt 18:1; Lu 9:46; Lu 22:24) 35 И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички. (Mt 20:26; Mt 20:27; Mr 10:43) 36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, им каза: (Mt 18:2; Mt 18:5; Mr 10:16; Lu 9:47) 37 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил. (Mt 10:40) 38 Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не ни следваше. (Nu 11:28; Lu 9:49) 39 А Исус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име и да може скоро след това да Ме злослови. (1Co 12:3) 40 Понеже онзи, който не е против нас, е на наша страна. (Mt 12:30) 41 Защото, който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си. (Mt 10:42) 42 А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето. (De 13:6; Mt 18:6; Lu 14:34; Lu 17:1) 43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, (De 13:6; Mt 5:29; Mt 18:8) 44 където „червеят им не умира и огънят не угасва“. (Isa 66:24) 45 И ако кракът ти те съблазни, отсечи го; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двата си крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 46 където „червеят им не умира и огънят не угасва“. 47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 48 където „червеят им не умира и огънят не угасва“. 49 Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол). (Le 2:13; Eze 43:24) 50 Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си. (Mt 5:13; Lu 14:34; Ro 12:18; Ro 14:19; 2Co 13:11; Eph 4:29; Col 4:6; Heb 12:14) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.