Sign in for free

Mark 12

English Standard Version

from Crossway
1 And he began to speak to them in parables. “A man planted a vineyard and put a fence around it and dug a pit for the winepress and built a tower, and leased it to tenants and went into another country. (Ps 80:8; So 8:11; Isa 5:1; Isa 5:2; Mt 21:28; Mt 21:33; Mt 25:14; Mr 13:34; Lu 20:9) 2 When the season came, he sent a servant[1] to the tenants to get from them some of the fruit of the vineyard. 3 And they took him and beat him and sent him away empty-handed. (2Ch 24:19; 2Ch 36:15; Ne 9:26; Jer 37:15; Jer 38:6; Mt 5:12; Mt 22:6; Mt 23:34; Mt 23:37; Ac 7:52; 2Co 11:24; 1Th 2:15; Heb 11:36) 4 Again he sent to them another servant, and they struck him on the head and treated him shamefully. (Mt 22:4; Mr 12:3; Ac 5:41; Ac 14:19) 5 And he sent another, and him they killed. And so with many others: some they beat, and some they killed. (Mr 12:3) 6 He had still one other, a beloved son. Finally he sent him to them, saying, ‘They will respect my son.’ (Mt 3:17; Heb 1:1) 7 But those tenants said to one another, ‘This is the heir. Come, let us kill him, and the inheritance will be ours.’ (1Ki 21:19; Joh 1:11; Ro 8:17; Heb 1:2) 8 And they took him and killed him and threw him out of the vineyard. (Heb 13:12) 9 What will the owner of the vineyard do? He will come and destroy the tenants and give the vineyard to others. (Mt 8:11; Mt 21:43; Mt 24:50; Mt 25:19; Lu 19:27; Ac 13:46; Ac 18:6; Ac 28:28) 10 Have you not read this Scripture: “‘The stone that the builders rejected has become the cornerstone;[2] (Ps 118:22; Mt 21:16; Lu 4:21; Ac 4:11; Ac 8:35; 1Pe 2:7) 11 this was the Lord’s doing, and it is marvelous in our eyes’?” 12 And they were seeking to arrest him but feared the people, for they perceived that he had told the parable against them. So they left him and went away. (Mt 22:22; Mt 26:4; Mr 11:18; Mr 11:32; Lu 19:47; Joh 7:25; Joh 7:30; Joh 7:44) 13 And they sent to him some of the Pharisees and some of the Herodians, to trap him in his talk. (Mt 22:15; Mr 3:6; Mr 8:15; Lu 11:54; Lu 20:20) 14 And they came and said to him, “Teacher, we know that you are true and do not care about anyone’s opinion. For you are not swayed by appearances,[3] but truly teach the way of God. Is it lawful to pay taxes to Caesar, or not? Should we pay them, or should we not?” (Mt 17:25; Lu 2:1; Lu 3:1; Joh 3:2; Ac 10:34; Ac 13:10; Ac 18:25) 15 But, knowing their hypocrisy, he said to them, “Why put me to the test? Bring me a denarius[4] and let me look at it.” (Mt 18:28; Mt 23:28; Lu 12:1; Joh 8:6) 16 And they brought one. And he said to them, “Whose likeness and inscription is this?” They said to him, “Caesar’s.” 17 Jesus said to them, “Render to Caesar the things that are Caesar’s, and to God the things that are God’s.” And they marveled at him. (Ro 13:7) 18 And Sadducees came to him, who say that there is no resurrection. And they asked him a question, saying, (Mt 3:7; Mt 16:1; Mt 22:34; Ac 4:1; Ac 4:2; Ac 5:17; Ac 23:6; Ac 23:8) 19 “Teacher, Moses wrote for us that if a man’s brother dies and leaves a wife, but leaves no child, the man[5] must take the widow and raise up offspring for his brother. (De 25:5) 20 There were seven brothers; the first took a wife, and when he died left no offspring. 21 And the second took her, and died, leaving no offspring. And the third likewise. 22 And the seven left no offspring. Last of all the woman also died. 23 In the resurrection, when they rise again, whose wife will she be? For the seven had her as wife.” 24 Jesus said to them, “Is this not the reason you are wrong, because you know neither the Scriptures nor the power of God? (Joh 20:9; 1Co 6:14) 25 For when they rise from the dead, they neither marry nor are given in marriage, but are like angels in heaven. (Mt 24:38; Lu 17:27) 26 And as for the dead being raised, have you not read in the book of Moses, in the passage about the bush, how God spoke to him, saying, ‘I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob’? (Ex 3:1; Ex 3:6; Ex 3:17; Mt 21:16; Lu 3:4; Lu 20:42; Ac 1:20; Ac 7:32; Ac 7:42) 27 He is not God of the dead, but of the living. You are quite wrong.” 28 And one of the scribes came up and heard them disputing with one another, and seeing that he answered them well, asked him, “Which commandment is the most important of all?” (Mt 22:34; Mt 22:46; Lu 10:25) 29 Jesus answered, “The most important is, ‘Hear, O Israel: The Lord our God, the Lord is one. (De 6:4; Mt 19:17; Mt 23:9; Lu 10:27; Ro 3:30; 1Co 8:4; 1Co 8:6; Ga 3:20; Eph 4:6; 1Ti 1:17; 1Ti 2:5; Jas 2:19; Jas 4:12; Jud 1:25) 30 And you shall love the Lord your God with all your heart and with all your soul and with all your mind and with all your strength.’ 31 The second is this: ‘You shall love your neighbor as yourself.’ There is no other commandment greater than these.” (Le 19:18; Mt 19:19; Mt 23:23; 1Jo 4:21) 32 And the scribe said to him, “You are right, Teacher. You have truly said that he is one, and there is no other besides him. (De 4:35; Mr 12:29) 33 And to love him with all the heart and with all the understanding and with all the strength, and to love one’s neighbor as oneself, is much more than all whole burnt offerings and sacrifices.” (De 4:6; 1Sa 15:22; Ps 40:6; Ho 6:6; Mic 6:6; Mt 9:13; Mt 12:7; Lu 2:47; Col 1:9; Col 2:2; Heb 10:6; Heb 10:8) 34 And when Jesus saw that he answered wisely, he said to him, “You are not far from the kingdom of God.” And after that no one dared to ask him any more questions. (Lu 20:40) 35 And as Jesus taught in the temple, he said, “How can the scribes say that the Christ is the son of David? (Mt 1:1; Mt 1:17; Mt 22:41; Mt 26:55; Lu 20:41) 36 David himself, in the Holy Spirit, declared, “‘The Lord said to my Lord, “Sit at my right hand, until I put your enemies under your feet.”’ (Ps 110:1; Lu 10:21; Ac 2:34; Ac 7:49; 1Co 12:3; 1Co 15:25; Heb 1:13; Heb 10:13) 37 David himself calls him Lord. So how is he his son?” And the great throng heard him gladly. (Mr 6:20; Ro 1:3) 38 And in his teaching he said, “Beware of the scribes, who like to walk around in long robes and like greetings in the marketplaces (Mt 23:1; Mt 23:5; Lu 11:43; Lu 20:45) 39 and have the best seats in the synagogues and the places of honor at feasts, (Lu 14:7) 40 who devour widows’ houses and for a pretense make long prayers. They will receive the greater condemnation.” (Mt 6:5; Mt 6:7; Lu 11:39; Lu 16:14) 41 And he sat down opposite the treasury and watched the people putting money into the offering box. Many rich people put in large sums. (2Ki 12:9; Mt 27:6; Lu 21:1; Joh 8:20) 42 And a poor widow came and put in two small copper coins, which make a penny.[6] (Lu 12:59) 43 And he called his disciples to him and said to them, “Truly, I say to you, this poor widow has put in more than all those who are contributing to the offering box. (2Co 8:2; 2Co 8:12) 44 For they all contributed out of their abundance, but she out of her poverty has put in everything she had, all she had to live on.” (Lu 8:43; Php 4:11) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

Mark 12

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина. (Ps 80:8; So 8:12; Isa 5:1; Mt 21:33; Lu 20:9) 2 И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето. 3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце. (Mt 5:12; Mt 23:34) 4 Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха. 5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха. 6 Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми. 7 А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше. (Mt 26:3; Mt 26:4) 8 И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето. (Heb 13:12) 9 И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други. 10 Не сте ли прочели това Писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Ps 118:22; Mt 21:42) 11 От Господа е това. И чудно е в нашите очи“? 12 И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. (Mt 21:45; Mt 21:46; Mr 11:18; Joh 7:25; Joh 7:30; Joh 7:44) 13 Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му. (Mt 22:15; Lu 20:20) 14 И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не? 15 Да даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий да го видя. 16 И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря. 17 Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. (Mt 22:21) 18 След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха: (Mt 22:23; Lu 20:27) 19 Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си. (De 25:5; Mt 22:24; Lu 20:28) 20 Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство. 21 Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият. 22 И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената. 23 При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена? 24 Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила? 25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата. (1Co 15:42; 1Co 15:49; 1Co 15:52) 26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? (Ex 3:6; Mt 22:32; Lu 20:37) 27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате. 28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички? (Mt 22:34; Mt 22:35; Lu 10:25) 29 Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ; (De 6:4; Mt 22:37; Lu 10:27) 30 ида възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ (De 6:4) 31 А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма. (Le 19:18; Mt 22:39; Ro 13:9; Ga 5:14; Jas 2:8) 32 И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; (De 4:39; Isa 45:6; Isa 45:14; Isa 46:9) 33 и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви. (1Sa 15:22; Ho 6:6; Mic 6:6) 34 Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. (Mt 22:46) 35 И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син? (Mt 22:41; Mt 22:42; Lu 20:41) 36 Сам Давид каза чрез Святия Дух: „Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие.“ (2Sa 23:2; Ps 110:1) 37 Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие. 38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите (Mt 23:1; Mr 4:2; Lu 11:43; Lu 20:46) 39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията; (Mt 23:6; Lu 11:43) 40 тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение. (Eze 22:25; Mt 23:14; Lu 20:47) 41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. (2Ki 12:9; Lu 21:1) 42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант. 43 И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата; (2Co 8:12) 44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот. (1Jo 3:17) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.